Мъртва ли е българската църква?

Петър Стойков

 Това чудо религията още не съм го разбрал какво точно е и за какво служи на вярващите, но не за това е мисълта ми сега - а за нейният ексклузивен провайдър за България, т.е. добре познатите ни попове, архиереи, митрополити и прочее йерархизми.

От гледна точка на един невярващ и нерелигиозен човек, тия всичките черноризци нищо полезно не правят, а Българска Православна Църква у нас няма. Или поне съществуването й по нищо не личи…

Да се застраховам предварително: аз не съм религиозен и нищо не разбирам от теологията на която и да е религия, включително и православното християнство. Пиша това от гледната точка на (съвсем грубо наблюдение) 80% от хората - тези, които не вярват в бог и не ходят на църква, освен на някакви празници, колкото да са част от тълпата и да хапнат сладки. Та затова нямам намерение да говоря за това коя е “истинската” религия, да влизам в теологични спорове, нито да говоря за религията изобщо. Ако си мислите да ми отговаряте с пасажи от библията, моля, намерете друго място за това. Аз ще говоря за църквите, не за религията.

Както казах, според личните ми наблюдения българите не са никак религиозни - повечето не вярват в бог, не ходят редовно на църква и се самоопределят като православни християни само защото ядат шаран на Никулден и агне на Гергьовден (изобщо култът към храната е много по-дълбоко залегнал в традициите ни, отколкото самата религия). Религията няма особено място в обществения живот у нас, нито пък църквата.

  Какъв ми е проблемът, тогава? Доколкото смятам религиите за глупотевини с отдавна преминала давност, това не ми е никакъв проблем. Обаче, съвсем не е такова мнението ми за църквите. Като гледам каква хилядолетна традиция има църквата, както и какви са дейностите на католическата църква по света мисля, че Българската Православна Църква може и трябва да има място в обществения живот. Място, което тя всячески се стреми да не заеме. Да поясня - религията в случая не ме интересува, но църквата и свещеничеството като институции могат да бъдат много полезни на обществото. В белите държави църквата се занимава с благотворителност, финансира и се грижи за домове за сираци, клиники за рехабилитация на наркомани… Там църквата е отворена към обществото, явява се пазител на традиционните християнски ценности, тя работи с хората, комуникира с тях, с различни акции насърчава доброто начало у всеки. Кварталните църкви служат не толкова като места за молитва, колкото за социални центрове, които инициират благотворителни акции в подкрепа на социално слаби членове на общността, събират хората заедно и ги учат на взаимопомощ и разбирателство.

В града, в който живея има католическа църква, защото половината население са от малкото католици в България. Всекидневно съм свидетел с какво се занимава тая църква, и италианският свещеник и двете гръцки монахини в нея: събират храна и дрехи за бедни семейства в общината, огранизирали са детска занималня в събота и неделя, та родителите да могат да си починат малко , правят концерти (не религиозни)… Най-важното е, че те не правят това нещо сами, а организират общността да го прави - работят с младежи и организират екскурзии за тях, активно ги включват в благотворителните дейности, младежи гледат и децата в занималнята. Свещеникът е важна обществена фигура в града, винаги усмихнат и приветлив.

  А православната църква? У нас млади хора в църквите не ходят - те са място за баби, които палят свещи за многото си мъртви роднини. У нас единственият обществен въпрос, по който БПЦ е взела отношение е смехотворното й заклеймяване на иначе безумно тъпия “Шифъра на Леонардо“. И един луд митрополит, който по телевизията с неприятен блясък в очите и патос в гласа обяви папата за еретик. У нас разни секти, които знаят как да общуват с хората, набират популярност. Православната църква у нас отдавна е скъсала отношенията си не само с хората, но и с външния свят изобщо. Отдавна, много отдавна са отминали времената, в които църквата ни е съхранила българския дух, култура и националност, когато е била важна обществена институция. Сега тя се занимава само със себе си и с нищо друго. От една страна, тя е ретроградна и затънала в канона. Свещениците й не са обществени фигури, а един вид луди аскети на модерния свят, които не говорят на разбираем за хората език, а припяват на старославянски, не ни учат как да се обичаме и да живеем по-щастливо, а само заклеймяват това или онова с пяна на уста (това го правят тия, които си дават труд да говорят на хората де, щото повечето само си припяват сами на себе си).

От друга страна, неща като борби за власт, имоти и пари са обсебили мислите на висшия клир. Той с нищо друго не се занимава, освен с това кой да вземе едикоя си епархия, колко пари ще паднат от това, кои имоти на кой да се дадат и как да си купят възможно най-скъпите италиански обувки, които да си отиват с черно расо. Не казвам, че католическата църква е безгрешна и съставена от светци - напротив, има много накъде и тя да се подобрява. Но такова нещо като църквата у нас няма никъде - тя тотално е игнорирала тия, заради които би трябвало да съществува - хората. Вместо да общува с тях, да използва цялата си база, влияние и потенциал за да се стреми да им помага и така да ги привлече, да се опита да преведе учението на исус за любов, взаимопомощ и разбирателство на съвременен език, да учи хората да дават, не само да вземат, да ги провокира да мислят за ближния, БПЦ, като на Беоулф от легендата змея, е захапала опашката си и не вижда и не чува нищо - нито вярващите, нито невярващите, нито държавата, нито хората, нито бог. Чудя се, има ли какво добро да произлезе от нея или трябва да я оставим да си изгние и умре?