Съседи ръфат България до ден-днешен

Никола Григоров

Една от най-често употребяваните думи от държавните ръководители на съседните нам държави относно двустранните ни отношения е добросъседството. Няма среща, няма интервю, в които поне няколко пъти да не бъде спомената тази дума, разбира се, така украсена и нагласена, че да ти се приплаче от умиление какви прекрасни и добросърдечни комшии си имаме и колко много те са загрижени за развитието на добросъседските ни отношения! И то отвсякъде! Като се почне от север - православно-християнската Румъния, после от запад - православно-християнската „братска и славянска“ Сърбия и уродливото й отроче - БЮРМакедония, веднага след тях от юг - извора на православното християнство Гърция и се стигне до югоизток - „най-приятелската“ република Турция. Та като слуша човек управниците на комшийските ни държави, иде му да ревне на глас от такова българолюбие, да се засрами дълбоко в себе си и одма да го загризе съвестта, че ний, българите, сякаш сме най-несъобразителните егоисти и най-лошите хора на Балканския полуостров за нашите комшии. Ама от лоши по-лоши!

Примери за обратното обаче - колкото щеш: и в миналото, и в сегашно време.

1. Турците по време на Априлското въстание, Руско-турската война, Илинденско-Преображенското и Горноджумайското въстания с варварски кланета, пожари и гаври „спестили“ грижите по ежедневното изхранване на над 50000 българи, които изпратили в Царството небесно по такъв начин, че Господ веднага да ги приеме като най-изстрадалите великомъченици. Даже край Стара Загора башибозуците от българолюбие си правили кафе на огньове, запалени на живи българи! Човеколюбие от най-висша степен! Но това явно не им стигнало, та през 1913 г., поощрени от дипломатите на Царска Русия, решили да прочистят цяла Източна Тракия и Гюмюрджинско от „вредното” българско племе. Този път даже нямало и ходжи за потурчване - който българин докопвали благородните турски войници, веднага бил изпращан възможно най-мъченически при Дядо Господ, но преди това „благородно го освобождавали“ от всичко, де що имал по джобовете и цялото му имане. А селата палели, за да станело по-светло и Аллах по-ясно да гледа човеколюбивите им дела! Но „най-човеколюбивото и българолюбивото“ дело, което съм сигурен, че и Аллах не е видял, е извършено от турските аскери на Илиева нива, където разюзданите джелати изклали като същински варвари над 200 български деца, предимно пеленачета в пелени! Децата били оставени от родителите им, за да се спасят останалите бежанци от човеколюбивите милувки на турските ятагани и с тайната надежда за по късно прибиране, а в краен случай, разчитайки на състраданието, което има всяко живо същество към малките деца. Но горчиво сбъркали нещастните родители с турските аскери! А в тази човеколюбива дейност на турците по прочистването на тракийските земи от българи, много самоотвержено и съвсем безкористно им помагали най-старите балкански българолюбци - гърците, маскирани като войни на Аллаха. Познавачите на балканската история казват, че тази маскировка била направена, защото „благородните гръцки православни касапи“ искали техните българолюбиви дела да минат на сметката на турците, санким на тях, гърците, им стигала старата касапска слава.

2. Румънците, след подлото и коварно нападение в гръб през 1913 г., влезли с голямо „българолюбие“ и небивал устрем в люти битки с жени, деца, старци и особено с кокошките и прасетата. И както подобава за румънски гости-християни, донесли в България като православен дар „изключителната“ здравословна влашка култура, изразяваща се в бум на масови венерически болести. За този масов влашки „героизъм“ хрониките казват, че после им били раздадени няколко вагона с ордени и медали от държавните им ръководители. Но когато през септември 1916 г. българските войници пристигнали при град Тутракан да им връщат добросъседската визита и започнали да си плащат борчовете „с майката и лихвите”, част от румънските войници съвсем невъзпитано не дочакали края на тържествената церемония и хукнали да преплуват тихия и бял Дунав с каквото им попадне, та се наложило нашите войници да ги изпратят най-сърдечно с тържествени артилерийски салюти и картечни залпове. В град Добрич пък, щом чули, че българите идат, православните влашори набързо се сбогували само с мирните граждани, но затова пък с ефектно човешко „християнско” жертвоприношение. Като запалени авджии „храбрите” румънски чокои „най-благородно” се упражнявали в стрелба по над 300 мирни жители на Добрич, които затворили като стадо овце в един огромен двор, обграден с високи зидове. А щом чули, че българската армия и конницата на генерал Колев идват с „богати дарове” за отплата, румънците отвлекли 25 000 мирни добруджанци, натоварили ги като добитък в конски вагони и почти всички ги изпратили с глад, болести, бомби и куршуми на „вечно гости” при Исус Христос.

3. Гърците, както всички знаем, тренират с голямо усърдие „престижната” професия касапи, инквизитори, лъжци, обирджии и асимилатори на българите от много столетия. Стигнали са в тази област почти до съвършенство. Като се почне от владиците им, начело с българомразеца Германос Каравангелис, дето си украсил стаята с главата на Лазар Поптрайков, па се стигне до жестоките андарти и касапските евзони на крал Константин, дето тренирали върху пленени български войници и бежанци специалитета на император Василий Българоубиец.Даже някои от тях после се хвалили за „геройствата „ си на своите близки. Явно многовековната практика си е казала думата - всякакви отрови, вадене на очи, подлости от всякакъв вид и калибър, кланета с всякакви ножове и щикове, както при клането в сярската гимназия, изтребление с куршуми и артилерия на бежанците през 1913 г. и много палежи, че огънят прочиствал всичко над земята. В това направление най-ярък пример са изгарянето от голямо българолюбие на град Кукуш, Струмица, село Баница и много други български градове и села. Не оставали много трупове и затова след пожарите човеколюбивите гърци започвали веднага на чисто. Европейска грижа на „българолюбивите гърци” за околната среда и наторяване по рецептите на Хитлер на заграбените български земи. Сигурно защото са най-православните християни. Затова с голяма „християнска любов” и с най-зверски гаври погубили солунския православен български архимандрит Евлогий, когото зверски накълцали с ножове, след което гръцките православни касапи го хвърлили в морето и за да умре по-бързо, го мерели с куршуми.

4. Сърбите, които са от най-големите и най-ревностните ни „доброжелатели”, вече два века без малко тренират българотрепачката и хич не отстъпват в тази дисциплина на гръцките баш майстори. Най-напред дето стъпят, почват с огън и меч да правят от българите прави сърби, а който не ще да учи благородното сръбското изкуство на каруцарското псуване, веднага го пращали при Дядо Господ по начин, достоен и за най-дивите варвари. Окуражени от постигнатите сърбизиращи успехи из Поморавието, заграбено след Руско-турската война, след Ньойския договор сърбите решили да сърбизират българите от Вардарска Македония. За целта били привлечени много шумадийски „учители”, които сеели сръбската вяра и култура с пушки, картечници, камшици, сопи за децата и нечувани мъчения на мирните българи. Типичен пример за сръбско православно обучение е клането на мирните селяни от село Гарван, Радовишко, където жупанът Добротица Маткович разстрелял с картечници 28 мирни българи, които, за да не мърдат много при меренето, предварително ги навързал кат три синджира роби. Сигурно е следвал примера на ония сръбски българолюбци, които през 1913 г. избили за страх и назидание всеки пети мъж от село Велгощи, Охридско. Френският журналист Анри Пози видял на място част от „сръбското просвещаване”, изразяващо се в зверски кланета, безмилостни убийства, варварски мъчения и гаври над мирните българи, включително и децата, и описал потресаващото сръбското българолюбие в книгата на ужасите „Войната се връща”! А тази „българолюбива” книга никоя от Великите сили и днес не ще да чете, понеже се отнасяла за „дивия български народ” на Клемансо, който според неговите думи трябвало да бъде изтребен до крак. Но и това се оказало малко на братята сърби, за които реваха като магарета някои наши леви интелектуалци чрез сълзливите си подписки… Когато разбрали, че не могат да посръбчат или да изколят всички българи покрай Вардар, след 1944 г. сръбските тирани заимствали опита на Турция от помохамеданчването на българите в Родопа планина и решили да сърбизират останалите живи българи чрез новата сръбска, изключително човеколюбива сръбска християнска религия „македонизма”. Чисто и просто с много кютек и под дулата на пушките най-напред да ги „покръстят” в нова вера македонци, а после много лесно щели да ги сторят прави сърби. И се почнала една трескава просветно-християнска дейност, както се казва, да ти падне шапката. В резултат на усърдното сръбско просветно обучение в македонизма, били безпощадно избити над 30 000 българи, а над 200 000 българи минали покръстването в македонизма през варварските сръбски затвори. А това покръстване изисквало освен палачи, биячи и диви касапи и „македонски научни” кадри. Най-големите простаци-ренегати и треторазрядни драскачи били назначени за академици и професори по история на македонскиот народ и за професори по езикосътворение, езиконалагане и езикотълкуване на новата македонска нация. Отам иде и „гениалното изказване” на псевдоакадемика Михайло Апостолски: „Немам доказ, али твърдим”! Изобщо сръбска просвета и християнско милосърдие, каквито светът не познава от хилядолетия насам. Полиция, съдилища, армия, вестници, радио и телевизия - всичко е впрегнато в „македонска просветителска дейност”. За да се стигне до днешния идиотизъм хора с научни титли, даже и от други страни, без срам и страх от Бога да защитават сръбската простотия, че имало македонска нация със свой език, писменост и историческо наследство. Казано накратко: Кражби и фалшификации на всичко българско! Но и това не им стига на „братята сърби”. Не им стига варварската тирания на над 1 500 000 българи в Сърбия и в БЮРМакедония, та сега сърбите са зинали като нилски крокодили от стария си мерак да прилапат и Пиринския край. И него да облагородят чрез православната им славянска теория за изроди и идиоти -македонизма и да ги научат на прочутата „сръбска култура” на каруцарското псуване. Само и само и там да няма българи. Само и само и те да бъдат сърбизирани.

Като се анализират действията на „добронамерените” ни комшии, съвсем ясно се вижда, че и четирите държави сякаш се съревновават и надпреварват коя повече ще заграби от България и коя ще изтреби повече българи. Но понеже в днешно време, по понятни причини, е по-трудно и доста неудобно открито да се колят като едно време българите, то днес влизат в действие по-фини методи за унищожение на българското племе и това е денационализацията.

А за голям позор на българската дипломация и за голямо съжаление на всички българи у нас не се намери нито един отговорен и достоен български държавник, не се намери нито един исторически грамотен български политик-патриот, който да реагира подобаващо на този открит и брутален антибългаризъм и от циничната намеса във вътрешните ни работи!