Водещ вирусолог: Пик може да няма, но ще се наложи удължение на мерките и след 12 април

„Има една тенденция - че у нас не се оформя някакъв пик, както в други страни, а има една бавно покачваща се крива, която е към плато. Това е едно добро положение за хода на епидемията в България. Аз имам съмнение, че пик няма да има. Просто може би ще има по-висока точка и след това ще има намаляване“, обясни акад. Гълъбов. Вирусологът е категоричен, че карантината е основният метод за ограничаване на тази епидемия. Той е категоричен, че вирусът, при наличие на карантина, рано или късно ще изчезне от нашите земи.

"Това е и положителният момент. У нас се въведе една много добра карантина и се наблюдава, че населението се адаптира към нея. Голямата част от българите се научиха да следват изискванията“, изтъкна академикът. Според него не може да се предскаже докога ще продължи карантината. „Засега не се забелязват особени мутации на вируса и няма основание да се смята, че има български особености в хода на епидемията”, допълни той.

В коментар за спора между Националния оперативен щаб и Медицинския експертен съвет, акад. Гълъбов посочи, че никой не оспорва метода PCR, по който се доказва наличието на генома на вируса. „Спорът е дали да се използва този експресен метод, широко описан от колегата Мангъров. Неговото масово провеждане допринася за по-прецизното изясняване на случаите", поясни той. По думиту му при експресния метод се установяват два вида антитела. „Чрез тях се отчита скорошна инфекция и прекарано заболяване”, обясни вирусологът.

„Възможно е някой, прекарал заболяването или неболедувал, обаче да покаже наличие на имуноглобулини G, което значи, че той е прекарал, носи вирус, който постепенно отшумява, но този човек би могъл да бъде приносител на заболяването. При инфекцията Covid-19 има голям брой хора без клинична картина и те са много опасни… От тази гледна точка, моето мнение е, че трябва да се съчетават двата метода. За съжаление, в Щаба няма вирусолог“, каза още той.

В Медицинския експертен съвет има много бивши кадри на ВМА, допълни ученият, който е категоричен, че експертизата на новия орган е по-добра и Националният оперативен щаб трябва да се вслуша в съветите му. „Разбира се, да! Там има един пълноценен вирусолог от много добра класа - професор Радка Аргирова. Присъствието на доц. Мангъров е крайно положително, той е инфекционист, който познава ситуацията и участва активно в борбата с това заболяване… Има един отличен епидемиолог – Ангел Кунчев, който е от много висока класа“, допълни акад. Гълъбов.

Попитан дали ще успеем да избегнем трагедията в Италия и в Испания, той отговори: „Ходът на заболяването засега, както се контролира от щаба, и прилагането на тези методи, които изискват голямо напрежение, показват, че има шанс да избегнем трагедията на Италия, Испания, Франция и Англия. Ние сме по-близо до немската система, която има по-ниска смъртност. При тях възрастните много добре спазват правилата и по-малко боледуват общо взето. Въпреки че населението на Европа, в сравнение с Китай е по-възрастно…“.

Академик Гълъбов отчете като положително, че България произвежда сама защитните си материали, че държавата е поела ангажимент да осигури апарати за механична вентилация, както и че собственикът на популярен футболен клуб е поел ангажимент да достави медикамент за тежките случаи.

Относно лечението с т.нар. „серотерапия“, в Китай са намерили начин да очистват плазмата от преболедували, която има антитела, преди да я прилагат на болни, обясни ученият.