Нека Реформаторският блок се разпадне сега

Лудост или глупост, но в описанието се съдържа стопроцентова истина. Реформаторският /деформаторски, реаниматорски, трансформаторски и т.н./ блок показа, че владее най-добре политическата глупост или е непоправимо изтъкан от политически лудити. Няма как да обясниш иначе това, което се случва през последните две седмици, откакто се водят кандърми за „дясно-центристко“ правителство. Нека кажа веднага – според мен такова правителство не е възможно, а ако все пак се пръкне нещо /което е с минимална доза вероятност/, то няма да е дясно-центристко, а ще има отвратителния характер на  краен безпринципен сговор.

Сговор от онези, които толкова са ни омръзнали и заради които страната ни е на дъното на всяка класация в ЕС, а бедността е втора природа за масата българи. Отново ще кажа – каквото и да говорят политическите пехливани, както и да се заклеват, че от нови избори по-лошо нямало, моето мнение е, че това е единствено песен на политически сирени. От онези песни, които искат да замъглят сетивата, да приглушат съвестите и да държат отключена ощ едълго кутията на Пандора.

Не мога да се въздържа да не направя кратка ретроспекция какво предупреждавах, че ще се случи, на базата на какви факти и аргументи имах тези заключения и доколко изводите ми преди по-малко от месец  днес се потвърждават /или отхвърлят/ от развитието на събитията. Винаги съм смятал, че политическото прогнозиране има смисъл, ако се прави преди нещата да са се случили и единственият тест за тяхното качество /на прогнозите/ е потвърждаването им или не от последващото развитие на събитията. Нека сравнението започне сега. Смятах и смятам, че т.н. Реформаторски блок е една от най-завършените форми на политическото задкулисие в страната ни. Мислех го преди, днес съм по-убеден в това отвсякога. Защо това е така? За тези хора не съществуват политически принципи извън един. И той е „Няма политически принципи, има безпринципни сговаряния всеки път, когато очаквате от нас да следваме принципите, за които иначе твърдим, че следваме.“

Погледнете безсрамието, с което едни хора, които се наричаха едни други „червена кукувица“ /напълно резонно/, маша на комунистите и ченгетата /без съмнение е така/, „Кунева е менте, Даниел Вълчев е съдружник на ген. Любен Гоцев“ /ген. Атанасов стайл/, днес, след като подведоха близо 300 хиляди десни избиратели, които ги вкараха с нелош резултат в парламента, водят толкова безпринципна политика, че заслужават единствено да бъдат изхвърлени заавинаги от парламента и реалната политика на следващите предсрочни избори.

Толкова двуличие, безпринципност в гоненето на власт и лъжи до посиняване, рядко се издържат. Сред тях има обаче един неповторим, недостижим и много пъргав шампион по лъгане. Меглена Кунева се казва. Не знам тази жена как се храни с тази УСТА, КОЯТО ИЗРИЧА ЛЪЖА СЛЕД ЛЪЖА КАТО ЗА ДОБЪР ДЕН.

Последния път излъга, че се е срещала с Борисов, защото предстоял конгрес на ЕНП, на който нейното движение щяло да кандидатства за членство. Както може да се предположи, оказа се, че такъв конгрес няма да има. Женичката просто си е договаряла вицепремиерското място в евентуална коалиция с Борисов, докато избиратели те й лапат мухите. Има ли обаче изненадани, че носът на другарката Кунева порасна с нови няколко сантима? Тя излъга преди три години, че никога не е носила фамилията Пръмова. С факсимиле от нейната дисертация тук, във Фрогнюз, през 2012 г. доказах, че тя лъже. Кунева каза, че нямала нищо общо със затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ. Написах цяла книга за нея миналата година, в която доказах това и цяла дузина нейни престъпления срещу нацията и смея да твърдя, че тази информация изигра ключова роля лъжкинята да не попадне в предишния парламент.

Този път обаче глупците в България се увеличиха в прогресия и пуснаха вълчицата  при стадото. И тя започна да вършее, както само тя си знае. Най-напред като лъже за последно. Предпредпоследно излъга бъзсрамно в предаването „На светло“ по Нова телевизия при Люба Кулезич на 17 май тази година. Без да й мигне окото каза, че не е работила в Комитета за защита на правата на човека преди 1989 година и познавала Велко Вълканов, докато била журналист в БНР. Велко Вълканов твърди нееднократно обратното. Вижте какво свидетелства той преди три години,  когато описва, че с Меглена Кунева, тогава с добавката Пръмова, са били избрани за членове на казионния Комитет по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП:

„За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г. , когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП. . . Спомням си, че Кунева тогава бе определена като „наше момиче” - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов” (Кунева? Аз поне ще гласувам „против”, в. Дума, 07 юни 2011 г., бр. 127). Чугуненият комунист Вълканов каза същото още през 2006 г., в едно интервю за сайта „Общество“:
„От една страна, по решение на секретариата на БКП, беше учреден Комитетът по правата на човека, на който станах член, а от друга дисидентските групи ме привлякоха за консултант. В комитета бях аз, Телалов, Ефрем Карамфилов, пловдивският митрополит, снахата на Иван Пръмов – Меглена Кунева, сега е еврокомисар“ (В. Вълканов, „Върнаха се юпитата и ни разгониха фамилията“). Същият факт описва и бившият депутат Христо Марков:

„...беше ни предложено да се срещнем с представители на Комитета по правата на човека, който вършел „много дейности, свързани с човешките права, договореностите от Хелзинки” , абе, въобще били хора от бранша на професионалните правозащитници. От СДС и ДПС възразихме, че са дърти номенклатури, ръководени от ДС и ЦК на БКП, а шеф е бившия началник на международния отдел към Политбюро К. Теллалов. Гиньо възрази, че Теллалов се оттеглил и Комитета вече бил „демократичен с млади, способни и неопетнени служители”. Мир да е, съгласихме се за такава среща, щом щяхме да получим експертна помощ от професионални защитници.

Да де, но изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”, приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова”. Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП, в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на „основния двигател”… другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „основните положения по работата на комисията” (Хр. Марков, „Меглена Кунева - Пръмова - таргетът на БКП и ДС или непобедимото мазмантийство“). 

Имам въпрос към избирателите на Реформаторския /деформаторски, реаниматорски, трансформаторски и т.н./ блок – как очаквате да се случи нормализация в България, след като като овце даравяте с доверие и подкрепа доказани лъжци. Лъжци, които лъжат в мига, щом си отворят устата. Ама това вече прилича на неизлечима и много вредна с последиците си болест. Политическа лудост е това, както вече имах възможност да напиша. И за кучетата на село би трябвало да е ясно, че пред тази жена няма друга цел освен власт на всяка цена, по всякакъв начин, без никакво подбиране на средствата. Друг пример - при другарката Кунева са се присламчили знакови политически номади. Много са, но има един, за който нито се пише, нито се коментира. Друми Друмев се казва, за запознатите с българското задкулисие името му е като парола „Граби награбеното“. Да, това е същият някогашен шеф на Агенцията за енергийна ефективност, който беше уволнен през 2003 г. от тогавашния енергиен министър Милко Ковачев.

Причината за освобождаването му беше, че не е го е уведомил за участието си в съвета на директорите на „МГ  енергетика и природни ресурси”.  До назначаването си за председател на агенцията Друмев е бил и в борда на директорите на „Минстрой холдинг”, част от Мултигруп на убития 2003 г. Илия Павлов. Имам въпрос, при това с понижена степен на трудност – типовете от РъБъ, ако влезат в коалиция, дали ще получат на квотен принцип места в стотиците агенции, министерства, управи, изобщо в публичната администрация. Ще получат, разбира се, нали затова се въртят като калайджии /хеле пък другарката Кунева направо преуспява в това/. Като получат своите квоти, типовете от РъБъ ще трябва да попълват кадровите клетки с конкретни човечета /колкото и безразсъдно да твърди Валери Симеонов, че хората нямали значение. Чудя му се дали е следвал този принцип, когато е назначавал близо 400 души в своите фирми.

Отсега мога да Ви кажа – не, не го е следвал. Но там става дума за неговите пари, а тук – за нашите. Схващате ли разликата?/. Та, след като ще трябва да се слагат човечета тук и там, коя е гаранцията, че поредният мултак, този път не Веждичката, а Друми Друмев няма да акостира на висша административна позиция в енергетиката. Няма гаранция, даже обратното – сигурно е, че Друмев ще се превърне в символ на вечното завръщане на олигархията. После овцете пак ще блеят, че някой ги е ограбил. Така е – докако има овце, ще има и касапи. Трягедията е, че българските електорални овце са като излезли от знаменитото определение на Чърчил за неговия политически противник от лейбъристката партия Клемент Атли. Чърчил го описвал като „овца, в овча кожа“.

Антон Тодоров