Картел на хлебопроизводителите?

Според него в страната има достатъчно зърно, независимо, че по последни данни са изнесени над 1,2 млн. тона пшеница. И поскъпването на хляба е спекулация, с която трябва да се занимае Комисията за защита на конкуренцията. Костов заяви, че ДСБ има данни за фиктивен износ на зърно в съседни държави с цел източване на ДДС. “Става въпрос за една престъпна схема. Считаме, че някой целенасочено вдига цената”, изтъкна Костов и настоя правителството да направи преглед на всички зърнени складове и да огласи пред обществото колко пшеница има в тях.

За наличие на картел се усъмниха и от Асоциация „Активни потребители”. „По всяка вероятност КЗК вече се е самосезирала и ще направи проверка. Аз напоследък вярвам много в дейността на комисията, защото разкри доста картели пред последните години”, каза Богомил Николов, председател на асоциацията. Според него обаче, ако има картел, то той ще е преди магазина. По-скоро картел може да има още при производството.

„Увеличението на цената на хляба през август беше част от световните тенденции. Но все пак нашият пазар е свободен. Когато един производител има добра реколта, никой не може да му попречи да я изнесе в чужбина, пък като дойде време да дава за вътрешния пазар, да се наложи да внася. Това никой не го следи и регламентира. За това държавата трябва да се намеси и да гарантира определени количества за вътрешно потребление, които да не се пипат”, каза още Николов.

Председателят на Федерацията на хлебопроизводителите Георги Попов отрече да има картел. Това не е вярно и всеки, който го каже, мога да го съдя за клевета, каза той. Според него поскъпването е вече факт и това се налага заради по-скъпите суровини.

Държавата закъсня с мерките за ограничаване на цените на храните като хляба и олиото, смята председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.
Според него държавата е можела да се намеси на пазара със зърното с пазарни инструменти като изкупи голяма част от зърнената реколта на ниски цени. Такава мярка обаче в момента би била закъсняла, понеже цените на житото вече са високи.

„Те са закъснели за това нещо. Ясно бе още преди месеци накъде вървят нещата с цените на зърното, освен това ги има и Жанвиденовите уроци. Естествено е, че държавата може да се намеси по следния начин – с пазарни средства. Тя трябваше да изкупи навреме или „на зелено” голяма част от зърнената реколта, а не да чака да се изнесе, какъвто е случаят в България, и сега от този резерв, който можеше да натрупа, да интервенира на пазара. Това беше интелигентният начин да се работи”, обясни Данев пред "Всеки ден".

По думите му това не противоречи на правилата на Европейския съюз, защото държавата на практика е търговски агент на пазара. Изкупуването на пшеницата на по-ниски цени спокойно е можело да бъде възложено на държавна фирма, да се даде заем и след като се продаде зърното, той да бъде възстановен.

„Тук не става дума за държавна помощ, а за търговска сделка”, коментира Данев. Днес прилагането на тази мярка обаче вече е късно, тъй като цените на пшеницата вече са скочили, смята още председателят на БСК.
Цените на пшеницата за износ и за вътрешния пазар в момента са изравнени.

Цените на пшеницата у нас в момента са много по-благоприятни за българските мелници, отколкото след жътвената кампания миналата година, каза Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет по зърното. На свиканото извънредно заседание на съвета днес ще бъде направен опит за установяването на точното количество пшеница в страната.