Лошото време удари реколтата, фермерите очакват фалити

Зърнопроизводителите се опасяваха, че няма да си върнат вложенията в тазгодишната реколта включително за многократно третиране срещу вредители.

Търговците трябва да се съобразяват и със ситуацията на международните пазари, където се очакват отлични добиви и огромна конкуренция, поради което не може да се предложат повече от 250-280 лева за тон зърно. Това е с между 10 и 15 на сто по-малко в сравнение с миналата година, когато първите оферти между производители и търговци се срещнаха на 345 лева за тон. Така, както цената на златото, на американския долар и петрола, се изчислява на база световното търсене и предлагане, така трябва да свикнем, че цената на зърното се определя от търсенето и предлагането в световен мащаб, обобщи ситуацията изпълнителният директор на Стоковата борса Васил Симов.

По данни на Министерството на земеделието на Съединените щати световният добив ще надхвърли 700 милиона тона при спад на потреблението и ръст на преходните запаси с 13 милиона тона. Освен това в ЕС очакваната реколта е с 3 милиона тона повече в сравнение с миналата година, а в САЩ - с 13 милиона тона, като прогнозите са, че търсенето ще намалее. Европа за първи път през тази година ще е на първо място по износ и търговия с пшеница в света. Очаква се България да излезе с 3 милиона тона износ, но конкуренцията няма да позволи по-високи цени, коментират борсовите анализатори.

В Европа цените са между 250 и 270 долара за тон - спад от около 8 %, а в Съединените щати - 242 долара за тон или поевтиняване с 11%. И въпреки, че цената на пшеницата от новата реколта падна под 250 лв. за тон, пазар обаче все още няма, защото купувачите изчакват да видят какво ще е качеството на житото, преди да започнат да дават оферти, коментира запознати. По данни на Националната служба по зърното голяма част от пшеницата ще бъде с влажност над нормалната. Така от нея няма да може да се прави качествен хляб. Затова надеждите на зърнопроизводителите за по-добри цени с напредване на жътвата едва ли ще се оправдаят, коментират наблюдатели на пазара. Данните от световните борси също не са в полза на родните производители. Житото поевтинява между 10 и 20 на сто на различните пазари, като най-драстично е намалението на цената в Черноморския регион.

Според протоколите от сесиите на борсата продавачите искат 300 лв. за тон от стоката си, но търсене за нея няма. За ечемика се предлага цена от 240 лв. на тон. Купувачи предлагат и 250 лв. за тон царевица. Фермерите се оплакват, че с тези цени на зърнените култури не могат да покрият дори разходите си, направени за отглеждането им. Много фермери отчитат, че средствата, вложени в производство, надхвърлят с около 30 на сто евентуалните приходи от продажба на стоката.

То е все едно да купиш сирене по 8 лв. и да го продаваш по 6 лв. При тези цени ще има масови фалити на фермери и само до 2 години земята отново ще се покрие с тръни, както беше почти до 2006 г., опасява се Стоян Николов, който отглежда жито. Прогнозите на стопаните са, че скоро голяма част от тях ще се откажат от земята, която обработват и съответно цената й ще тръгне надолу заради прогнозите за по-слаб интерес. Ако времето остане нестабилно, фермерите не могат да гарантират  добро качество на продукцията.

Всичко това ще се отрази негативно върху износа от който секторът разчита основно през последните години. Има фермери с добиви от зърно по 600 килограма от декар, но в много райони са прибрани по 300 кг, затова и на този етап не може да се прогнозира каква ще бъде средната себестойност на дка. Още по-критично е състоянието на посевите при биопроизводителите, които тази година ще приберат два-три пъти по-малко зърно, посочи и председателят на асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова.

Последните дъждовни дни са пагубни за прибирането на рапицата и пшеницата в Северна България, би тревога Христо Цветанов, производител и член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации. При рапицата имаше разпиляване на отворените шушулки, защото посевите преминаха вегетационната си зрялост и това доведе до огромни загуби, обясни стопанинът. Големият проблем при прибирането на пшеницата са полегналите посеви, които е било невъзможно да бъдат прибрани дори с повдигачи. Твърде тежко е да се жъне в такива екстремни условия, а и скоростта на работа е три пъти по-ниска от обичайната, разказа Цветанов.

Зам.- председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов пък предупреди, че едва 20-30 % от реколтата в Северна България ще бъде с добро качество. Окончателни данни за щетите още няма, но стопаните предвиждат големи загуби. Той обясни, че вместо 5 млн. тона пшеница, каквито бяха очакванията, оцелялата реколта от хлебно зърно може да падне под 4 млн. т.