БСП и ДПС със закон за несменяеми ректори

Публикуваме цялото писмо без редакция:

Уважаеми дами и господа,
 
В деловодството на Народното събрание е внесен проектозакон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с параграф единствен – отпадане на определената в закона мандатност на ръководните длъжности във висшите училища в България. Вносители на проектозакона са не просто представители на партиите, подкрепящи правителството – БСП и ДПС, а конкретно техните лидери – Сергей Станишев и Лютви Местан.
   
В изключително грубо нарушение на демократичните практики, въобще не е проведено обществено обсъждане с представители на академичните преподаватели, студентите, неправителствения сектор. Наша проверка показа, че в Министерството на образованието и науката не са чували за подготвяната промяна в закона. Нещо повече, на 30 август в Благоевград, министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова изложи идеята за въвеждане на мандатност и за директорите на образователните институции в средното образование чрез нов закон, който е сред най-големите приоритети на министерството. Очевидно и нейното становище е без значение!
 
Единствена причина за внасянето на проектозакона е изключително силния лобистки натиск на Съвета на ректорите – казионна организация, обединяваща представителите на нароилите се в България над 50 висши училища, значителна част от които – държавни, разходващи на практика безконтролно бюджети, общите суми на които надминават в пъти бюджета на отделни министерства. Голяма част от тези ректори се намират в края на своя втори, последен по сега действащия закон мандат.

Не е тайна, че ректорите на университетите освен административни ръководители, на практика са еднолични разпоредители с техните бюджетни и извънбюджетни средства. Концентрирането на такава власт в ръцете на едно лице противоречи на принципа на разделение на властите в демократично изградените институции.
Премахването на мандатността и оставянето на въпроса за определяне на такава евентуално в техните вътрешни правилници допълнително ги поставя извън обсега на какъвто и да е контрол. Това е пълна абдикация на държавата от висшето образование и от политиката в тази област. Подобно законодателно решение не само улеснява, а директно стимулира феодализирането на тези нереформирани и неефективни структури на бюджетна издръжка.

Твърдението, че българската академична общност е узряла за подобно либерализиране на нормативната уредба, изразено в мотивите на вносителите не може да издържи не само като теоретична теза, но и на проста историческа ретроспекция. Преди по-малко от година във Фонд „Научни изследвания” избухна скандал, свързан с многомилионни злоупотреби при финансирането на научни проекти, който намери отзвук не само в националните, но и в световните медии. За съжаление, в престъпната схема за присвояване на обществени средства съществена роля изиграха и висши училища, представени от техните ректори.

Горчива истина е, че много от висшите училища в България са превърнати в ясла на политически креатури - „калинки”, които бързо и лесно се снабдяват с университетски дипломи, за да заемат впоследствие важни постове в държавното управление и администрация, а политически лидери чрез обръчи от фирми – обществени поръчки за милиони. Едва ли е нужно да припомняме неотшумелите случаи с митничарите, които докато били на смяна вземали по няколко изпита наведнъж в различни университети или на скандалния лобист Красьо Черния, който почти стана доктор по икономика, докато фирмите му печелеха обществени поръчки за милиони в същия университет. Или как, унизително за цялата научна общност, известният спекулант в геологичните науки Рангел Гюров си купи степен „доктор на науките” в държавен университет, която заплати с няколко милиона държавни лева.

Принципите на изборност, сменяемост и мандатност са фундаментални принцип в устройството на демократичните държави, включително в изграждането на академична автономия. Те осигуряват превенция срещу възможното изграждане на психическа нагласа на несменяемо управление и установяване на корупционни практики. Считаме, че като цяло мандатността, заложена в законите в българските обществени, икономически и политически условия е единствения, макар и много слаб гарант срещу непрестанните опити за установяване на произвол, монопол и несменяемост от страна на политическата, икономическата и научната олигархия.
Защото научна олигархия също съществува и е проблем, по който следва да започне широк обществен дебат!

Съвършено прозрачно е, че „нееднократно изразяваните позиции на Съвета на ректорите” за прехвърляне на нормативната регулация на мандатността от закона в правилниците е с цел нейното нарушаване, а не на нейното утвърждаване!

Предложената законодателна поправка в никакъв случай не цели да усъвършенства нормативната уредба, а е проява на явен лобизъм, улесняващ произвола, който понастоящем се шири в много от българските университети. Приемането на подобна промяна би довело до катаклизъм, много по-сериозен от приемането на Закона за развитието на академичния състав, чиито катастрофални последици се усещат вече в силно консервативна система, каквато е образователната. Отмяната на мандатността би доубила и без това намиращото се в много тежко положение българско висше образование.

Мъдрото решение би следвало да е съвсем друго – търсене на обществено съгласие за приемане на изцяло нов Закон за висшето образование, който да реши неговите крещящи проблеми, които са видни от всички непредубедени наблюдатели и които могат да бъдат търсени навсякъде другаде, но не и в текста на нормата, чиято промяна се предлага.

Настояваме за незабавно оттегляне на внесения законопроект, апелираме всички политически партии и обществени организации в България да изразят ясно негативно становище спрямо него и заявяваме своята решимост за предприемане на протестни действия!

Адв. Калин Костов, Сдружение за европейско качество във висшето образование
Проф. Лъчезар Аврамов, Гражданско движение за защита на науката и образованието
Д-р Петко Тодоров, Сдружение на младите учени „КОГИТО”

На този линк можете да подкрепите петицията, организирана от авторите на отвореното писмо.