Според Воробьов учените от екипа за първи път са успели да получат „наблюдателно потвърждение на гравитационната неустойчивост на газопрашните дискове, които кръжат около фуорите“ (този тип звезди се наричат така в чест на названието на първия открит екземпляр от вида – „FU Орион“, бел. ред.). Освен това по време на процеса светимостта на звездата става стотици пъти по-висока само за няколко години. След това светилото се връща към изходното си състояние.

„Моята роля беше да се грижа за теоретичната част от изследванията, а именно да сравнявам структурата на околозвездните дискове“, разказва Воробьов. Ученият определи работата на екипа като „огромна крачка напред за разбиранията ни за ранната еволюция на звездите, подобни на Слънцето“. Според него е възможно Слънцето по-рано да е било фуор.

За да бъдат наблюдавани звездите е използван 8,2-метров телескоп „Субару“, разположен в планина в Хавай. Международната група учени е наблюдавала четири фуора (FU Ori, Z CMa, V1057 Cyg и V1735 Cyg) в поляризирана светлина, което позволява за първи път да бъде установено в дисковете на звездите наличието на спирални ръкави и арки, които са характерни за състоянието на гравитационна неустойчивост.

„Ако сега нашето Слънце изригне по такъв начин, Земята със сигурност ще бъде изпепелена, но за щастие подобни изригвания се случват само на много ранен стадий в еволюцията на звездите. И макар  все още да не сме имали възможността пряко да наблюдаваме падащи протопланетни ембриони, този ни успех ще стимулира нови наблюдения с най-мощните съвременни телескопи“, обясни Воробьов.