Ще вкараме ли гол на световното по футбол?

Светът е футбол, гласи клишето преди всяко световно първенство. И си е така. За месец всички проблеми и тревоги ще отстъпят на заден план, под грохота на пълните трибуни ще заглъхне търговската война дори. Сякаш световният мир ще се възцари в тези 32 дни. Борисов също ще гледа. А нас ще ни няма.

Както обикновено. Точно 20 години се навършват от последната ни поява на мондиал. Реформираната ни първа лига ще бъде представлявана на световния форум от един футболист и то исландец. Някой страничен рефер поне да бяха поканили, та да се отбележим на футболната карта. Не. Кой се доверява на съдии, участващи в съмнителни мачове. Нещо повече. В навечерието на футболния фестивал кипи от контроли. Играят всички, малки и големи, знайни и незнайни – участниците на мондиала, за да се подготвят, отпадналите, за да си сверят часовниците. На никой не му минава и през ум да премери сили с нашите национали. Затова те са на море. А футболните шефове нямат време за дреболии, чакат ги командировки.

В Русия нацияте ни ще бъде артикулирана чрез един висок мъж със синтетичен перчем. Дори и да е трезвен, надали някой там ще се поинтересува от него дали са верни публичните мълви за мащабна корупция в БГ футбола, за недотам дискретната намеса на държавата във футболните дела, за празните трибуни на архаичните ни стадиони и най-вече за изоставените на произвола на съдбата български детско-юношески школи, помнещи слава и величие.

Няма да се поинтересуват, защото на никого не липсваме. Което ни най-малко не пречи на самоотвержените перукокрепители от антуража на бившия вратар. Там най-дейни са някогашните великани на игрището, носили националните фланелки с номерата 7 и 9. Смалени до неузнаваем административен размер, те неуморно фукат началника и тръбят навред, че по-добро управление от тяхното футболният съюз не може да има. Със сигурност още двама мислят като тях – спортният министър и неговият патрон.

А България всъщност ще има и реален посланик на мондиала. Един-единствен. Деветгодишният Никола Алексиев ще гони топките на финала на 15 юли в Москва. Дори и за това заслугата не е на БФС, а на търговска верига за бързо хранене. Току виж пред всички хлапето да вземе да каже, че царят е гол.

Ето това наистина би било гол. За България. При това на световно.

Емил Янев- SOSbg.eu