Ивайло Вълчев: Доста любовни истории започват с смс и завършват с обладавне

-  Г-н Вълчев, след есемеса на премиера Бойко Борисов юристите се разделиха на две. Една част от тях смятат, че това е пример за взаимодействие между изпълнителната и съдебна власт. Други пък са категорични, че става дума за обладаване. Вие как разчетохте поведението на премиера в този случай?

- В днешно време доста любовни истории започват с един смс и завършват с обладавне... Историята с прословутото съобщение до премиера започва да напомня не само заглавието, но и сюжета на италианския филм “Аз зная, че ти знаеш, че аз знам”. Там главният герой разбра, че докато опитваш да разкриеш тъмните страни на хората около теб, обикновено откриваш доста мрачни неща и за самия себе си. Но докато във филма накрая всички се заобичват отново и заживяват щастливо, тук май не е предвиден хепиенд. А ако трябва да отговоря с още повече ирония – смс-комуникацията между властите ме кара да мисля, че след като държавата вече се управлява с електронни средства, няма причина властта да избягва и приемането на електронното гласуване.

- Защо според вас Борисов изпрати съобщението на съдия №1 Лозан Панов? Какво искаше да каже с това?

-  След като самият премиер не даде отговор на въпроса защо е препратил въпросното съобщение, всички други разсъждения на тема “Какво е искал да каже авторът” губят смисъл. Аз ще се обърна пак към киното – в трилърите е доста често срещан похват напрегнатите сцени да се озвучават с невинно звучащи детски песнички и чрез този контраст да се засилва съспенса и чувството за ужас. Мисля, че във филма, който гледаме, сцената, в която Лозан Панов чете смс-а на премиера, зад кадър звучи тихо, но пронизително старата песничка “Виждам те, гледам те, с теб играя аз, дете...”.

-  Какво разбрахте от разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова?

-  Има една теория, според която интелектуалните качества на личности или групи хора се определят според темите, които са в центъра на тяхното общуване. Просто казано, тя звучи така: простите хора обсъждат личности, обикновените хора обсъждат събития, умните хора обсъждат идеи. След пубикуването на разговорите всички споменати и заинтересовани направиха всичко възможно обсъждането да се затвори в рамките на това кой за кого как говори. А фактът, че въобще са водени такива разговори на такива теми и това, какво е произлязло вследствие на разменената информация, доста успешно беше покрит. С две думи – ако някой е искал да направи хората на глупаци – успял е. Обсъжда се кой кого праскал, кой на кого купил къща, а това, допустими ли са въобще такива взаимоотношения отиде някъде далеч на заден план.

- На кого да се доверят обикновените хора, след като устоите на съдебната ни система са подкопани?

 - Първосигналният отговор е “Само на себе си”, но това по-скоро е плашещо. Защото мисълта “Цар – далеко , Бог – високо” и перспективата отделни хора или цели групи сами да въздават правосъдие може и да изглежда романтична, но означава единствено пълна загуба на доверие в държавата. Така че – нека хората се доверят на себе си следващия път, когато избират кой да представлява тази държава. Нека да направим така, че да имаме контрол над тези, които избираме, а не да ги превръщаме в някакви полу-божества с привилегии и без отговорности. Стъпките към това са ясни и ние сме ги посочили в нашите шест точки.

-  Защо българинът изгуби надеждата, че може да живее по-добре?

- Сигурност и перспектива. Колко от хората имат тези неща? Все едно с какво се занимават – малък или среден бизнес, творческа или интелектуална дейност или каквото и да е нормално занятие. Къде и как точно се усеща подкрепата на закона и държавата? Откъде да дойде надеждата, при положение, че пред очите на всички на най-високите нива на властта в държавата се разиграват пошли спектакли, в които се вижда всичко друго, но не и някакво държавническо мислене. Тъжен въпрос с тъжни отговори.

- Как върви кампанията за събиране на подписи за иницииране на референдум?

- Вярваме, че ще съберем необходимите подписи. И това - при положение, че няма почти никаква медийна подкрепа, дори наопаки... Но пък поне видяхме кой има сърце и ум да застане с лицето и с името си зад кауза, която не носи никакви дивиденти, освен морални.

- Коя е любимото ви искане в него и защо?

- “Любимото” ми в идеята за референдума е, че въобще това се случва. Че хората идват и се подписват не защото някой ги кара, а защото виждат това действие като своя начин да покажат, че не са съгласни нещата в България да продължават да се случват така, както досега.

- Налага ли ви се да убеждавате хората, че трябва да сложат подписа си?

-  Почти всеки човек, който слага подписа си, държи да каже защо го прави. Не се налага да убеждаваме. Налага се по-скоро да обясняваме защо точно тези въпроси искаме да бъдат поставени, защо само тези, защо чак сега, какво следва, какво очакваме да стане...

- Вие защо се подписахте?

- Защото все още не съм загубил надеждата, че можем да живеем в нормална държава, управлявана от нормални хора по нормални правила.

-  Факт е, че има всеобщо недоволство към управляващите. В същото време самите управляващи заявяват, че и на избори да отидем, пак те ще са във властта? Как може да се излезе от този порочен кръг?

- Статуквото печели от апатията на хората. От обезверяването им. От създаването на усещането, че каквото и да направиш, нищо няма да се промени. Можем много да говорим за това как да победиш и промениш една система, играейки по нейните правила. Правила, която тя е създала точно с цел да се самосъхранява и възпроизвежда... Но точно това се опитваме да направим.

- Имате ли български политик, на който бихте се доверили?

-  След последните избори си мислех, че отдавна не съм изпитвал чувството, че съм излъган от някой, на когото съм се доверил лично, след разговори очи в очи и когото смятам, че познавам. За добро или за лошо, хората, чиито думи и идеи ми вдъхват доверие в момента, като цяло са извън политиката.

- Мислите ли, че ролята на бившите служители на ДС е толкова голяма още, колкото се твърди?

- Струва ми се, че въпреки всички изприказвани думи за бившата ДС, през всичките години от 1989 досега, всъщност никой от тези, които управляваха България, независимо от цвета и убежденията си, не направи нищо за това, щото този ваш въпрос да бъде неактуален и днес...

въпросите зададе Катя Илиева