36|
26740
|17.07.2011
ЪNDERGROUND
Опасно мълчание на НСО за смъртта на Емил Кюлев
Шеста година мистерия обвива въпроса с камерите на „правителственото трасе”
Тези дни в МВР отново е обсъждано разследването на показния разстрел на банкера Емил Кюлев. Ръководството се е интересувало докъде са стигнали новите търсения, след като преди месеци министър Цветанов обяви, че преди няколко години процесът на разследване е бил стопиран от най-високо място, от самото президентство. Разбира се, от „Дондуков” 2 отвърнаха, че това не е вярно. Съмненията обаче не само останаха, но и сякаш се засилват от последните информации от среди в МВР. Този път следите сочат към Националната служба за охрана Шеста година мрачно мълчание обгръща едно от знаковите убийства на прехода – това на Емил Кюлев. На 26 октомври 2005 г. в 9 часа и 7 минути сутринта банкерът е разстрелян близо до кръстовището на булевардите „България” и „Димитър Несторов”.
Той е бил в джипа си, когато са стреляли по него. Първоначално от МВР съобщават, че състоянието на Кюлев е тежко, а след това признават, че е загинал на място. При стрелбата е бил ранен и шофьорът му, но без опасност за живота. Поне десет пъти е стреляно по джипа, в който се е возил Емил Кюлев. Сигналът за убийството е подаден в 9,14 в полицията от неизвестен GSM. След обявяването на новината акциите на ДЗИ Банк, ДЗИ и курортния комплекс Ривиера, собственост на компании на Емил Кюлев, рязко понижават стойността си при големи изтъргувани обеми, след което търговията с тях е прекратена.
Часове преди убийството Европейската комисия обяви мониторинговия си доклад за България, който бе убийствен за управлението на тройната коалиция. В него е посочено, че организираната престъпност е сред най-тежките проблеми на България. Вътрешният министър Румен Петков, който е в топли връзки с Кюлев, обявява, че убийството е политически акт. Твърдението се повтаря от различни кръгове във властта. „Целият ресурс на МВР ще бъде използван срещу криминалния контингент” – заканва се тогава министър Петков. След което са арестувани братя Маринови, известни още като братя Маргини. Те са обвинени в замислянето на тройно убийство, целите са ген. Любен Гоцев, контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и икономистът от ТИМ Никола Дамянов. Сюжет, който претърпя пълно фиаско.
Досега са изписани различни версии и догадки за убийството на банкера, който е бил изключително близък с президента Първанов семейни приятели, другари по лов. Така и обаче не става ясно дали президентът е разпитван за покушението. Плъзват слухове за любовна афера между Георги Първанов и втората съпруга на Кюлев – Весела, както и догадки за тежка вражда на банкера с други известни бизнесмени. Замесено е и името на висаджията Георги Илиев. Напоследък в публичното пространство все по-често изплува сянката на Петър Стоянов – Пешо Сумиста който е обвиняем за тежки престъпления, включително и убийства, че е съпричастен към екзекуцията и на Кюлев.
Къде е мястото на НСО в цялата тази сага от неизречени съмнения и политико-криминални загадки? Внимание! От 2005 г. досега всички участници в разследването – ГДБОП, столичните криминалисти, следствието, а след това и ДАНС, отправят писмени запитвания до НСО да предостави данни и анализ на обстановката по т.нар. „правителствено трасе”, където става фаталната случка. Отговор няма!
Това е изключително странно, тъй като в НСО има специален оперативен отдел, който отговаря само и единствено за обстановката по въпросния маршрут на властта. Този отдел следи какво е състоянието на камерите по трасето, пази записите, преглежда ги, коментира ги и нанася съответни промени с цел повишаване на сигурността. Какво се е случило в НСО, кой е разпоредил и дали въобще някой нещо е разпореждал, та оттам не дават нито ред по повод убийството на президентския приятел и съветник. Тайна, която изумява разследващи и прокурори, които обаче не повдигат въпроса публично, вероятно защото засяга в някаква степен и държавния глава, който пряко отговаря и кадрува в НСО. Освен това и досега няма закон за работата на НСО, което превръща службата в орган без парламентарен и обществен контрол. Положение, което не съществува в нито една държава, член на НАТО и ЕС.
