Смок свири на върба, всички жабки той събра... е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки...

Повечето разкази в сборника "Смок свири на върба" не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди – от 1937 година до края на 90-те. В сборника те не са подредени хронологично – хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и „стилове“ не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България – на горите ѝ, на селата ѝ, на хората ѝ, на летата и зимите ѝ – малко горчив вкус, но упойващ...

От Fakel.bg