Богомил Бонев: София можеше да пламне като Атина заради Царските конюшни?

Журналистът Соня Колтуклиева изрази опасение също във Фейсбук, че от пожара е можело да пламне цяла София.

От стената на Богомил Бонев: Пожарът в Царските конюшни напомня как бяха придобити те - за 90 лв. на кв.м. Продаде ги областен управител от РБ, назначен от Бойко Борисов и зам.- областен от ГЕРБ. Сега очаквам, ако има разследваща журналистика, да видя заглавия от рода: "Умишленият палеж на Царските конюшни в центъра на София можеше ли да доведе до трагедията в Атина или да".

От стената на Стефан Левашки: Поредният пожар на обект в централна градска част, умишлено изоставен на саморазрухата, пречещ на бъдещи инвестиционни намерения. Пожарът е запазена марка в такива случаи, прилагана с успех вече доста пъти в Пловдив - Старата сграда на 2 РПУ, баня Чайка, тютюневите складове. Явно някой е решил да я приложи и в София, тази нощ както знаете горяха Царските конюшни. Сега е ред на полицията да намери някой нещастен клошар или наркоман, прокуратурата да го обвини след като преподаватели от Академията на МВР изготвят скоростна експертиза. Надеждата е все пак в съда, но и тя не е голяма. Така че и този случай е приключен, инвеститорите могат да заповядат, наред са следващи подобни сгради. А иначе моя клиент Любомир Данчев излежа вече половината от наложеното му наказание. А бе важното е да сме живи и здрави и лафът във Фейсбук да върви.

От стената на Весислава Танчева: Я, и Царските конюшни подпалиха най-после!
Що, к'во се пулите, да не би да има изненадани?! Беше ясно, че ще ги запалят, още когато ги продадоха на цена, 11 пъти под пазарната.
Беше ясно, когато някой все пак пробва да ги превърне в паметник на културата, но качулката очевидно беше след дъжда...
Беше ясно, когато делото за странната продажба увисна в съда и все така виси незапочнало година и половина...
Беше ясно, когато номерът с паленето мина с къщата на ген. Вазов...
Беше ясно дори, когато изгоряха пловдивските тютюневи складове, сред които перлата на онзи квартал - бароковата сграда, дарена на общината от благодетеля на града Кудоглу...

Всъщност, списъкът е твърде дълъг за да ги изброявам всичките сега, но истината е, че беше ясно какво ще се случи, още когато позволихме агресивната посредственост за пореден път да установи тотална диктатура в страната - както през 1927, през 1939 и през 1945...
Мислите, че преувеличавам? А вие как си представяте, че са започнали всички ония ужасни периоди през ХХ век? Да не би да мислите, че половината население на България (пък и на Европа) една вечер са си легнали демократи, а на другата сутрин са се събудили привърженици на Хитлер или Сталин?!

Съжалявам, но имам лоша новина за вас - всички тоталитарни режими започват с ПРИМИРЕНИЕ!
С безразличието, с което оставяме нормалните неща да умират - сгради, болни деца, медии, свобода, състрадание, демокрация, образование, кози, възпитание, Босия, историческа памет, морал, добър вкус, тормозени жени, чест, Пирин, съчувствие, морски дюни, култура...
Разбира се, че сега е друго време, което прави оправданията още по-безсмислени - живеем в информационна ера, не чакаме пощенски гълъб да прелети от Брюксел до София, за бога!..
Но е лято и хората са на море, та не очаквам взрив от непримиримост веднага.
Вместо това, мисля, че е време за опело.

Съжалявам, ако руша нечие ваканционно настроение, но е време да изпратим подобаващо в небитието всички скъпи ни мъртъвци и да заживеем с диктатурата на посредствеността с чиста съвест и чувство за изпълнен дълг.
Да ни е честита!