И до ден днешен е ясно какво е записано на камерите на кръстовището в онзи октомврийски ден, съхраняват ли се записите, има ли такива въобще. Не е ясно също как е действала НСО след сигнала за убийството, тъй като такъв оперативен план за подобни ситуации е задължителен и съществува. Как са осигурявани параметрите в квартала, в съседните улици и пр. Пълен мрак по въпроса. Подобна е ситуацията и около убийството на Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 г. Той бе разстрелян в колата си на кръстовището на бул. „България” и „Емил Марков”, сега „Гоце Делчев”. Мястото също е част от „правителственото трасе” и е наситено с видеокамери. НСО мълчи и по този атентат.
В подобна ситуация винаги възникват неудобни въпроси. Един от тях е, дали в служба като НСО няма хора, които имат мотив да скрият нещо от разследващите органи. Това пък води до друго питане – дали в НСО няма хора, които са свързани с организираната престъпност. Вероятно това не е така, но мълчанието е доста съмнително. Другият въпрос е дали ръководството на НСО не е получило указания да се държи по този странен начин и от кого. Време е да се потърсят отговорите. Те биха осветлили доста скрити моменти от прехода и евентуалните връзки между власт, политика и мафия. Разплитането на мистерията „Кюлев” би могло и да изчисти всички тези подозрения. За целта е нужна прозрачност. Обществото трябва да настоява за такава, а ако някои служби и държавни мъже се правят на разсеяни, да я наложи чрез граждански натиск.
Странно е и поведението на някои считани за сериозни медии през тези години. Те се ограничават само с официалните изявления около разследването и не поставят нито веднъж въпроса за отношенията между Първанов и Кюлев. Което е доста съмнително.
Кой беше банкерът
Емил Кюлев е роден на 5 юни 1957 г. Завършва руската гимназия в София. След казармата учи в школата на МВР в Симеоново и работи в криминалната милиция. Завършва Международни икономически отношения. През 1988 г. създава частна фирма за административно-правни услуги - "Контракт Кюлев", която по-късно се специализира в покупко-продажби на имоти. След 1989 г. е съиздател на вестниците „Куриер 5”, "Марица" и "Струма".
През 1989 г. основава Турист банк, след което тя се преименува на Туристспортбанк, а по-късно на Търговска и спестовна банка. През 1994 г. напуска банката и тя фалира. Основава Росексимбанк, която работи главно с руски капитали. Има съмнения, че в нея са държани пари на Майкъл Чорни и са изпирани пари на руски групировки от сенчестия бизнес. Тези съмнения така и не са доказани.
На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" АД - дружеството майка на "ДЗИ - Общо застраховане" АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев "Контракт София" ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с капитал в размер на 200 млн. лева. Росексимбанк се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ. Близък приятел на президента Георги Първанов и на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, също и на рекламния бос Красимир Гергов. Считан за един от първите олигарси в България.
Той е бил в джипа си, когато са стреляли по него. Първоначално от МВР съобщават, че състоянието на Кюлев е тежко, а след това признават, че е загинал на място. При стрелбата е бил ранен и шофьорът му, но без опасност за живота. Поне десет пъти е стреляно по джипа, в който се е возил Емил Кюлев. Сигналът за убийството е подаден в 9,14 в полицията от неизвестен GSM. След обявяването на новината акциите на ДЗИ Банк, ДЗИ и курортния комплекс Ривиера, собственост на компании на Емил Кюлев, рязко понижават стойността си при големи изтъргувани обеми, след което търговията с тях е прекратена.
Часове преди убийството Европейската комисия обяви мониторинговия си доклад за България, който бе убийствен за управлението на тройната коалиция. В него е посочено, че организираната престъпност е сред най-тежките проблеми на България. Вътрешният министър Румен Петков, който е в топли връзки с Кюлев, обявява, че убийството е политически акт. Твърдението се повтаря от различни кръгове във властта. „Целият ресурс на МВР ще бъде използван срещу криминалния контингент” – заканва се тогава министър Петков. След което са арестувани братя Маринови, известни още като братя Маргини. Те са обвинени в замислянето на тройно убийство, целите са ген. Любен Гоцев, контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и икономистът от ТИМ Никола Дамянов. Сюжет, който претърпя пълно фиаско.
Досега са изписани различни версии и догадки за убийството на банкера, който е бил изключително близък с президента Първанов семейни приятели, другари по лов. Така и обаче не става ясно дали президентът е разпитван за покушението. Плъзват слухове за любовна афера между Георги Първанов и втората съпруга на Кюлев – Весела, както и догадки за тежка вражда на банкера с други известни бизнесмени. Замесено е и името на висаджията Георги Илиев. Напоследък в публичното пространство все по-често изплува сянката на Петър Стоянов – Пешо Сумиста който е обвиняем за тежки престъпления, включително и убийства, че е съпричастен към екзекуцията и на Кюлев.
