Българското земеделие катастрофира

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов наследи един напълно разрушен отрасъл от българската икономика, корупция и негодна администрация. И това, което се опитва да прави сегашният министър, обществото може само да адмирира, допълва професорът.

В течение на осем години от 2001 до 2008 г. българските млекопроизводители произвеждат мляко, чиято себестойност надхвърля с 20% изкупната цена и през този период не бяха взети никакви мерки, посочи експертът.

От 2007 г. България е нетен вносител на мляко. И когато българинът си купува в момента кисело или прясно мляко, сирене и български кашкавал, трябва да е наясно, че вътре има 60% унгарско, австрийско и т.н. вносни млека под формата на млечен концентрат, сухо мляко, суха суроватка и др. заместители на мляко. Ние внасяме повече, отколкото произвеждаме. 60% от млякото в България е вносно, каза икономистът.

На практика българското земеделие няма нищо общо с това, което ние си мислим.

Ако от млякото отидем към плодовете и зеленчуците, там е още по-страшно. 80% от плодовете и зеленчуците, които консумираме, са внос.

България допреди 20 години произвеждаше полски домати от порядъка на четири-пет пъти повече, отколкото самата тя консумираше, коментира доц. д-р Огнян Буюклиев.

Основен проблем в земеделието е качеството на храните.

Трябва да видим какви са перспективите за българското земеделие на международните пазари. Дали да произвеждаме високо интензивни култури от типа на пшеница – такива, които не изискат ръчен труд, но с висока степен механизация, или трябва да отидем към традиционния български продукт – плодовете и зеленчуците, овчето мляко, агнешкото месо, продуктите на базата на тези суровини, преработени вече с добавена стойност, качественото българско сирене. Това е голям, национален въпрос и е на национална стратегия и трябва да се отговори на него един път завинаги какъв тип земеделие ще изграждаме, обясни Буюклиев.

По думите му трябва да произвеждаме традиционни български храни, които имат висока добавена стойност и които се котират и се търсят на международните пазари.

Ако говорим например за тютюна – става дума за производството на уникалните ориенталски тютюневи сортове, които основно се отглеждат в планината и са с много високо качество. Те са нещо като подправката в цигарите. Независимо, че в пъти се сви световното производство на цигари в света, някъде от порядъка на 30 млн. тона, за българския тютюн, произведен в района на Родопите, винаги ще има пазар, обясни агроекспертът.