Брутният външен дълг на България достига 43,7 млрд. евро

Краткосрочните задължения в края на юли 2023 г. са 7,8252 млрд. евро, което представлява 17,9% от общия брутен дълг и 7,8% от БВП. Тези задължения са се увеличили с 481,3 млн. евро, или 6,6%, на годишна база. Дългосрочните задължения съставляват 35,8668 млрд. евро (82,1% от брутния дълг и 35,8% от БВП), с нарастване от 748,6 млн. евро или 2,1% в сравнение с юли миналата година.

По сектори, дългът на сектор "Държавно управление" е 10,1354 млрд. евро (10,1% от БВП), увеличавайки се с 620,8 млн. евро (6,5%) на годишна база. Външните задължения на централната банка достигат 2,0336 млрд. евро, което е спад с 4,3 млн. евро (0,2%) спрямо края на юли 2023 г. Задълженията на "Други парични финансови институции", включващи банки и фондове на паричния пазар, възлизат на 6,362 млрд. евро (6,4% от БВП), с ръст от 535,7 млн. евро (9,2%) спрямо юли 2023 г. Външните задължения на "Други сектори" са 12,2473 млрд. евро (12,2% от БВП) и нарастват с 328,8 млн. евро (2,8%) на годишна база.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,9137 млрд. евро (12,9% от БВП) и е намаляло с 251 млн. евро (1,9%) спрямо юли 2023 г. Този дял е значителен, представляващ 29,6% от структурата на външния дълг към края на юли. Тази статистика подчертава динамиката и предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика, както и необходимостта от наблюдение и анализ на външния дълг.