Къде е мястото на НСО в цялата тази сага от неизречени съмнения и политико-криминални загадки? Внимание! От 2005 г. досега всички участници в разследването – ГДБОП, столичните криминалисти, следствието, а след това и ДАНС, отправят писмени запитвания до НСО да предостави данни и анализ на обстановката по т.нар. „правителствено трасе”, където става фаталната случка. Отговор няма!
Това е изключително странно, тъй като в НСО има специален оперативен отдел, който отговаря само и единствено за обстановката по въпросния маршрут на властта. Този отдел следи какво е състоянието на камерите по трасето, пази записите, преглежда ги, коментира ги и нанася съответни промени с цел повишаване на сигурността. Какво се е случило в НСО, кой е разпоредил и дали въобще някой нещо е разпореждал, та оттам не дават нито ред по повод убийството на президентския приятел и съветник. Тайна, която изумява разследващи и прокурори, които обаче не повдигат въпроса публично, вероятно защото засяга в някаква степен и държавния глава, който пряко отговаря и кадрува в НСО. Освен това и досега няма закон за работата на НСО, което превръща службата в орган без парламентарен и обществен контрол. Положение, което не съществува в нито една държава, член на НАТО и ЕС.
И до ден днешен е ясно какво е записано на камерите на кръстовището в онзи октомврийски ден, съхраняват ли се записите, има ли такива въобще. Не е ясно също как е действала НСО след сигнала за убийството, тъй като такъв оперативен план за подобни ситуации е задължителен и съществува. Как са осигурявани параметрите в квартала, в съседните улици и пр. Пълен мрак по въпроса. Подобна е ситуацията и около убийството на Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 г. Той бе разстрелян в колата си на кръстовището на бул. „България” и „Емил Марков”, сега „Гоце Делчев”. Мястото също е част от „правителственото трасе” и е наситено с видеокамери. НСО мълчи и по този атентат.
В подобна ситуация винаги възникват неудобни въпроси. Един от тях е, дали в служба като НСО няма хора, които имат мотив да скрият нещо от разследващите органи. Това пък води до друго питане – дали в НСО няма хора, които са свързани с организираната престъпност. Вероятно това не е така, но мълчанието е доста съмнително. Другият въпрос е дали ръководството на НСО не е получило указания да се държи по този странен начин и от кого. Време е да се потърсят отговорите. Те биха осветлили доста скрити моменти от прехода и евентуалните връзки между власт, политика и мафия. Разплитането на мистерията „Кюлев” би могло и да изчисти всички тези подозрения. За целта е нужна прозрачност. Обществото трябва да настоява за такава, а ако някои служби и държавни мъже се правят на разсеяни, да я наложи чрез граждански натиск.
Странно е и поведението на някои считани за сериозни медии през тези години. Те се ограничават само с официалните изявления около разследването и не поставят нито веднъж въпроса за отношенията между Първанов и Кюлев. Което е доста съмнително.
Кой беше банкерът
Емил Кюлев е роден на 5 юни 1957 г. Завършва руската гимназия в София. След казармата учи в школата на МВР в Симеоново и работи в криминалната милиция. Завършва Международни икономически отношения. През 1988 г. създава частна фирма за административно-правни услуги - "Контракт Кюлев", която по-късно се специализира в покупко-продажби на имоти. След 1989 г. е съиздател на вестниците „Куриер 5”, "Марица" и "Струма".
През 1989 г. основава Турист банк, след което тя се преименува на Туристспортбанк, а по-късно на Търговска и спестовна банка. През 1994 г. напуска банката и тя фалира. Основава Росексимбанк, която работи главно с руски капитали. Има съмнения, че в нея са държани пари на Майкъл Чорни и са изпирани пари на руски групировки от сенчестия бизнес. Тези съмнения така и не са доказани.
На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" АД - дружеството майка на "ДЗИ - Общо застраховане" АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев "Контракт София" ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с капитал в размер на 200 млн. лева. Росексимбанк се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ. Близък приятел на президента Георги Първанов и на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, също и на рекламния бос Красимир Гергов. Считан за един от първите олигарси в България.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads