Медии хитро питат за любовта власт - банки

Това е едно от събитията на миналата седмица, което мина някак незабелязано. Или по-точно, тези, които то засягаше, се направиха на заети.

Искането, което е подадено на основание Закона за достъп до обществена информация, е подкрепено от вестниците ″Труд″, ″24 часа″, ″Стандарт″, ″Сега″, ″Капитал″, ″Дневник″, ″Земя″, ″Дума″, ″Новинар″, ″Марица″, ″Струма″, ″168 часа″, списание ″Тема″ - съобщава Mediapool като се позовава на Съюза на издателите. Сайтът напомня, че в публикация на в. ″Капитал″ от средата на миналата година ставало ясно, че около 60% от парите на най-големите държавни фирми са в три банки - Корпоративна търговска банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка.
Наблюдателни читатели забелязаха, че

питането е отправено за Корпоративна и търговска банка, чийто шеф Цветан Василев наскоро беше посочен от вестник "Супер 19" като третият по богатство българин.

Неговото име се свързва с покупката на няколко медии и изграждането на прес-група от вестници и телевизии. Мажоритарен собственик на Инвестбанк е бизнесдамата Петя Славова. Централна кооперативна банка е част от бизнес-империята на варненската групировка ТИМ.
Не става ясно дали вестникарите питат за сметките на Националната агенция по приходите (НАП), които се намират в Сибанк - шеф на Надзорния съвет на която е Цветелина Бориславова. В четвъртък не успяхме да открием повече информация за писмото на издателите до Симеон Дянков в сайта на сдружението.
Дългогодишен председател на Съюза на издателите е главният редактор на в."Труд" Тошо Тошев. Това пише в свой текст по темата Bulgaria-news.bg.

Сред най-активните членове на организацията е неин заместник-председател е издателят на авторитетните вестници "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев,

който участваше в т.н. консултативна група "България 2020", лидирана от Цветелина Бориславова, създадена по нейни думи пред Bulgaria News преди 3 години, за да подпомага управлението на страната с идеи и компетентни съвети. Смята се, че "квотата" на Цветелина Бориславова в кабинета "Борисов" се представлява от вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ( близък приятел на Симеон Дянков) и министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев ( близък приятел на Иво Прокопиев, който откри в Световната банказа българската политика Симеон Дянков и Кристалина Георгиева ).


ЧЕЛЕН СБЛЪСЪК

вестник КАПИТАЛ, 18 април 2010 г.

Четвъртък, ранен следобед. Вниманието на пешеходците по столичния булевард "Витоша" е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата вървят и обсъждат разпалено нещо. Не след дълго си казват довиждане и се качват по колите си. Фактът, че бронираните им лимузини са паркирани на забранената за движение "Витоша" посред бял ден, говори достатъчно за самочувствието им - никой не може да ги глоби...

А ако знаете и кои са героите от снимката, можете да отгатнете по какви теми са си говорили. Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев - съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време и нещо като издател на куп вестници. Партньорът му е Делян Пеевски - депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Пеевски е бивш заместник-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС, освободен от поста заради съмнения в корупция, впоследствие реабилитиран от тогавашния премиер Станишев и върнат във ведомството.

Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира "Нова българска медийна група", а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд", "Меридиан Мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновският "Борба", на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на управлявалата предния мандат тройна коалиция с цел да предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха под контрола на ДПС. В отплата вестниците от пресгрупа "Монитор" се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция, като в същото време яростно атакуваха най-големия им политически враг - ГЕРБ.

Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета "Станишев" групата около Корпоративна банка беше натрупала и финансова мощ, и спокойствие да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-публичният пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предния Министерски съвет сделка беше отменена. Но пък излязоха други факти за това какво значи да си "банката на властта". Оказа се, че към края на предното управление именно в Корпоративна са били концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании - 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички привлечени от нея депозити и е значително повече от собственият й капитал.

Мнозина очакваха, че след смяната на политическата конюнктура в България конструкцията ще се разпадне, повтаряйки съдбата на тройната коалиция. Това обаче не се случи, защото за една нощ медийната група на Василев - Пеевски (Доган) стана по-голям поддръжник на политиката на правителството на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено и безкритично позитивно остана единствено отношението към ДПС и президента Георги Първанов.

Николай Бареков: Прокопиев се оля

bnews.bg, 18 април 2010 г.

Прокопиев фалира. Но докато реже заплатите на своите журналисти, той продължава да ги кара да изпълняват мръсните му поръчки.
За никого не е тайна, че кръгът „Капитал" използва своите медии за уреждане на сметки и търговия с влияние. Седмица след седмица олигархът Прокопиев разчиства терена през своя официоз - вестник „Капитал". Съвременното „Работническо дело" не спира да бълва с менторски тон лъжи и клевети и да раздава морал. За такъв като Прокопиев народът е казал „Присмял се хърбел на щърбел", а в Библията е писано, че само безгрешните могат да хвърлят камъни. Как е възможно един престъпник с бяла якичка да се прави на светец?
Очевидно безгрешният Прокопиев продължава да мята камъни и лайна срещу всички, които му пречат да се спаси от фалит. Злите езици приказват, че Прокопиев дължи над половин млрд., загубени на фондовата борса по време на кризата, които смята да върне на гърба на Бойко Борисов. Да, ама номерът нещо не става. Или поне не в такъв мащаб, какъвто сънува олигархът от Лудогорието. Нищо, че той успя да лансира няколко свои служители за министри. Наглостта на недосегаемия Прокопиев стигна до там, че пожела да пробута за икономически вицепремиер питомника си Бисер Боев, който оглавяваше формално кръга „Капитал". Това явно не е достатъчно за олигарха да запуши зейналите дупки в потъващия си кораб.
Нека докато громи хората, които пречат на далаверите му, Прокопиев не забравя, че с право или не, дълго време беше основен клиент на българската прокуратура. Съмнителните сделки на Иво Прокопиев в приватизацията през последните години нямат край. Наскоро „Капитал" скочи срещу премиера Борисов, който защити интересите на потребителите срещу енергийните монополисти. Това не стана случайно. Самият Прокопиев чрез своята консултантска къща „Булброкерс" е консултирал тази сделка по времето на своята приятелка Лидия Шулева. Интересно е дали сега някой ще се сети да му потърси отговорност за ощетените обществени интереси. И все пак има нещо хубаво в шетането на Прокопиев из етажите на властта. Очевидно премиерът Борисов наистина няма приятели и не позволява на никого да се възползва от властовите му ресурси.
Фалитът на Прокопиевата империя ще докаже, че никой не може да се качи на якия Бойков гръб. Дори измамниците с бебешки лица.

МЪНИЧЪК КОМЕНТАР: От горните текстове излиза, че сблъсъкът е между кръговете около "Капитал" и Корпоративна банка. Също и между Съюзът на издателите и алтернативния такъв на купените от Корпоративна банка медии и разпространители. Дали спорът е принципен? Много е готино, за да е вярно. Борбата както винаги е за влияние и много, много пари.