Европейската организация за икономическо сътрудничество с ключова прогноза за България

Според ОИСР, повишаването на частното потребление в нашата страна ще се забави, но ще остане силно, подкрепено от високия растеж на заплатите и кредитите, както и от ниската безработица. Очаква се подобряването на външните условия и облекчаването на ограниченията върху производството да повишат обемите на търговията.

Базираната в Париж организация очаква инфлацията в България да се забави рязко от 9,5% през 2023 г. до 3,0% през настоящата година благодарение на спада на световните цени на храните и енергията, заедно с обявените мерки от правителството за покриване на разходите за университетско обучение и за лекарства за сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че общата инфлация се забавя, високият ръст на заплатите е пречка за по-бързото намаляване на инфлацията, отбелязва ОИСР, пише БНР.

Повишеният натиск върху заплатите, съчетан с постоянен недостиг на работна ръка, ще направи по-трудно привеждането на инфлацията в съответствие с тази в другите страни от еврозоната, като общата инфлация се очаква да бъде 2,8% през 2025 г., отбелязва ОИСР.

Организацията също така отбелязва, че продължаващата политическа несигурност излага на риск планираните

реформи и инвестиции в страната. Трудности и забавяния при реализирането на реформите, необходими за предоставяне на средствата от ЕС рискуват намаляване на размера на европейски финансиране и допълнителни инвестиции, предупреждава ОИСР.

Лихвените проценти в България следват тези в еврозоната в съответствие с валутния борд и планираното приемане на еврото, но трансмисионният им механизъм към българската икономика е бавен и непълен, което допринася за кредитния бум при домакинствата. С оглед на това ОИСР препоръчва да бъдат приложени допълнителни макропруденциални мерки, за да се забави темпът на нарастване на кредитите.

ОИСР предвижда фискалният дефицит да се разшири значително с по-нататъшно увеличение на разходите през 2024 г. Бюджетът за 2024 г. цели номинално увеличение на разходите с 12,1%, като ръстът на разходите отразява по-високите социални трансфери, включително увеличение с 11% на минималните пенсии, заедно със рязко увеличение на заплатите в публичния сектор. Предвиждат се и по-високи капиталови разходи за общински инфраструктурни проекти и отбрана. Намалените ставки на ДДС за хляб, брашно и ресторантьорски и кетъринг услуги остават в сила, но тези временни мерки за фискална подкрепа ще бъдат оттеглени до края на годината.

С оглед на всички това ОИСР очаква държавният бюджетен дефицит да се разшири от 1,9% от БВП през миналата година до 2,9% от БВП през тази и до 3,1% през 2025 г. Следователно по-предпазлива фискална политика би била оправдана за управление на търсенето и като подготовка за дългосрочни предизвикателства, препоръчва организацията.

Ангажиментите за цялостно прилагане на мерките за реформи в Механизма за възстановяване и устойчивост и цялостна пътна карта за зелен преход биха позволили на България да повиши тренда на икономически растеж и да направи по-зелена своята икономика.

Според ОИСР, обемите на търговията показват признаци на възстановяване през 2024 г., след като обемите на износа намаляха през 2023 г., отразявайки както слабото външно търсене, така и ограниченията от страна на предлагането в промишленото производство. Тези фактори също допринесоха за спада в обема на вноса през същия период, който се дължеше на рязък спад на вноса на суровини.

Преминаването от руския суров петрол, поддръжката на атомната електроцентрала в България и спадащите цени на енергията намалиха стойността на износа на енергия.

За 2024 г. се очаква износът на стоки и услуги от България да нарасне с 2,3% след спад с 1,9% през миналата година и да се повиши допълнително с 4% през 2025 г. След спад с 6,3% през 2023 г. се очаква вносът на стоки и услуги да нарасна с 4,1% през тази и с 5,2% през 2025 г.