Боряна Димитрова: Сделката за ЧЕЗ може да ерозира властта

Според нея има ескалация на обществените настроения и не може да се отрече отговорността на правителството за това.

"Тогава, когато има твърде непоследователни действия от страна на правителството, обществените подозрения рязко нарастват. Фактите са крайни, но догадките са безкрайни и ние сме свидетели една седмица наистина на всевъзможни сценарии, които бяха лансирани в публичното пространство от различни говорители. Факт е, че общественото недоверие ескалира.Трябва да си даваме сметка, че тогава, когато в обществото има страхове, когато има напрежение и неяснота, винаги има едно желание за по-голяма роля от страна на държавата и на нейните институции. Тук обаче е и разграничението - дали става дума за национализация, за придобиване на активите или става дума за една по-силна регулаторна роля от страна на държавата, за повече контрол", коментира още тя пред БНР.

Димитрова подчерта, че именно това е втора линия, която не бива да се подценява в очакване на развръзката на случая. По думите й държавата има много възможности да има силни позиции, без това непременно да означава национализация.

„По какъв начин държавата ще влезе в правомощията си - дали с излизане от тази институционална безпомощност, с по-сериозна роля на регулаторните органи или пък с усещането, че създава извънредно законодателство само за тази сделка, е отговорът, който обществото ще очаква от управляващите" посочи социологът.

От развитието на политическия процес оттук нататък зависи препозиционирането на политическите играчи, отбеляза още Боряна Димитрова.

"Преминаването от чисто икономическите измерения на сделката към политическо препозициониране, преформатиране, което виждаме и в момента, е другият важен урок, който трябва да бъде научен: че икономическите залози много бързо могат да прераснат в политически, което допълнително да внесе ерозия в настоящата картина."

Относно поуките за ГЕРБ от ситуацията около сделката за ЧЕЗ социологът поясни, че сред големите проблеми на ГЕРБ вече трети мандат е подценяването на институционалната сила, както и разбирането, че обществените нагласи не са просто рейтинги.

"Едно от най- силните усещания за дефицит и проблем в българското общество, това е да си наясно, че ако има едно и също действие, то ще има равно противодействие от страна на институциите, независимо кой е - равенство пред закона, върховенство на закона, контролни механизми.

Това е нещо, което ми се струва, че е изключително важно. Тук възникват и един от основните подозрения за слабост на българската държава, за това, че да, законодателство има, но има редица пропуски и в много случаи управлението оставя усещане за институционална безпомощност за сметка на хиперактивност в личен план", дефинира това като проблем Боряна Димитрова.