Правосъдие с хелий

Родните медии веднага акцентираха върху няколко неща: терорист на борда; професионален пистолет със заглушител; първо отвличане от такъв род у нас; светкавични действия на полицията; похитителят е психар... Не е лошо - като няма протести и бити полицаи/ултраси/студенти, като няма газова криза и психар-терорист е добър сюжет.

Позволявам си шеговити нотки, тъй като опасността се размина, а и изглежда намеренията на Блажев са доста далеч от тези на професионалните престъпници. Всъщност точно за намеренията искам да си поговорим. Мирослав Блажев освен че извадил пистолет и заплашил с бомба в багажното оттделение, направил неща, които не пасват на терористичната философия. Мъжът обяснил, че е предприел този краен ход, за да привлече вниманието върху случка, която преобърнала живота му. Преди година някой си Петър Ганев причинил катастрофа, в която пострадала приятелката на Блажев. Младата жена била бременна... Оттогава - нищо. Ганев е на свобода, Блажев и приятелката му - потънали в скръб.

Блажев, който, оказва се, преди десетина години бил пациент на психиатрите, не издържал и извадил пищов в автобуса. Неуравновесеният мъж направи това, което стотици уравновесени и без жълта книжка се канят да направят всяка вечер, но не им стига кураж. Защото правосъдието се бави или въобще го няма, а справедливостта се превръща в мираж.

Инцидентът съвпадна с публикуването във в. „Труд" на статията „Съд под натиск не е нужен" на адвокат Ина Лулчева. Известният юрист преведе на български претенциите на Брюксел към правораздаването ни, които някои хора у нас упорито се правеха, че не разбират. „Най-общо това са препоръки делата да са движат по-бързо и да приключват в разумен срок", пише простичко Лулчува, която е сред водещите български юристи.

Блажев не е чел статията. Но Блажев има право на правосъдие, но не го получава и се заема сам с нещата.  

Миналата съботта Мартин Карбовски показа в тв предаването си „Отечествен фронт" жители на Плевенското с. Мечка, с които цигани се отнасят, както Хитлер с враговете на Третия райх. Старци и старици плачеха унижени, загубили къщите си и поминака си, загубили и останалата малка капчица вяра във властта и правосъдието.

В Несебър почернено семейство излезе на протест срещу бездействието на правосъдните органи. Шофьорът, убил техният син миналото лято, си карал преспокойно колата, а делото се оказало прекратено...

Като тях са стотици хиляди, оставени на фантазиите на живота в села и паланки. Въпросът днес е: престъпник или дълбоко наранен човек, който търси справедливост, е Мирослав Блажев? Помислете, преди да си отговорите.

Васил Донев