Вапцаров предсказал смъртта си в стих

Ти втренчено се взираш във ръката.

И казваш, че не ще съм дълго жив.

Отпускаш я и гледаш мълчалив.

Доловил смътно някаква загадка.

“Да, да, не виждаш ли - те тука се пресичат.

И ясно сплитат смъртния ти кръст.

Куршум за някаква незнайна гадна мъст.

Предричат смърт те - твоята прокоба”

И аз те гледам с страх фалшив.

Защо ли мил ми ставаш някак си безмерно. И ако знам, че всичко туй е верно.

О, колко щях да съм щастлив.

В поезията на Вапцаров има космическа енергия. Само той и Жул Верн говорят за онова, което предстои на човечеството - навлизането в Космоса за отиването на Луната, на Марс.

Ще вляза в взривна ракета,

самичък ще търся в простора

далечна планета.

И тези слова са написани далеч преди да бъде изстрелян първият спътник в Космоса, уточява Мая Вапцарова пред "24 часа".