Графити са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи,
метрото, улицата), обикновено изпълнени със спрейове. Историята на
графитите тръгва от Бронкс и Бруклин и те бързо се разпространяват в Ню
Йорк през 70-те години на ХХ век.
Тогава графити културата се явява протест срещу младите богаташи, които ръсят пари безразборно, а в същото време съществуват много бедни хора в крайните квартали на Ню Йорк, които изнемогват и поради тази причина се прехранват с нечисти сделки. Чрез графитите тези банди „маркират” територията си, за да могат „богаташчетата” да знаят с кого биха могли да си имат работа. Графити бързо навлиза на социалната сцена. Бандите често проявяват различни форми на вандализъм. Те започват да изписват знаците си навсякъде, първоначално поотделно, а после и заедно. През 80-те години на 20 век графити изкуството се пренася в Европа, където графитите добиват голяма популярност благодарение на поредица от телевизионни предавания за тях и след това- с навлизането на Интернет.
За разлика от САЩ, където графитите са социален протест, у нас означават преди всичко себеизяване и желание за творене. В България графити изкуството започва своето развитие през втората половина на 90-те години на 20 век, като привлича все повече почитатели на спрея.
То се активизира в публичното пространство през последните 3-4 години с развитието на стила и умението на авторите. Графитите са неразделна част от градската култура, макар че явлението се движи на границата със субкултурата поради неконвенционалните си носители (стени, изоставени автомобили, вагони и т.н.) и разположение (подлези, гари, индустриални зони и т.н.).
Отношението към графитите е различно.
Някои хора признават, че им харесват изображенията по огради и стени и минавайки, им се наслаждават. Но има и други, които се дразнят от шарениите, които „красят” училища и сгради. Те не приемат хора, които правят нещо без да се съобразяват с каквото и да е. Това, поне според начина им на поведение, е видим елемент от тяхното отношение към градската среда, която ги заобикаля.
Очевидно случващото се е криворазбран израз на свобода.
Градската среда не е на никого, тя е на всички, които я обитават. Хип-хоп културата без съмнение има своето място за изява на тези, които я харесват, но нека да е в рамките на личното им пространство. Логиката е проста. Прави каквото искаш, но не пречи или не бъди агресивен към другите.
Въпросът е как да се реши този проблем. Отговорът е, че с това явление няма кой и кога да се занимава. От Столична община съобщиха за Frognews.bg, че в момента няма действаща нормативна база, която да забранява графитите, и че другата седмица ще се гласува нова наредба, в която не е ясно дали графитите ще се споменават.
Ако трябва да се каже и добро, то това е, че част от тези млади хора не рисуват зле. Желанието им за изява е глупаво да бъде забранявано. Необходимо е обаче да се намери поле за тяхното творчество. Официално в София това се е случвало на няколко места - подлезът на НДК и в Студентски град.
Освен всички култури, очевидно има и свободна - тази на "графитите", нещо което би следвало да е на вниманието на Отдел "Култура" в Столична община. Задължително е да се помисли и за конкретен регламент с отделен правилник. Разбира се може и нищо да не се прави. Тогава "изявите" на хора, пишещи "тагове" ще гледаме не само по улиците, но и в интернет, където част от тези юнаци са си качили филмче - как се "украсява" трамвай.
В света се изразходват всяка година милиони долари в усилията да се овладее графити културата. В специална програма вземат участие обществени и частни агенции, индивидуално и институционално харчат най-малко 2 милиона долара на година за почистването и недопускането на графити. С предпазването от графити са се заели и патрулиращи обществени и частни агенции. От друга страна се изграждат стени, специално предназначени за тази цел, създавайки място за изява на тагерите. Това обаче за жалост не е достатъчно да се възпре вандалското драскане. Пострадалите от графити нашествието собственици на сгради, изправени пред невъзможността да направят каквото и да било, търсят начини да се справят с проблема си. В новото стоителство вече се използват антиграфити покрития, за да не може да остава по стените следа от графити.
В Сан Франциско например се организират антиграфити кампании с цел намаляване на "таговете" по стените и с водещо послание „Изчистете таговете от квартала си, преди да са се размножили навсякъде”. Кампанията е придружена от постери, които показват как уличните надписи ще влезнат в домовете на хората. Интересното е, че дори в САЩ, където би трябвало хората да са по-отворени към новите форми на изкуство и там съществува закостенялост на мисленето и все още тази субкултура не се възприема като вид изкуство. Но в крайна сметка индивидите са различни и всеки има нужда от своето лично пространство.
Графити културата започва да приема образа на проблем, с който хората трябва по някакъв начин да се справят. Става обаче така, че графитите се превръщат в нещо като фон на градската реалност, на нещо неизбежно и логично, но което не ни засяга. Ето това е тъжната истина, пред която сме изправени и която няма как да променим, освен ако не се измисли ефективен начин на действие и взимане на конкретно решение. Само ако не опитаме бихме могли да кажем, че не сме могли да извоюваме промяна на ситуацията. Затова трябва да се мисли и действа бързо, за да може градът ни да остане красиво място, където да нямат власт разногласията и конфликтите, а само разбирателството и уютът на съвременната европейска столица.
Аделина Георгиева
снимки Вяра Йовева
