Руската пропаганда атакува Норвегия: какво се знае за новата „партия на Путин“ там

Плакати с антиукраински изявления се появиха масово в трамваите, вагоните на метрото и на централната жп гара. Рекламата се появи в момент, когато норвежкото правителство одобри значително, почти трикратно, разширяване на пакета от финансова помощ за Киев - той беше увеличен от 35 на 85 милиарда крони (около 7,8 милиарда долара).

Антиукраинската кампания се промотира от все още малко известната партия „За мир и справедливост“ ( Partiet Fred og djedkarhet, или накратко ЗА) - показателно е, че тази политическа сила е регистрирана едва през януари тази година.

Партията обаче се надява значително да увеличи популярността си, като предложи да насочи тези средства към социално подпомагане на норвежците. Това е важно, защото през есента в Норвегия ще се проведат парламентарни избори.

И въпреки че вероятността новото правителство да преразгледа външната политика на страната спрямо Украйна и Руската федерация е минимална, влизането в парламента на открито антиукраинска политическа сила ще допринесе за разрушаването на настоящия проукраински консенсус, който се е развил в Норвегия.

Затова си струва да се разгледа по-отблизо кой стои зад и кой финансира тази политическа сила.

Кампанията, която обикновените норвежци спряха

Преди всичко, норвежците се интересуваха откъде партията е взела парите за такава активна кампания и дали е бил нарушен законът за финансиране на партиите (на 27 май стана известно, че не са открити формални нарушения ).

И разбира се, скандалната кампания „ЗА“ почти веднага беше посрещната с остри критики. По-специално, ФОР беше обвинена в разпространение на кремълска пропаганда.

„Много съм възмутена, че стотици украински деца, избягали в Норвегия, трябва да виждат тези съобщения“, каза депутатът от Консервативната партия Матилде Тюбринг-Геде.

Представителят на Либералната партия и член на Общинския съвет на Осло, отговарящ за финансите, Халщайн Бьорке, се изрази още по-остро: „Тази партия и нейното послание са боклук.“

Премиерът Йонас Гар Стьоре също трябваше да реагира, заявявайки , че „по принцип не е съгласен“ с позицията на FOR.

„Норвежкият парламент е единен в подкрепата си за Украйна. Той води борба, която засяга и нашите ценности и има последици за нашата политика за сигурност“, добави той.

Реакцията на обикновените норвежци е категорична. Антиукраинската рекламна кампания трябваше да продължи до 25 май, но почти веднага обикновени минувачи започнаха да късат плакатите , след което лидерът на ЗА Мариел Леран се оплака от „вандализъм“ и обяви предсрочно прекратяване на кампанията.

Въпреки че по-късно Леран нарече кампанията „100 процента успешна“. Според нея, след историята с плакатите, редиците на партията се попълват с почти 100 души всеки ден.

„С удоволствие обявяваме, че през последните дни проведохме успешна кампания за мир и просперитет... Появихме се на първите страници на всички национални вестници в Норвегия“, похвали се FOR .

Преди историята с плакатите, призоваващи за прекратяване на военната помощ за Украйна, партия като „За мир и справедливост“ почти никога не се споменаваше в Норвегия. Социолозите в момента не включват тази партия в своите въпросници.

И това не е изненадващо. Партията е официално учредена през 2023 г. и едва в началото на тази година успява да събере 5000 подписа, необходими за участие в парламентарните избори и провеждане на първия си конгрес.

Значителна част от членовете на FOR идват от радикалната лява партия Rødt („Червените“), един от основателите на която е Комунистическата партия на Норвегия.

Тази политическа сила отдавна се смята за рупор на проруската пропаганда в Норвегия. 2022 г. обаче промени всичко.

След като осъдиха руското нахлуване, червените дълго време се колебаеха да подкрепят действията на правителството за предоставяне на оръжие на Украйна - решение беше взето едва през април 2023 г.

И последствието от това беше напускането на партията на редица членове, предимно на тези, които активно пропагандираха проруски тези. Сред тях е заместник-шефът на „червените“ и настоящ лидер на ФОР, Мариел Леран.

Тя вече е била известна със скандалните си изявления относно Украйна. В частност, през януари 2023 г. Леран пише в статията си , че войната в Украйна е „посредническа война срещу Русия“. Тя също така твърди, че украинският народ „не е толкова единен в борбата срещу Русия, колкото западният наратив би искал да ни накара да повярваме“.

Тези възгледи са напълно отразени в програмата FOR. По-специално, те искат да изтеглят Норвегия от НАТО и споразумението за Европейското икономическо пространство. Партията иска също така да премахне норвежките тайни служби, да отвори границите за бежанци и да спре производството на петрол на норвежкия континентален шелф и да позволи на по-бедните страни да поемат контрола над продажбата на петрол и газ.

Крайнолявата програма на FOR е тясно преплетена с кремълската пропаганда. Особено по отношение на Украйна.

„Вместо да харчим 85 милиарда за войната в Украйна, можем да въведем безплатен обществен транспорт със значително разширен набор от услуги, да въведем безплатна стоматологична помощ за всички, както и безплатни детски градини, занимания след училище, училищни обеди и спортни и културни събития за деца и младежи. Тогава ще ни останат 38 милиарда за други нужди, включително прекратяване на затварянето на училища и премахване на опашките за медицинска помощ“, се посочва на уебсайта на партията.

Вярно е, че ЗА усърдно отхвърля връзките с Руската федерация и дори се опитва да критикува Владимир Путин.

„Путин по никакъв начин не е наш герой. Кой е Путин? Той е реакционен, национал-консервативен и авторитарен политик, който премахна свободата на словото и събранията в Русия, забрани организациите за правата на човека и околната среда... и се застъпва за потискането на хомосексуалистите“, отбелязва кандидатът на „ЗА“ за парламента Свейн Лунд.

Тези опити обаче се разбиват от един прост въпрос: откъде партията получава финансиране? В частност, разходите за антиукраинската рекламна кампания се оценяват на 1,4 милиона норвежки крони (почти 122 хиляди евро).

В Норвегия веднага възникнаха въпроси кой финансира рекламната кампания на партия, която доскоро беше почти непозната за никого.

И въпреки че членовете на ЗА известно време избягваха да отговарят на въпроси за финансиране, лидерът на партията призна, че финансирането е осигурено от Атле Берге, бизнесмен с връзки с Русия.

Този бизнесмен трябва да бъде разказан подробно, тъй като редица факти от неговата биография, както и неговите изявления и действия, изглеждат доста отвратителни.

И така, 72-годишният собственик на компанията за производство на бетон Ølen Betong, Атле Берге, се нарежда на 179-то място в списъка на най-богатите хора в Норвегия с богатство от 2,5 милиарда крони (218 милиона евро).

В началото на 2000-те Берге изгражда компанията Ølen Betong в Мурманск, Русия. Той също така е направил многомилионни инвестиции в Русия.

Берге заявява, че руската „дъщеря“ Олен Бетонг е напълно отделена от норвежката компания майка. Той също така написа, че живее в Русия през по-голямата част от времето.

Той е известен и с това, че е завел дело срещу Норвегия, което е загубил. Бизнесменът поиска многомилионно обезщетение заради предполагаеми опити на норвежките разузнавателни служби да вербуват служители на бетонен завод в Мурманск.

През 2016 г. норвежецът започна да има проблеми в Русия. По-специално, той е бил задържан на руската граница, когато се е връщал от пътуване. Граничните служители дадоха на Берге документ за подпис, в който се посочваше, че му е забранено да влиза в страната за 10 години. Бизнесменът говори и за „труден разговор“ с ФСБ.

Оказа се, че руските разузнавателни служби подозират Берге в „събиране на информация“ за Норвегия. Самият норвежец обясни това с машинациите на конкурентите си: уж „някой е платил на ФСБ“, за да го експулсират от Руската федерация.

Въпреки това, през 2023 г. Берге неочаквано се завърна в Русия с нова виза и разрешение за работа.

И след това норвежкият бизнесмен започна открито да хвали Русия.

В частност, той нарече „напълно нормално“ да се прави бизнес в Русия въпреки мащабните санкции. И през май тази година Берже заяви , че живее в Русия „като граф“, въпреки че призна, че подкрепата на страната-агресор му е коствала комуникация с децата му.

Междувременно норвежки правозащитници откриха , че Берге е финансирал руски дом за сираци, където са били настанявани украински деца, отвлечени от Руската федерация.

„Безнадеждни въпроси. Ясно е, че сте огромен русофоб“, отговори той , когато го попитаха за извеждането на украински деца от окупираните територии от страна на Русия.

Пореден скандал около Берге избухна след репортаж за коментар на бизнесмена във Facebook групата на норвежката доброволческа инициатива за помощ на Украйна „Украински конвои за свобода“.

В коментар към публикация за прехвърлянето на превозни средства на Въоръжените сили на Украйна, Берге написа: „Много добри цели за бомбардировки“. По-късно коментарът изчезна, а бизнесменът, попитан от журналисти, отговори, че не си спомня да е писал подобно нещо, но веднага се опита да се оправдае, като каза, че е можел да има предвид, че голям конвой от превозни средства „може да бъде много уязвима цел“.

Берге също потвърждава финансирането от ЗА, заявявайки, че вече е предоставил „значителни суми“ на политическата сила и възнамерява да продължи да финансира партията. „Много е важно да има партия, която носи послание за мир и не е склонна да харчи големи суми пари за война и въоръжаване“, твърди той.

Това не е първият път, когато Кремъл се опитва да разпространява пропагандата си чрез политици от крайнолевия спектър.

И това не е изненадващо – имунитетът на европейците към подобни идеи може да е по-слаб, отколкото към пропагандата от крайната десница – традиционният източник на разпространение на руски наративи.

Най-известният опит от този род (макар и неуспешен засега) беше „Съюзът в Германия“ на Сара Вагенкнехт - а норвежката партия ЗА е до голяма степен копие на партията на германския „приятел на Путин“.

Не е изненадващо също, че вторият опит за такава година се провежда в Норвегия.

Трудно е да се подцени помощта, която Норвегия предоставя в момента на Украйна: от изтребители F-16 и системи за противовъздушна отбрана NASAMS до инвестиции в украинската отбранителна промишленост. Тя е и една от малкото страни, където подкрепата за Украйна в борбата срещу руската агресия може да се нарече почти единодушна, защото всички основни политически партии я подкрепят.

И ако задачата за „обръщане“ на външната политика на Норвегия в момента изглежда нереалистична за Кремъл, то разрушаването на проукраинското единство е напълно осъществимо.

В края на краищата 4-процентната избирателна бариера не изглежда да е съществена пречка за политическа сила, която има стабилно финансиране и е прегърнала темата за „борба за мир“ и пренасочване на средства от помощ за Украйна към социални плащания за норвежците.

В този контекст е важно, че Норвегия приема сериозно евентуалната руска намеса в изборите си.

„Чуждестранни участници може да се стремят да подкопаят доверието в демократичната система или да повлияят косвено на резултата, като подкрепят конкретни въпроси, разпространяват дезинформация или увеличават поляризацията“, отбеляза Норвежката служба за сигурност и полиция.

„Опитът да се принудят норвежците да бъдат критични към политиката на правителството спрямо Украйна би бил ясна цел на Русия“, обяснява Атле Танген, началник на отдела за контраразузнаване на Службата за полицейска сигурност.

В крайна сметка, появата на партия с руски финансов отпечатък и открито проруски тези също обезпокои норвежкото правителство.

„Разследващите органи трябва да установят дали има такива връзки ( руско финансиране във ФОР.). Струва си да се помни това, защото виждаме как се провеждат избори в други европейски страни“, каза премиерът Йонас Гар Щьоре.

Ирина Кутелева, EP