Николай Стайков, АКФ: Няма кой да отвори прозореца за проветряване в прокуратурата

" Защото не е тайна, че това е единственият човек, който може да решава съдбата на политиците у нас, дори и само с едно повдигнато обвинение. Всъщност, това беше и един неуспешен опит за неговото сваляне по същия начин, по който беше инсталиран. Единствената разлика е, че това трябваше да стане в момента по чисто политически причини, за да отпуши политически процес. Същите хора, по същите механизми – със стискане на ръце между не повече от двама-трима човека, политици, които го инсталираха преди време, в момента се опитаха да го махнат. Нещо не са доразбрали явно обаче.", каза още той.

Важното е, че колкото и назад да се връщаме в изборите на главни прокурори, все ще виждаме политическа намеса в цялата прокуратура."

"Защото не им е достатъчно само да са приятели. Ние познаваме, благодарение на изтекли записи, няколко часа от живота на най-дълго управлявалия ни премиер Бойко Борисов. Една част от тези записи са потвърдени, друга – не са отречени от него, но все пак познаваме три-четири часа от неговия живот. Някой направил ли си е някога труда да види колко етични и законови нарушения има в тези няколко часа от живота на г-н Борисов? Много са: "Ало, Ваньо", "Изтегли инспекторите", "Назначи този", обаждане на онзи, "Ти си го избра", молба на прокурор да бъде преместен еди-къде си и сега това, което чухме онзи ден – как някой предложил на някого оттегляне срещу атрактивен пост.

Това са нарушения, но аз не видях някаква обществена реакция, която дори да маркира тези неща. Въобще не говорим за жълтата част, а изцяло за Наказателния кодекс. Явно претръпнахме или ни накараха с дебелокожието на институциите да претръпнем и да загубим всякаква представа кое е редно и кое не е редно, - каза още Стайков.

Има много хубав пример за това как действаше Бойко Борисов като премиер.

По време на управлението му ансамбълът ни по художествена гимнастика спечели златен медал. В един сутрешен блок председателката на федерацията казва, че благодари на Бойко Борисов за спонсорите. Поглеждаме кои са спонсорите – само концесионери с договори, подписани от Министерски съвет. Искам сега да си представим как премиерът взима телефона и се обажда на концесионер, с когото той е подписал договор и по всяко време може да се наложи да подпише анекс, споразумение и т.н., с които да се увеличи или намали таксата за концесията. Има етични правила, които ние сме забравили, че съществуват изобщо.

Или друг пример – какво се промени в БНБ, след една срамна ситуация, която преживяха преди десет години. Стана ясно, че са имали начело управляващи, които не са защитавали националните интереси, а са имали нещо като ОПГ в защита на определени частни интереси. И какво стана, избраха един възпитан, мълчалив човек, прикриха се и продължиха да си работят. Не чух да са приели нови етични правила, например да отрекат предишната ситуация публично или поне да се разграничат и да отправят ясно послание – кое е редно, кое не е.

Ако ме питате какво ще стане в прокуратурата, според мен, сценарият е подобен на този в БНБ и Иван Искров – всичко ще се размине, ще се пошуми, изприказват разни неща, и накрая няма да се случи нищо. Ще си назначат един възпитан човек за нов главен прокурор, сигурно с някоя академична титла, кротък и много важно да е сладкодумен, за да може да отправя навсякъде политически феромони във всички посоки. Така ще успокои максимално хората."

"Стана ясно, че нямаме независима съдебна система. И всеки ден, и всеки час, и всяко интервю през изминалата седмица доказват това. Ние сме премиерска република, защото всички важни ресурси: благата, пари, позиции, заплати, еврофондове, всичко това е концентрирано в ръцете на изпълнителната власт. Всичко останало е имитация на парламент, независима съдебна власт и т.н. Това е поредното доказателство, че има нужда от сериозно проветряване, което в такава институция става само чрез сериозна смяна на поколенията. Защото това, което се случи през последните години, беше едно консолидиране на прокуратурата около ръководството, което стана по няколко направления.

Първото е как работи негативната селекция вътре в него. Т.е. издигаш се в йерархията не за това, което си извършил като прокурор, например успешно обвинение, минало в съда, а за това, което не си извършил като прокурор. Т.е. издигат се хора, които не са свършили нищо като прокурори, но са направили услуга на някой началник или са помогнали на някого. В резултата на това свестните хора напускат системата. Това е негативната селекция в нашата прокуратура. Избирането на Иван Гешев за главен прокурор е върхът на негативната селекция в прокуратурата. В една нормална прокуратура той не би трябвало въобще да се занимава със сложни дела като КТБ, например. Но да не забравяме провала му с Иванчева. Да, тя е осъдена, но над сто души са работили по казуса ѝ, и тя е осъдена по косвени доказателства – сто и няколко души прокурори и всякакви институции работят да я изловят и накрая тя е осъдена по косвени доказателства. Не са събрали нищо. В този случай става дума явно за некадърност и некомпетентност или незаинтересованост.

За случая "Осемте джуджета" е съвсем друга работа – там става дума за корупция в самата прокуратура. Директното ѝ използване за определени лични, частни цели и превръщането на влиянието върху прокуратурата в пари.", смята Стайков.

Според него се разпада досегашният модел, но не целият. Тъй като сегашната конфигурация е основана на различни цели от това, което са по закон и конституция целите за раздаване на правосъдие. Полина Паунова, наша колега, много добре обясни това, което се случва, като "битка между ортаци". Това са хората, разпределили си влиянието в съдебната система, и това са хората, които в един момент имат разнопосочни интереси. Борисов иска да пожертва Гешев заради политически цели, за да се отпуши коалиционният политически процес. Системата кой кого е назначил, умишлено се държи в сянка, за да може този модел да работи. Най-важното е, това да не се повтаря повече.", посочва журналистът.

Според него законите, които се гласуват в момента, не са достатъчни.Нужни били дълбоки промени.

За съжаление не виждам някаква сериозна опозиция на това статукво в самата съдебна система отвътре. Негативната селекция е съчетана с това, че в прокуратурата заплащането беше увеличено много. Така политиците си купуваха комфорт. Става дума за заплати много над нормалните в публичната сфера в България от порядъка на 5500-6000 лв. заплата. Т.е. съгласието между върховете на съдебната система и изпълнителната власт доведе и до това получено през добри заплати послушание и дисциплина в прокуратурата. Всеки седи и чака да дойде неговият ред. Не виждам в системата на прокуратурата гласове и лица, които по някакъв начин да дават оптимизъм за бъдеща промяна. Няма кой да отвори прозореца за проветряване в прокуратурата.", категоричен е Стайков.