Понеделник, 21 Август 2017, 11:15
Frognews
0| 4111 |12.08.2017

Родните лекари вече са...продавачи на рецепти

.
Вече дори не и продавачи на здраве. Истинската и безкористна медицина е лудост поне от три страни.
Първо. Защото дръзва да се опълчи на господстващата концептуална и методологическа традиция в медицината с огромен риск за социалния и академичен статус на упражняващите я. Това е лудост по повод господстващите норми в медицината. Тя заплашва академичните среди с хаос. Тя заплашва и цялото общество с последиците от този хаос.  

Второ. Това е персоналната лудост на решилите да се опълчат на т.н. официална медицина. Те притежават воля за смисъл, воля за светлина, просветление, човечност и цялостност.  Будистките учители казват, че най-висшата форма на образование е самообразованието. Най-меките страхове на медицинските власти са: Какво ще стане с нашите учебници? Къде ще отидат традициите ни?  Това наистина намирисва на хаос! Как така медицината  ще се превърне в нещо, което не подлежи на контрол от държавата, от страна на властващата класа, от страна на управляващата партия, от страна на „авторитетните учени”? Как така всеки ще може да лекува болежките и душите на пациентите? Как така академичната медицина ще загуби монопола си върху въпросите за здравето? Та, ако всеки стане способен да лекува почти безплатно, те какво ще правят и с какво ще се прехранват? Вече повече от 100 години страховета на официалните медици си остават непроменени.

Трето. Неофициалната и нетрадиционна медицина е икономическа лудост, защото отстоява правото на пациентите да избират своите лечители. Пациентите сами могат да различат истинските лечители от шарлатаните и печалбарите.  Държавата може да подпомага медицината, но не и да дава  мнение, кой е истински лечител и кой не. Истинският лечител на първо място е загрижен за здравето на пациента, но не и за благосъстоянието на своята професионална гилдия. Пациентите сами се справят с шарлатаните, като престават да ги посещават. А иначе колко от съвременните лекари ще се въздържат да не критикуват колегите си и ще се концентрират върху лекарското поприще. Колко от съвременните власти няма да прибягнат до репресивния апарат, уж в защита на здравето на обществото. Всичко това води до подмяна на хуманната парадигма на лекарската професия.

След анализ на причините довели до подмяна на хуманния характер на медицината установяваме следното: Наличие на огромен натиск, осъществяван от капиталистическата производствена система и духовната и надстройка върху съзнанието на лекарското съсловие. Медицинската наука се е изродила в заговор срещу новите идеи и се е превърнала в клиника за имитация на лечение. От лична духовна смелост лекарската професия се изражда в посредствени сладки приказки и демонстрация на експертна власт. 

Медицината от спасител се превръща в притежание. На мястото на безкористната  благодарност се настанява интереса от превръщане на лечителския успех в стока. Пациентите винаги търсят в лекаря липсващата им сигурност на родителския авторитет. За това стоката „лекар”, трябва да бъде в безупречна опаковка. Тя трябва да вдъхва, да внушава доверие, тя трябва да бъде продаваема. Едва ли ще се намери на пазара стока, на етикета на която да са описани пътищата на нейното създаване – онези провали, грешки, лутания, безнадеждни люшкания между крайностите, без които тя не би била в този си вид.

Капиталистическия пазар изисква бързо превъртане на капитала. Кой от производителите би рекламирал своите провали, страхове и ужаса си пред фалит? Кой наистина е способен  да покаже пълната палитра от отчаяние, паника, безсмислие и апатия? Кой от производителите, показва цялата истина за своя продукт?

И тогава човека в лекаря отстъпва пред собственика. Точно това изисква капиталистическия модел и начин на производство. Духът отстъпва пред материята. Силата на истината отстъпва пред силата на властта. Ирационалното се предава пред рационалното. Системата не позволява на лекаря  да се себеразкрие дотолкова, че да не бъде стока и да се покаже в човешката си същност и пълнота. Капиталистическото битие обуслови и капиталистическото съзнание.

Продаването на работната сила на лекаря не е фактор, който той може да пренебрегне. От лечител той се е превърнал в продавач на рецепти. Капиталистическия модел на общуване превръща дори и безнадеждно критичната  ситуация, например в раковите заболявания, в такава за успешно продаване. Рецептите на лекаря трябва да изглеждат безупречно ефикасни и лесни за изпълнение, за да стават все по-продаваеми. И именно тук се извършва трансформацията между духовното и бездуховността, на Човека в търговеца със здраве. Духът изисква лечението да бъде подарък, материята изисква то да бъде стока. Физическото оцеляване на лекаря, често се осъществява чрез духовно самоубийство.

Медицината се заражда почти като езотерично учение и е такова за повечето страни от Изтока. Погрешно е да се мисли, че езотериците затварят вратите на знанието си пред широката публика и те самите са нещо като затворено общество. Езотеричните учения са вътрешни учения, които са   изключително трудни и публиката сама се затваря за тях. Защото не е тайна, че пътя към истината е стръмен и хората се плашат и отдръпват.

