Отец Боян Саръев за Фрог: Липсата на любов ни обезчовечва

За съжаление българският народ посреща Великден и всички останали църковни и християнски празници все по-комерсиално и потребителски. Тези дати от календара му служат само за повод да разпъне трапезата, да се наяде и напие, за да насити тялото си, а душата остава празна и неудовлетворена. Душата не се засища с кебапчета, агнета, пържоли и студена бира, а с духовна храна, каквато, за съжаление, българинът не употребява.

Залисан в тленните неща, българинът забравя за трайното, безсмъртното, за душата си, която все остава гладна и жадна.
В цялост човечеството все повече се отдалечава от Бога, от духовното. От своето сътворение досега човекът все се опитва да се противопоставя на своя творец. В своето мислене, поведение и може би и интуитивно, човечеството се отдалечава от Бога. В това обобщение е и българският народ.

Разбира се, важни са и утежняващите обстоятелства – нашите хора десетилетия наред бяха държани далеч и встрани от вярата, от Бога, от църквата. Внушаваха им се мисли и чувства като тези, че „каквото си хапнеш и пийнеш, това ще ти остане, защото утре ще умрем” и т.н.. Смисълът на всичко това е да се задоволяват единствено и само телесните потребности. И ето, че в цялост човечеството, а в частност българинът , превърнаха подобни постулати в свои философии, около които се върти всичко останало. За съжаление.

Надеждата е, в това, че българският народ трябва да се покае – да се върне в храмовете, да поиска прошка от Бога, от ближния си. Трябва да подчиним волята си на Бога, да тръгнем по „пътя, истината и живота”. Това трябва да дойде общо от всички, от всеки от нас. Защото иначе виждаме докъде стига човечеството – войни, катастрофи, природни катаклизми и др. Днес повече от всякога сме застрашени от тях и затова е важно да проумеем грешките и греховете си и да се покаем и помолим за спасение.

Години наред хората се обединяваме и заобичваме само по време на някакви заплахи – от природни бедствия, от войни, катастрофи  и после отново си я караме както си знаем. А това е път без изход – липсата на любов ни обезчовечва.

В тези светли християнски дни на Христовото Възкресение, пожелавам на народа си по-често да поглежда нагоре към висините. Да се стреми към духовното, невидимото, вътрешното, и да търси общение с Бога!

Записа Аделина Делийска