Следващият генерален секретар на ООН може да бъде най-важният човек, заемал този пост през последния половин век - със сигурност от края на Студената война. Има отчетливо усещане, че постът трябва да бъде зает от жена, а също толкова осезаемо изглежда, че вече е ред на Източна Европа след Африка и Азия. Това пише анализаторът Мелик Кайлан в статия, публикувана в списанието.

България напълно отговаря на тези критерии, а и фаворитите идват именно оттам, заявява авторът, като пояснява, че говори в множествено число - като за двама кандидати, което според него е нещо необичайно в историята на дипломацията.

Повечето страни не излъчват дори един кандидат, камо ли двама, с всички необходими качества - опит, подкрепа, достатъчна приемливост, за да не се стига до налагане на вето от някой от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

Русия показва, че български кандидат може да я устройва. Истината обаче е, че всъщност има един действително избираем български фаворит и това не е Кристалина Георгиева, тъй като тя е неприемлива за Русия, посочва Кайлан. Другият български кандидат за поста е Ирина Бокова, която в момента е генерален директор на ЮНЕСКО.

Георгиева има силни препоръки като европейски комисар за бюджета и човешките ресурси, въпреки че мнозина, които не са добре настроени към Европейския съюз, не гледат особено благосклонно на тази позиция.

По думите на Мелик Кайлан, Георгиева, която е и заместник-председател на Европейската комисия, компетентно управлява голямата бюрокрация, свързана с нейния ресор, без сериозни скандали и се ползва със силна подкрепа сред колегите си. Тя също така си е създала приятели в Световната банка, където е работила като главен икономист доста години. Според Кайлан обаче проблемът - "непреодолимият проблем" - е, че Георгиева няма шанс като кандидат за генерален секретар на ООН.

По негово мнение Русия няма да я приеме, защото тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия.