Според евангелията Исус пил от чашата по време на Тайната вечеря, а по-късно в нея Йосиф събрал кръвта му след разпятието. Двамата учени стигнали до откритието, след като в продължение на три години анализирали два египетски ръкописа на арабски, открити през 2011 г. в Кайро. Според текстовете чашата дълго време се е съхранявала в християнска общност в Ерусалим. По-късно била открита от мюсюлмани, които я подарили на християни в Египет. Оттам през 1050 г. халифът на Кайро Мустансир я изпратил като подарък на крал Фернандо I Кастилски (1015-1065), който по-рано помогнал на Египет с продоволствия по време на суша. Преди да дадат ценния дар, арабите я позлатили и украсили със смарагди, аметисти и сапфири.

Чашата била използвана в испанския кралски двор като съд за причастия, а по-късно била наречена Бокала на доня Урака - дъщеря на Фернандо. Въглероден анализ сочи, че чашата е изработена между 200 г. пр. Хр. и 100 г. сл. Хр. След съобщението за откритието музеят в Леон преместил чашата в по-голямо помещение заради тълпите туристи, които се стичат да я видят. През ХХ в. над 200 пъти е обявено "откриването" на Светия Граал. Римокатолическата църква отхвърля всички тези твърдения, като признава за истински Граал чаша, съхранявана в катедралата на Валенсия.