Палатките разделени на Изток и Запад

В момента са разпънати три палаткови лагера. Два от тях са от двете страни на паметника на Цар Освободител, а третият е от другата страна на Парламента. Палатковият лагер от страната на Съюза на Артистите е първия лагер. Те са в така наречената Западна част. Вторият лагер е от другата страна на парламента и третият, тъй нареченият „Лумпенщрасен”, е от другата страна на паметника.

Западните окупационни сили са собственици на 5 палатки и 2 тенти. За разлика от тях в Източната окупационна зона има 8 палатки. Това е поради факта, че те имат повече простанство, а именно 200 квадрата. И от двете страни на Паметника спят и живят хора постоянно.

Светослав Николов, който е един от главните действащи лица на Западната част и се представя за валутен търговец на собствена сметка споделя, че единствено на първата палатка, която е изцяло изписана, не спи никой. Преди са нощували и в нея, но КАТ са ги предупрели, че поради левия завой от БАН покрай Народното събрания може някой да изпусне завоя и да има жертви. Затова в момента се използва като склад. По всяко време може да се намери човек при тях.

„Нашата инициатива е да окупираме Народното събрание. Решихме от 15 юни да започне. На 17 юни взехме разрешението от Общината и сложихме първата палатка. Основната ни кауза е да се промени избирателният процес в България за честни избори. Искаме нови избори по нови правила”, сподели Николов. Според него имаме нужда от 160 родолюбиви депутата, които могат да променят конституцията много бързо. Исканията са от промяна на Изборния кодекс, през задължителна казарма или обучение по отбрана от 6 до 9 месеца, до въвеждане на трудова повинност, въведена през 1920 година от Александър Стамболийски. Трудовата повинност задължава всички мъже и жени да работят определен период от време в полза на правителството главно по строителни проекти. След това се преименува на Строителни войски, същестуващи до 2000 година.

Юлиана Пенчева, която е от лагер „Лумпенщрасен” заяви за Frognews, че протестите ще продължат, въпреки че Народното събрание и Министерски Съвет са празни. „Идеята е все пак да ни виждат и чуват и да знаят, че сме все още тук. Протестите няма да спират – всеки ден по едно и също време. Един човек да има - ние сме там.”

Въпреки че се борят за една кауза, а именно промяна на изборния кодекс и оставка на правителството, Източният и Западният палатков лагер имат разминавания относно актуализацията на бюджета и външния дълг от 1 млрд. Според Николов да се вземе дълг от 1 млрд. е нужно, защото с този дълг ще се рефинансира задължение, което е емитирано от Бойко Борисов. „Хората забравят, че февруари месец г-н Борисов емитира едни 800 милиона за да плати на зърнарите. Падежът на този заем е сега август месец. Те са 6 месечни държавни ценни книжа и най-засегнати ще бъдат пенсионните фондове, защото те са задължени да купуват държавни ценни книжа и ако не им се платят тези пари август месец те могат да изпаднат в криза.”

На другата вълна са Източните окупационни сили, които твърдят, че държавната хазна е празна така или иначе и този 1 млрд. ще отиде в джобовете на новото правителство и едва малка част ще отиде за социални разходи. Те настояват за избори веднага, за да предотвратят взимането на този 1 млрд. „Мисля, че достатъчно ясно показахме вчера нашето мнение по въпроса за ветото на президента с бурни аплодисменти. Аз бях в ударния състав на барабаните.”

Едно е ясно – протестите ще продължават до сваляне на правителството. Изниква само притеснителният въпрос, ако протестиращи от двете страни на паметник не могат да се разберат по основен въпрос, как целият многохиляден протест ще го направи?