Българският език не е майчин за 43% от децата ни

Друга една трета ги пращат и след това също толкова бързо ги спират от школото. Такева разказа и за проучване на синдикалистите сред всички 62 000 абитуриенти защо биха емигрирали. Младите посочвали като основни причини ниските заплати, лошите условия и несигурната среда у нас.

Заради високия процент българчета, чийто майчин език е друг, лидерът на КНСБ Пламен Димитров пък поиска забавачката да бъде задължителна още от четиригодишна възраст, за да могат децата да усвоят езика. В новия образователен закон тази възраст е фиксирана на 5 години. Димитров нарече статистиката за високия процент деца с чужд майчин език "плашеща".

Вицепремиерът Ивайло Калфин заяви, че за първи път живеем в ситуация, в която децата са по-неграмотни от родителите. Много от младите имали ниска мотивация въобще да излязат на пазара на труда и да си търсят работа. Аргументът им бил "При живи родители кой работи днес?". Калфин подчерта, че за много хора с високи дипломи трудовият пазар у нас е по-ниско платен, отколкото в чужбина. Затова част от хората, които оставали тук, били тези, които не се класират на пазара на труда навън.

Застаряване у нас има не само сред педагозите, а и сред инженерно-техническите кадри, казаха пък от Асоциацията на индустриалния капитал. В момента 50% от инженерите ни са над 50-годишна възраст. Недостигът бил не само сред програмистите, където има 10 000 незаети работни места, а и сред машинните инженери. На шега се появи предложението БНТ да излъчи сериал, в който главният положителен герой е инженер.

Ректори на университети пък заявиха, че бизнесът трябва да си поръчва конкретни специалности и да плаща за обучението на специалистите там. Ректорът на СУ проф. Иван Илчев подчерта, че до момента такива споразумения има със Самсунг и Мицубиши, не и с българския бизнес.