Румен Дунев пред Фрог: След 220 км/ч. шофьорът става пътник

Много важно е автомобилите да са изправни - спирачки, амортисьори, ходова част и т. н. Друг важен фактор е състоянието на пътната настилка. Не става дума само за дупките, но и за абразивността на платното. Много от пътищата са стари, което намалява сцеплението. Автомобилът много трудно спира и прави завой. Най-важният фактор, обаче си остава скоростта и поведението на самия шофьор. Защото дори и пътят да е лед, водачът е този, който трябва да реши оптималната скорост, с която да се движи, така че във всяка една ситуация, да има възможност да намали, да спре или да заобиколи, обясни той.

По думите му много често при екстремни ситуации, първото, което правят шофьорите, е да натиснат спирачката. Човешкият инстинкт го насочва към това да намали скоростта. Много пъти обаче се оказва, че това не е най-правилното решение. Колата, когато се движи с голяма скорост, много трудно може да убие кинетичната енергия. За целта в повечето случаи има варианти, в които може да се избегне катастрофа чрез заобикаляне на препятствието. Това заобикаляне трябва да е свързано с управление на волана, а не на спирачките. Друга голяма грешка, която правят водачите е, че когато тръгнат да спират, започват да въртят волана. По този начин автомобилът се дестабилизира. И движението му става сложно. Връщането му обратно в нормален ход на движение изисква много умения, които не всички имат. За това в нашето училище за автомобилни пилоти, когато се използва спирачката, воланът се държи в право положение, допълни състезателят.

Той призна, че е защитник на тезата, че когато човек повече бърза и е по-напрегнат, внимава повече и е по-концентриран. Но трябва да може да се предусеща. Скоростта трябва да е такава, че да може да се реагира във всеки един момент. Карате със 100 км/ч. и си представяте, че нещо изскача на пътя. Трябва да имате готовност за реакция - обикаляне, спиране и т. н. Не съм, може би, точният пример за идеален шофьор, но като участник на движението нямам ПТП. Има разбира се инциденти на пистата, но това е коренно различно нещо. Научих се да предусещам реакцията на другите участници на пътя, призна Дунев. Това е много важно.

На въпрос какво мисли за случаят със сина на бизнесмена Киро Киров-Иван, който кара със 33 км/ч, той каза: По стечение на обстоятелствата нашите семейства са близки. Баща ми и баща му са били колеги-автомобилни състезатели. С Иван също добре се познаваме. Постъпката му не е похвална и не най-правилната. По света има места, където няма ограничения на скоростта. Моите наблюдения показват, че над 220 км/ч. не можеш да имаш необходимия спирачен път, да спреш навреме или да заобиколиш препятствието. След тази скорост водачът спира да е водач и става само пътник в автомобила. Има магистрали в света, където може да се кара с висока скорост. По нашите магистрали има места, където е опасно да се кара дори с разрешените 140 км/ч. При мокра настилка те са много опасни. Най-важният фактор за сигурността на пътя е човешкият фактор, той управлява колата. Второто важно нещо е изправността на автомобила и третото - качеството на пътищата. Основна причина за трагедиите е употребата на алкохол, което пак се отнася към човешкият фактор, напомня той.

Важно е обществото да реагира, когато види, че нещо не е редно на пътя. Имал съм случай, в който по време на състезание в Австрия, един колега, при преминаване по маршрута през едно от селата, „заклаща” автомобила, за да види дали гумите са загрели. Възрастна жена алармира и буквално след 10 км. колата му е спряна. Пилотът отива в полицията, където му налагат наказание. При връщането му, беше наложено друго наказание от страна на организатора. Виждате за какво става дума. Радваме се, че институциите вече реагират на информацията, която подават хората за нередностите на пътя, каза още Румен Дунев.