Скандална поправка в наредбата за учебниците създава конфликт на интереси в МОН

Скандална поправка в наредбата за учебниците създава конфликт на интереси в МОН. Одобрението на учебниците и учебните помагала е уредено с Наредба №5, която е в сила от 2003 г. Според разпоредбите на чл. 16 от нея проектите на учебник се оценяват от комисия по оценяване на съдържанието и комисия по оценяване на графичния дизайн и полиграфическото изпълнение. Съставът на комисиите се определя със заповед на министъра на образованието и науката. Членове на комисиите не могат да бъдат лица, които са автори или рецензенти на внесен в процедурата за оценяване и одобряване проект на учебник или са в други договорни отношения с издателство към момента на провеждането й, които биха повлияли на обективността на оценяването.

 

Но кои могат да бъдат?

 

В оригиналната си редакция от 2003 г. Наредба №5 е доста пестелива. Според чл. 17 в комисията по одобряване на съдържанието се включват пет оценители – специалисти в съответната научна област, експерти по съответния учебен предмет или професионално направление и учители. Няма и дума за това на какви позиции трябва да са експертите и могат ли те са служители на МОН.

 

С направената през 2014 г. промяна се дава възможност в комисиите за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагалада влязат и служители на МОН, както и на регионалните инспекторати. Сред служителите на МОН обаче има и автори на учебници и учебни помагала. А това създава класически условия за конфликт на интереси.

 

Според информация на Академика БГ към юни 2014 г. най-малко 24 служители на МОН и РИО са декларирали, че са автори на учебници и учебни помагала и могат да изпаднат в конфликт на интереси.

 

Изискахме по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) информация кои са членовете на комисиите, които са одобрявали учебници и учебни помагала през 2013, 2014 и 2015 г., кои от тях са били служители на МОН и какви са длъжности заемали към момента на участието си в съответната комисия.

 

МОН обаче скри имената на хората, които са участвали в комисии.

 

„Процедура за оценяване и одобряване на учебници е проведена през 2008 г. по всички учебни предмети за VII клас. В състава на комисията по съдържание са влизали 3 учители, 1 специалист в съответната научна област и 1 експерт от Регионален инспекторат по образованието. Не са участвали служители на МОН”, се казва в отговора на министерството.

 

В отговора си от МОН цитират изменението от 2014 г. на чл. 17 от Наредба № 5,с което в комисията по оценяване на съдържанието се включват петима оценители, сред които и служители на МОН.

 

“По този ред – с участие на експерти от МОН, не са провеждани процедури за оценяване и одобряване на учебници”, твърдят от министерството.

 

Защо са важни имената

 

За разлика от някои други сртруктури на държавната администрация като Министерски съвет например, МОН няма публикуван публичен списък на служителите си. Няма и публично достъпни списъци с участващите в комисиите по одобрение на учебници и учебни помагала. Така информацията кой служител чии авторски учебници и учебни помагала е одобрил остава скрита.

 

„В министерството на образованието съществува порочна практика авторите на учебници да бъдат оценявани от подчинените си. Директор на дирекция например участва в писането на учебник. Законно се подписва, че няма да участва в оценяването заради конфликт на интереси. Но в него участват неговите подчинени. Тоест, работодателят пита подчинените си дали става учебникът“. Така бившият министър на образованието проф. Анелия Клисарова коментира неотдавна пред „Дарик радио“ начина, по който се одобряват учебници и учебни помагала.

 

А ако министърът не знае как е организиран този процес, то кой тогава би знаел по-добре?

 

В самата практика учителите да избират учебниците, по които да преподават, няма нищо лошо. Но под тази на пръв поглед демократична идея са се приютили доста съмнителни действия. Като например редовните семинари, които издателствата организират за директори и за учители в луксозни курорти. Разбира се – безплатни за бедния български учител.

 

Битката е за всяко издание поотделно. И така учителят има богатия избор да предпочете учебник или помагало, в което съавтор е шефът му от РИО, или друго издание. Какво съвпадение – винаги имаш избор между шефа и някой друг наивник, решил да издава учебници и помагала.

 

Служители на РИО са и автори, и административни шефове

 

Самите служители на регионалните инспекторати на МОН, както и чиновниците в министерството, надлежно декларират конфликта си на интереси като автори на учебници и помагала. От това обаче този конфликт не става по-малко реален. Формално законът е спазен, но е факт, че в него има голяма пролука за порочни практики. Не би имало съмнения за такива, ако на служители на РИО и МОН просто не се позволява авторство на учебници и помагала. Техните функции по дефиниция са контролни. А в сегашната ситуация този контрол е силно компрометиран.

 

Би следвало да се санкционира или да не се допуска държавни администратори в сферата на образованието да получават хонорари от частни издателства, за да пишат учебници. Особено тези учебници, които държавата плаща.

 

Форма на скрит конфликт на интереси е и работата на щатни служители на МОН (от министерството и от инспекторатите) по проекти и програми, която дублира служебните им задължения. Например по проект „Подобряване на качеството на средното образование“, част от който е изработването на новия закон и на скандализиралите обществото промени в учебните програми, сумата е 10 млн. лв. Сума, достатъчно непрозрачно изразходвана. А и когато в рамките на едно и също работно време правиш три различни неща, едва ли постигаш качество и в трите.

 

Обществото срещу учебниците

 

Едва ли би имало толкова силен обществен интерес към учебниците и учебните програми, ако те бяха безупречни. Те обаче стават все по-некачествени. Родители и учители ежедневно се възмущават от неточности, неясноти и откровени глупости. Затова въпросът за парите в този казус е толкова старателно скриван зад периодично раздухвани скандали като например този с Балканджи Йово.

 

Материалният интерес не е никак малък. В отговор на наше запитване как се формират цените на учебниците и на учебните помагала, които МОН плаща, от министерството оповестиха цените на комплект учебници на ученик.

 

Образователното министерство цитира Постановление на Министерски съвет №104 от 2003 г. В чл. 3, ал. 5 и 6 от него са определени следните нормативи на средствата за закупуване на комплектите:

 

    За едно дете в подготвителна група – 31 лв.;

    За ученик в I клас – 56 лв.;

    За ученик във II клас – 78 лв., в т. ч. 27 лв. за учебни помагала;

    За ученик в III клас – 85 лв., в т. ч. 36 лв. за учебни помагала;

    За ученик в IV клас – 90 лв., в т. ч. 36 лв. за учебни помагала.

 

grafikaОпределят се и следните нормативи на средствата за закупуване на комплектите по чл. 2, т. 3:

 

    За ученик в V клас – 115 лв.;

    За ученик в VI клас – 122 лв.;

    За ученик в VII клас – 131 лв.

 

Според разпоредбите на Постановление №104 от 2003 г. учебниците за учениците от I до VIIклас са безплатни и се заплащат „от централния бюджет по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи съответните детски градини и училища”.

 

Но колко всъщност са парите?

 

По данни на Националния статистически институт през учебната 2010-2011 г. учениците от I до IV клас са били 253 хиляди, а от Vдо VIII клас са били 215 хиляди. В кой клас точно колко са били няма данни, но ако вземем за база средната стойност от 77.25 лв. на ученик, това прави пазар от 19.5 млн. лв. за учениците от начален курс, без в тях да са включените учебните помагала за предучилищна възраст.

 

Средната стойност на комплект учебници за ученик от среден курс пък е 123 лв. Ако приемем, че в данните на НСИ учениците от Vдо VIII клас са с равни стойности и от тях извадим последния клас, за който учебниците не са безплатни, получаваме бюджет от 19.8 млн. лв.

 

Така новите учебници, които държавата е платила за една година, са за 39.3 млн. лв.

 

В същото време МОН не държи авторските права. Ако в един вече одобрен учебник впоследствие се открие неточност или под обществен натиск нещо трябва да се промени, МОН отново плаща – този път за преработка.

 

Във всеки клас по всеки предмет съществуват по три варианта на учебници. Това прави този бизнес силно примамлив за издателите. Но в същото време той е и силно редуциран откъм издателства. Справка в сайта на МОН за одобрените от министъра на образованието учебници, измежду които учителите могат да избират при заяката си показва, че в VII клас, примерно, 34 от 42 учебника са издадени от едно от трите издателства „Анубис“, „Булвест 2000“, или „Просвета“(включително някои дъщерни на „Просвета“ дружества). А това прави пазарен дял от 81% за „тримата големи“(които според запознати всъщност са двама).

 

Учебните помагала са с по-либерален режим и съответно – още по-многобройни. Учителят има задачата да ги препоръча на родителите, но не са задължителни за купуване. Възможно ли е учителят да препоръча помагало, в което съавтори са шефовете му от РИО или МОН? Не само че е възможно, но е и практика.

 

Всеки комплект учебници има срок на живот от три години. Но точна статистика за заявяваните и заплащани всяка година нови учебници не се оповестява. А това сериозно затруднява точното определяне на този така сладък държавно гарантиран пазар.

 

Липсата на прозрачност не успя да разсее нито един министър в последните 20 години. Тя като че ли е удобна за всички действащи лица в образователния процес.

 

Евелина Гечева

Akademika.bg