Петър Стоянович за паметниците: Альоша винаги е гледал натам, накъдето може да се разрасне Руската империя

„Ние смятаме, че 50-те години на червен тоталитаризъм в България са някакъв уникален период у нас и в световната история. Паметници има от време, което никой от нас не помни, и ще има, докато станем хора, които само ще се телепортират, както едно време беше в научнофантастичните филми. Към всеки период в историята трябва да подхождаме експертно и принципно“, обясни той.

„Нашият проблем е най-вече в това – особено сега в европейската контекстуалност на България, че отгоре имаме един все по-лъскав автомобил, а отдолу имаме шофьор с боси крака, който бута педали. Ние имаме паметници, а нямаме все още обработената памет за тези паметници“, коментира проф. Петър Стоянович.

През 30-те години градската управа пуска в парка елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 г., когато са изядени от кучетата на съветските “освободители”

„Има моменти, в които световната история се разделя по моисеевски – между миналото и бъдещето. Това се отнася за големите проблеми. Голям проблем на 20-и век в световната история беше националсоциализма, комунизма, фашизма. Но ще има хора, които ще изпитват носталгия към комунистическата диктатура. След Втората световна война е имало голяма носталгия към това как Хитлер и построил магистрали, как е давал вода и храна на всички, как жените са отглеждали спокойно жена и са давали социални помощи. Но този човек е бил престъпник, както е бил Сталин, Георги Димитров – всички водачи на Източноевропейския блок“, посочи още той.