Крум сразява Никифор при Върбишкия проход

Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.

Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императора загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“

Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.