Илия Налбантов за Фрог: Битката за Украйна – битка за България! На 63-тия ден от войната „Продължаваме промяната“ се определи

За да се предотвратят политическите стремления към свободен и демократичен свят, целенасочено беше създаден хаос за трансформациите във финансовия и икономически живот на страната ни в полза на съществуващите зависимости от СССР, чиито наследник стана Русия.

В този хаос бившата номенклатура в сътрудничество с контролирани от нея полукриминални формации се преобразува във финансово икономически фактор с всичките елементи на непрозрачност и форми на силово въздействие, използвани срещу опонент или инициативен човек, за да се утвърждава стратегическата зависимост на страната и българското общество от по-големия брат. Даже процесите на присъединяване към НАТО и ЕС бяха подчинени на тази зависимост. Главната цел – ерозия на двата съюза. Има достатъчно литература по темата и не е необходимо тук да се привеждат доказателства. Разделителната линия беше поставена на 24 февруари 2022 г., когато Русия започна класическа настъпателна операция за завладяването на Украйна, т. е. война срещу Украйна. На 55-тия ден на посещение в България дойде министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба. То бе знаково от гледна точка на това, че постави ясна разграничителна линия за отношението на всеки здравомислещ човек към Русия на Путин.

„Разбирам ролята на Русия в историята на България и може да разбирате ролята на Русия в нашата история. Русия в миналото направи някои неща, които все още предизвикват емоции у мен. Но днес Русия е различна: тя убива, измъчва, изнасилва. Това не е Русия, която заслужава съчувствие, и искам да го разберете.“

„В Украйна се сражаваме не само за собствената си безопасност. Сражаваме се и за вас, за да не усетите никога ефектите на опитите на Русия да окаже въздействие на страната ви.“

Българското общество отново се оказа разделено. Разделено по един много сериозен принцип – рефлексът да осъзнаеш и да оцениш кое е добро и кое зло, и след тази оценка да вземеш страна.

Втората задача, ако си взел страната на доброто, да му помогнеш да спечели в тази битка. Ако си взел страната на злото, се превръщаш в заплаха за самото общество и/ или общност в които живееш.

Засега само две партии в българския парламент категорично се обявяват срещу предоставянето на помощ за борбата със злото – БСП и партия „Възраждане“. Да не се предоставя оръжие и/или боеприпаси на Украйна категорично се противопоставя и президента Радев.

Основен аргумент – предоставянето на оръжие на Украйна ще удължи войната.

Никога не се постави въпросът – какво ще се постигне с не предоставянето на оръжие на Украйна? Очевидно отговорът идва по подразбиране – да не се даде възможност на слабия да се защити, т.е. да се направи всичко възможно от страна на тези две партии, да се осигури победа на Русия под управлението на Путин.

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев нарече позицията на президента Радев позорна.

Исторически паралели. От 1919 г. българската комунистическа партия се поставя в пряко подчинение на Москва. От тогава, каквито и събития да се случват, тази партия и нейните превъплъщения никога не се е противопоставяла на Москва. Дори напротив, винаги когато е могла е предавала националните интереси заради интересите на Москва. Примерите в историята са много но един от тях, осъществен под ръководството на БСП в най-новата ни история си остава емблематичен. Похарчените 3 млрд. лв. лева за оборудване за АЕЦ „Белене“, без да е сключен договор с руската страна. С тези пари вместо да бъдат вдигнати пенсиите на българските пенсионери, бяха платени пенсиите на руските.

За антибългарската политика провеждана от наследниците на номенклатурата на българската комунистическа партия ще посоча още един пример. През 2004 година бяха осъществени реформите във въоръжените сили на България. Освободеният финансов ресурс от издръжката на 120 хилядната армия, трябваше да бъде насочен към технологичното превъоръжаване на армията със системи и платформи от нашите съюзници. Правителството на тройната коалиция направи всичко възможно да се закупи нещо, но то да няма пряка връзка с повишаване на бойните способности на армията. Основните бойни платформи си оставаха съветските. Въпреки многото доказателства, за технологичното изоставане на нашата армия, моделът на зависимост от поддръжката на съветските платформи от Русия се запази и при следващите правителства Само за тази поддръжка също бяха похарчени около 3 млрд. лева. Освободените през 2004 година финансови ресурси се пренасочиха в други области, без това да доведе до качествена промяна в развитието на технологиите за индустрията и производителността на труда.(Справка – статистиката на ЕС.). Всичко което е постигнато в страната ни е въпреки, а не защото се е провеждала целенасочена държавна политика за технологично развитие. Това е един от основните показатели, чрез които се измерва и способността на страната да генерира отбранителни способности. Т.е. способности да поддържа съществуващите си платформи и да ги развива технологично.