Той не ги мами и привлича, защото те се интересуват от материални, а не от духовни капитали. Езотериците предупреждават, че процесът на търсене на  истината е скъп, бавен и труден. Погрешно е да се мисли, че езотеричните учения са отворени за широката публика и са едва ли не еталон за академична свобода. Но често някои заблуждават широката общественост, че няма нищо по-лесно от откриване на истината. Те мамят широката публика, защото се интересуват от нейните кесия и авоари, а не от духовнвото и израстване. Те широко рекламират, че процесът на търсене на истината е евтин, бърз и лесен. Защото се интересуват само от количеството на клиентите.

Не можеш да станеш лечител, ако самият ти не си преминал през „болестта”. Не можеш да лекуваш, ако самия ти не си страдал. Защото истинските отговори идват след истинското страдание, според написаното в „Болестта като път” на Торвалд Детфлесен.  Считащите се за лекари, вече не искат да бъдат възприемани само като такива. Те вече не искат да стават лекари, а „дипломирани лица”, на чиято диплома да пише „лекар”.

Те не могат и не искат да вървят по пътя на Хипократ, в чието име се кълнат. Те искат да са притежатели на легендата, ноухауто, носещо титлата. Те не искат да рискуват физическото и психическото си оцеляване, дори финансовото си състояние. Те се вградиха в капиталистическата система и нейния начин на мислене, според който всичко може да се постигне, стига да имаш достатъчно  пари.

Те искат да бъдат част от нормата. Те искат вече да са част от академична общност и като такава се изкушават да използват държавата като партньор. Всъщност те се изкушават да използват законите на капиталистическата надстройка, като свои закони. Професията се изражда и става поредния отрасъл на капиталистическото производство, а не присъща на гилдията им уникална човечност. Тя става пазар, игра на здравеопазване. Става място за приспособяване и кариера.

Серийният и конвейрен образец е капиталистическия човек. Човекът е човек, когато притежава капитал. Ако притежаваш нещо за пазара, нещо за размяна, нещо за продаване, нещо за купуване, нещо за опредметяване, нещо за овеществяване. Но как да се стандартизира човешката душевност? Това може да се промени лесно, като се промени трудната за разбиране дума „душа” с лесната за такова разбиране „психично”, или „психика”. Само за езиков спор ли иде реч, или за нещо много по-мащабно и дълбоко? Дори само идеята за заменянето на точния превод на гръцката дума „психе” говори за подмяна на истинския предмет на лечение.

Капиталистическата и материалистична системи, отхвърля идеята за безсмъртната човешка душа и произлизащите от нея нравствени задължения и изводи за човешката отговорност и налага друга идея. Представата за безсмъртието на капитала, т.е на опредметената и материализирана енергия. На мястото на безсмъртната душа и дух идва тялото и материята. Първите трудно могат да бъдат измерени и съответно стандартизрани, докато другите лесно предполагат такова отношение. А психиката и психичното според съвременната наука не са нищо повече от физиология на мозъка.

Измеряемостта на физиологичните процеси се превръща в „научен” идеал на академичната общност. Така не се допускат неща, които нямат пазарна стойност, т.е. такива, които не мокат да бъдат купени, или продадени. А пазарните критерии изискват измеряемост и стандартност. Това естествено не пречи в двора на всяка болница да има параклис на съответното вероизповедание, за да се застраховат при настъпване  на „чудодеен” обрат в заболяването на пациентите.

Ако опознаем живота на големите учени, допринесли за издигане на световното познание и съзнание, ще открием, че те притежават огромна интуиция и дълбока религиозна проникновеност. Независимо дали са математици, физици, химици, биолози, лекари и философи. Те са онези, които с дълбока благодарност към невидимите сили, издигат познанието за Вселената, именно защото са преодолели изкуственотно противопоставяне между наука и религия. Защото науката е учене, а не поучение и идва само след отваряне на съзнанието.  

Има ли изход от тази криза? Може би е по-добре да се запитаме трябва ли да продължим да внасяме дефекти в системата „човек”, за да има ефективна система на мениджмънта и икономическото производство? Да продължим ли да произвеждаме болни хора, за да имаме богата икономика?
А отговорът e прост, но фундаментален  - необходима ни е пълна и осъзната социално - психологическа промяна в името на човека!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Експерти разбиха антикорупционният закон на Цачева: Връщаме Държавна сигурност на бял кон 2| 3566 |18.08.2017 . Н. Радулов: Колкото повече атентати в Европа, толкова по-широк страх 2| 3668 |18.08.2017 . Проф. М. Константинов: Червената олигархия да внимава с Виена, да си спомни Швейцария и Австрия 8| 7815 |17.08.2017 . Адв. Хаджигенов: Прокуратурата си прави ПР с обвинението срещу дъщерята на Цветан Василев 3| 5387 |17.08.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах