Величко Апостолов: Синдромът „Андрешко” струва 160 млрд междуфирмени дългове

Член е на Камарата на частните съдебни изпълнители. Повече от 6 години е бил и юрисконсулт на община Пловдив. В интервю за БНР той коментира протестите на група граждани срещу политиката, водена от някои чуждестранни банки в България.

Ирина Недева: Чухте разговора с организатора на протеста срещу чуждестранните банки и срещу частните съдебни изпълнители. Какъв е Вашият коментар, дали е толкова логично хората да не разбират какво всъщност вие правите?

Величко Апостолов: Като юрист съзнателно приемам и спазвам принципите на правото и демокрацията за свобода на публична изява и правото на всеки да изрази мнението си и организира последователи и поддръжници на идеите си, стига те да не са в противовес с установените норми и правен ред, както и с етичните и морални правила на обществото, към което са насочени посланията на публично изявените лица. Според мен, винаги, когато се протестира, следва да се дава и алтернатива на решенията, които се търсят, а не да се протестира напразно. Защото съдебното изпълнение и банковата система в страната са правно регламентирани дейности с правна регламентация, датираща от десетки години.

И.Н.: За България този закон е в сила от 2006, ако бъркам, поправете ме. Но интересно има ли всъщност частни съдебни изпълнители в Европа?

В. А.: Въвеждането на частното съдебно изпълнение в България със закон през 2005 г., който се нарича Закон за частното съдебно изпълнение, е изпълнение на ангажиментите от страна на България към Европейския съюз, с оглед на предстоящото присъединяване през 2007 г. за съответствие на нашата правна система и в частност съдебното изпълнение с това на Европа. В почти цяла Европа и в почти всички страни членки на ЕС има установено частно съдебно изпълнение, като в различните държави то се нарича по различен начин и е структурирано по различен начин с оглед особеностите на самата държава. При нас също е установен дуалистичен подход от законодателя, т.е. наред с ЧСИ се запази съществуването и на държавните съдебни изпълнители, които съществуват още с ГПК от 1951 г., който беше отменен през 2008 г.

И. Н.: Общо взето, в публичното съзнание съдебният изпълнител – сега няма да го делим на частен и на държавен, се отъждествява с един разказ на Елин Пелин и с един бунтовен герой в него. По какъв начин според вас може да се промени нагласата в хората, които изпълняват съдебни решения, т.е. в тази фигура, фигурата на съдебния изпълнител? Недолюбвана фигура очевидно.

В. А.: Народопсихологията, свързана с Андрешко и с героя на Тодор Колев от „Господин за един ден”, трудно се променя за две или три години. Всъщност, този разказ на Елин Пелин е отразил тогава обществената и социална действителност, а годините, които са последвали след 1944 г. до 89-та година са популяризирали героя на Андрешко положително, съответно на лицето, което събира вземанията на Андрешко – отрицателно. И така в езика на българина са се насадили думички като бирник, като лошото лице на съдебния изпълнител. Днешният съдебен изпълнител в така развилите се обществени отношения няма нищо общо със съдебния изпълнител, бирника или както там е наречен в разказа на Елин Пелин „Андрешко”. Ние дори не знаем това лице, което, отрицателният герой в този разказ какъв е бил – дали е бил данъчен служител, дали е бил съдебен изпълнител, дали орган на полицията и т.н. Съвременният съдебен изпълнител – било то държавен или частен, работи изцяло по силата на правно-регламентира рамка и дейност, установена от законодателството и не може да излиза от нея, осъществявайки правомощията си. Съжалявам за огорчението, което г-н Николов е понесъл от личния си казус, свързан с банка и ЧСИ, което разбирам, че определя и поведението му към настоящия момент, но в никакъв случай както той, така и хората, които са длъжници към банки или ЧСИ не са жертви, защото длъжникът и взискателят в изпълнителния процес са равнопоставени и законодателството гарантира това. Това, че длъжникът, когато се посегне към неговото имущество за удовлетворяване на взискателя, вижда себе си като жертва не е така. Съдебният изпълнител е лице, на което държавата е вменила правомощия, съответно и контролира тази дейност, да накара едно лице, което не е изпълнило доброволно задължението си по влязло в сила съдебно решение, да го направи. Това е най-общо дейността на съдебния изпълнител. Той се намесва там и с правомощията, които са му делегирани, с възлагане от министъра на правосъдието, когато липсва доброволно изпълнение от страна на длъжника. Най-често обществото възприема съдебния изпълнител като фигура, когато той трябва да събере парично вземане. Но съдебният изпълнител не работи само, когато трябва да събере парично вземане. 40% от вземанията, които се реализират от съдебните изпълнители, са непарични и те също са голям материален и обществен интерес, като предаване във владение на имот, предаване на дете, изпълняване на заместими и незаместими действия и т.н., когато ролята на съдебния изпълнител е да замести липсващата воля на длъжника. Както в случая с г-н Николов, така и с всички останали длъжници, съдебният изпълнител точно това прави. Тъй като липсва воля от страна на длъжника да уреди доброволно отношенията си с неговия кредитор, съдебният изпълнител се намесва като такъв.

И.Н.: И се намесва по закон, а не като бияч, който е пратен от сиви структури.

В. А.: Точно това щях да кажа. Че се намесва не по свое желание, а се намесва след като е сезиран от съответния правоимащ и след като правата на правоимащия пък са установени по съдебен ред. Т.е. съдебният изпълнител привежда в изпълнение едно съдебно решение и органите, които – държавни, частни органи и институции и лица, които оказват съдействие, които са задължени да оказват съдействие по Закона за съдебния изпълнител, те не оказват съдействие на самия съдебен изпълнител като физическо лице, независимо как се казва той, а оказват съдействие, за да се изпълни съдебното решение. Т.е. те оказват съдействие на държавната власт, постановила съдебното решение, за да бъде то изпълнено. Никой съдебен изпълнител не изпълнява за себе си.

И. Н.: А какви са гаранциите, че няма да злоупотреби съдебният изпълнител. Напр., отивате да вземете съответно имущество, което да погаси дълг на някой, трябва да вземете телевизор. Каква е гаранцията, че вие няма да си го занесете този телевизор, напр. вкъщи? Извинявайте, ако примерът е много наивен, но наистина не знам какъв друг да дам като много ясен и конкретен.

В. А.: Както в самото начало казах, гаранция за правилните действия и правните действия на съдебния изпълнител това е законът. ГПК и Законът за частното съдебно изпълнение на този етап много добре регламентират тази дейност.

И. Н.: А вас законът много ви и ограничава, доколкото разбирам. Вие сте лишени от редица права, вкл. да придобивате или да се издигате на позиции на власт, избираеми. Така ли е?

В. А.: Точно така. Това законодателство, което урежда дейността на ЧСИ, е достатъчна гаранция, че няма да злоупотреби съдебният изпълнител, когато изпълнява функциите си, вменените му функции, докато е такъв. Освен нормите, които забраняват лично да придобива имущество, което е свързано със съдебно изпълнение и т.н. и свързани с него лица и работещи в кантората. Има разписани норми много подробно, в които се казва как се случва едно съдебно изпълнение, какви са сроковете, кои срокове трябва да изтекат, за да се предприеме друго действие, какво следва едното след другото, т.е. има една последователност, разписване на правила, на алгоритъм, през който се минава, за да се удовлетвори едно вземане. Като винаги взискателят има възможността да спре производството по своя инициатива, без значение дали съдебният изпълнител е съгласен или не, да спре изпълнението, да го отсрочи, да го прекрати дори и какво ли не. Другата гаранция за доброто съдебно изпълнение и за това, че съдебният изпълнител няма да злоупотреби било с имущество на длъжника, било с правомощията си, това е контролът, който се оказва. Чух, че г-н Николов спомена, че съдебните изпълнители и то ЧСИ имат изключително много власт, а в Европа не е така. Искам да направя разграничението, че изобщо съдебните изпълнители притежават правомощия и власт да реализират изпълнението на едно решение, а не ЧСИ. Същата власт и възможност имат и държавните съдебни изпълнители, въпрос е на взискателя да предпочете дали държавен или частен съдебен изпълнител, като в последно време расте доверието както на банките към нас, така и на останалите физически и юридически лица, на бизнеса и това доверие е не само от взискателите, а и от длъжниците.

И. Н.: За нас е интересно да чуем и нещо друго. Знаем, че държавата също бави задълженията си към частни фирми, към частни изпълнители, за които това пък е проблем, това е въпрос на оцеляване. Какво става в случаите, когато длъжник е държавата? Може ли пак да се използва инструмента на съдебния изпълнител спрямо държавата, която не си плаща дълговете, задълженията към определени фирми?

В. А.: За добро или не, е прието законодателство в нашата страна, което не допуска принудително изпълнение срещу държавата, общините и държавни или общински структури, субсидирани с държавни и общински бюджети. С други думи съдебен изпълнител не може да осъществява принудително изпълнение срещу държавата, държавната администрация, държавните структури, както и срещу общините.

И. Н.: Казвате за добро или за лошо.

В. А.: Казвам така, защото до февруари 2010 г. имаше възможност да се изпълнява срещу общините. Настоящото правителство с оглед защита интересите на държавния и общински бюджети прие поправка в закона, която в годините на криза, на правилно, целесъобразно разходване на бюджетите по този начин постави една гаранция, че няма да се поставят изпълнителни процеси, в които да се източват бюджетни средства.

И. Н.: Че няма да се източва публичен ресурс. Добре, само да попитам и още нещо, защото за жалост времето ни върви към своя край. Ние виждаме, че има много богати хора, които може да имат фирми в несъстоятелност, обаче те продължават да демонстрират богатство, движат се с колите си, с всичките си принадлежности, разхождат се практически необезпокоявани. Защо това се случва и според вас този инструмент на съдебното изпълнение може ли да предотврати ето този вид злоупотреба наистина?

В. А.: Това, което се наблюдава и за което вие говорите, е поради липсата на Закон за фалит на физическите лица, както такъв съществува в Щатите например, който да не допусне едно лице, което е оставило неудовлетворени кредитори, да има имущество и да не носи санкция – гражданска или наказателна. Тук навлизаме в темата за междуфирмената задлъжнялост. Повечето от тези лица са с такъв добър стандарт вследствие на съществуващата и неразвързана междуфирмена задлъжнялост.

И. Н.: Нещо като верижна задлъжнялост, в която всъщност се живее на кредит, който не се връща, но този кредит фактически се превръща в задължение на друга фирма, която пък не може да се разплати към трета. Какъв е размерът на целия този ужас?

В. А.: Размерът на този ужас на междуфирмената задлъжнялост по официални данни е между 100 и 160 млрд. лв. в момента. Цифрата не е точна, казва се между 100 и 160, защото, когато започне да се развързва една междуфирмена задлъжнялост, тръгвайки да търсиш 100 хиляди лева, стигаш до задължения от 1 милион. Тръгвайки да търсиш 1 млн., може да стигнеш до задължения за 10 млн. Затова се нарича тази междуфирмена задлъжнялост верижна, защото тя е като една верига. В подкрепа на премиера Борисов, който казва, че истинската антикризисна мярка е страната да привлече чуждестранни инвестиции, да създаде работни места, в допълнение бих казал, че добра антикризисна мярка е да се работи по развързването на тази междуфирмена задлъжнялост със съдействието на съдебните изпълнители.

И. Н.: А какво да се оптимизира, трябва ли да има промени допълнително в Закона за съдебните изпълнители? Нужно ли е да се правят някакви допълнителни промени, за да се оптимизира намесата?

В. А.: В момента законодателството добре регламентира съдебното изпълнение. Трябва да се засили повече съдействието на държавните и общински органи в получаването на информацията и в съдействието на съдебните изпълнители да осъществяват своята дейност, както и да се оптимизира законодателството в сроковете. Т.е. в по-малки срокове да се реализират изпълнителните способи. Освен това да се преустанови злоупотребата с обявяването в несъстоятелност, защото имам наблюдения в последните месеци, че лица, които имат задлъжнялост сами обявяват тази си задлъжнялост, за да избегнат едно съдебно изпълнение. Тъй като несъстоятелността е универсално изпълнително производство, което инкорпорира в себе си индивидуалното изпълнение.

И. Н.: Т.е., те се спасяват по този начин. Спасяват се от това да трябва да плащат с практически обявяването в несъстоятелност.

В. А.: Да. И следва да се работи в посока създаване на законодателство, което да оптимизира тези процеси, което да предвиди изключване на едно производство при започнало друго и т.н. Като изразявам своята готовност да участвам в такива работни групи по законодателство, което да помогне за развързване на тази междуфирмена задлъжнялост, за дисциплиниране на гражданите физически и юридически лица да обслужват задълженията си, както и да плащат редовно публичните, общински и държавни вземания.