Напротив мантрите „няма пари за отбрана“ и „НАТО ще ни пази“, се използваха непрекъснато, за да не се развиват адекватни на предизвикателствата за сигурността в разширения Черноморски регион бойни способности на въоръжените ни сили, особено след анексията на Крим от Русия.

Да се върнем отново на въпроса - защо проруските поддръжници страстно желаят победата на Путин в тази война?

Няма друго обяснение освен онова, което е свързано с утвърждаването на практиката за поддържане на модел на управление в страната, паралелен на официалния. Да продължат и следващите поколения на номенклатурно-магураджийските кръгове да управляват страната и обществото в техен интерес

В едно интервю на руския учен Виталий Егоров, работещ в областта на космонавтиката, се разкрива механизмът, чрез който се упражнява или утвърждава едноличната власт в посттоталитарните общества. „Според мен една от причините за това е страхливият и подъл принцип „просто си върши добре работата“. Той изглежда много благороден, защото казва, че ако всеки се справя добре, и всички ще се справят добре. … Просто си спомнете колко … сте чували или казвали на някого да „не се меси в политиката, „просто си върши работата“, „от теб така или иначе нищо не зависи“, колко пъти сте игнорирали избори, … Е как върви сега, добре ли се получи?“

Много от нас също си мислят, че като си вършат професионално своята работа допринасят за развитието на обществото и не е необходимо да се месят в политиката. Но ето, оказа се, че политиката се намеси в нашия живот, и то драстично. Сега си даваме сметка колко трябва да бъдем ангажирани с политиката, за да не позволяваме на власт да идват хора, които да я упражняват в името на личните или номенклатурно-магураджийските си интереси.

На второ място трябва да осъзнаем, че номенклатурно-магураджийската неформална власт отдавна е изпрана и химически почистена и вече трудно може да я различиш от официалната власт. Именно тази изпрана, изгладена и напарфюмирана общност стои в основата на формирането на парламентарно представителство, създава управленски екипи в изпълнителната власт и чрез евроатлантическата риторика прокарва само онези закони, актове и правила, които помагат за отстояването на нейния интерес или са маскировка, за да продължава да ограбва обществото.

Никой не може да каже въз основа на какъв аналитичен капацитет и продуктите от него се формира реалната финансова, икономическа, отбранителна, социална и други политики. Мотивите на предлаганите изменения на закони и нормативни актове са най-яркото доказателство за липсата на такъв тип продукти. Те винаги са производни на експертните способности на администрацията и на коректорите от политическите кабинети.

Даже и да допуснем, че такива продукти са произведени, защо те не са публично достъпни? Все ще се намерят четящи хора, които да ги осмислят.

Това което ни се предлага от медиите е, скоротечна речовитост примесена със скандални биографични извадки или експертно интерпретиране на един или друг процес, без това да оказва съществена роля върху възможността да влияем върху политиката.

За неоцветения с партийна или друг вид пристрастност българин, всеки път преди избори стои въпросът – отново ли трябва да гласувам за по-малкото зло? А то изведнъж се оказва не толкова малко!

Даже войната в Украйна се използва, за да бъдем отново и отново заблудени и да се замъглят основните критерии, по които да избираме нашите представители в Народното събрание. А те са кристално ясни: за тяхната способност за морална оценка на добро и зло; за тяхното разбиране за лоялност към обществото, а не към партиите в които членуват.

На 63-тия ден от войната (27.04.2022 г.) Партията „Продължаваме промяната“ се определи в пространството – скъса с връзките и зависимостите от президента Радев и категорично заяви, че правителството може да функционира и без партийния ръководител на БСП – Корнелия Нинова. Сега на дневен ред се поставя въпросът – ще може ли партията „Продължаваме промяната“ да консолидира обществен ресурс, за да се изгради реална платформа за окончателното скъсване с номенклатурно-магураджийските практики в управлението на страната. Търсенето на парламентарна подкрепа за реално осъждане на действията на президента, който категорично се обяви на страната на злото, ще бъде съпътстващ процес, нещо като ориентир, „кой – кой е“, в общественото пространство. Само по делата ще ги познаваме!!!

Илия Налбантов