Почистете си ушната кал.
И ме чуйте добре, мили братя.
Искам този крадлив Генерал
да го пратя при дядо му Фратя.

И при татко му – Дочоолу.
И на майната му – стрина Пена.
Той на своя народ се изплю.
И говедно го ръчка с остена.

Аз не знам до кога ще краде.
Ала вече – до ужас! – ме нерви.
Той се плакне във златно биде.
А България дъвче консерви.

Тъй покорно и робски мълчи! –
все едно сме под турско и гръцко.
И ни гледа с лъжливи очи
този тъп Генерал Хвалипръцко.

Аз – поетът, недраг и немил,
няма роб да се срина! – мърцина.
Ако още съм жив през април,
в бой ще пукна – за род и Родина.

Валери Станков
22 март 2021 г.
гр. Варна, 6, 55 ч.