Приета е и политическа резолюция, с която партията категорично отхвърля миграционния пакт на Европейския съюз и изразява несъгласие с „насилственото отстраняване на демократично избрани обществени служители“.
Пътят на Орбан
През 1988 г., като млад юрист, Виктор Орбан е сред основателите на партията Фидес – Съюз на младите демократи. В началото формацията е ясно антикомунистическа и либерална, с акцент върху пазарната икономика, гражданските свободи и европейската интеграция. Година по-късно Орбан привлича национално внимание с речта си по време на препогребението на лидера на унгарското въстание Имре Над, в която открито настоява за свободни избори и изтегляне на съветските войски от страната.
По това време той следва политически науки в Оксфорд благодарение на стипендия от фондацията на Джордж Сорос – факт, който години по-късно ще придобие символично значение в острия му политически сблъсък със същия филантроп, когото Орбан по-късно определя като свой идеологически противник.
След първите свободни избори през 1990 г. Фидес не успява да постигне значителен пробив, което води до преосмисляне на политическата стратегия. Орбан извършва рязък идеологически завой, превръщайки партията от либерално движение в дясноцентристка, консервативна и национално ориентирана сила.
Този курс носи успех през 1998 г., когато Фидес печели изборите и Орбан става министър-председател на едва 35 години – най-младият в историята на Унгария. По време на първия му мандат икономиката отбелязва растеж, инфлацията се стабилизира, а през 1999 г. страната се присъединява към НАТО.
През 2002 г. обаче Орбан изненадващо губи властта от социалистите, което бележи началото на осемгодишен период в опозиция. Той публично заключава, че поражението се дължи на липсата на влияние върху медиите и институциите, контролирани от политическите му опоненти. В този период Фидес постепенно изгражда стратегия за дългосрочна доминация, докато управляващите социалисти са разтърсени от икономически и корупционни кризи.
През 2010 г., на фона на глобалната финансова криза, партията се завръща на власт с конституционно мнозинство от две трети. Това дава на Орбан възможност да промени основни закони и конституционната рамка на държавата. Следват убедителни изборни победи през 2014, 2018 и 2022 г., които затвърждават управлението му.
През този период Орбан изгражда политически модел, който сам определя като „нелиберална християнска държава“ – система, която променя баланса на властта, ролята на институциите и мястото на Унгария в Европейския съюз.
