Парламентът наложи таван на лихвите по кредитите

Законовият лихвен процент в момента е основният лихвен процент - около 0.1% плюс 10%, тоест пет пъти по 10.1% или около 50.5%. Това ще бъде таванът за всички потребителски кредити, обясни Георги Кадиев, който бе един от основните защитници на промяната.

Към закона се добавя и втора клауза, спрямо която всички настоящи договори, които не отговарят на този закон, да се считат за невалидни. Ако някой е платил след датата на влизането на закона в сила суми по-големи от записаните в закона, парите ще трябва да му бъдат върнати обратно.

„Свършихме едно хубаво нещо", заяви веднага след гласуването Георги Кадиев. Червеният депутат и вносителят Георги Анастасов на практика успяха да „пробият"  своите колеги Румен Гечев, Жельо Бойчев, Ваня Добрева и други от БСП, както и Йордан Цонев от ДПС, които са вносители на основния текст на закона.

Този параграф засяга хиляди хора, които са опрени до стената от мутренски фирми, някои от които стигат до налагане на лихви в размер на 1200%, обясни авторът на предложението Георги Анастасов. Българинът взима процентно най-много потребителски кредити и това не е, защото е добре финансово, обясни Атанастасов.

Той не се съгласи с аргументите, че подобни фирми ще бъдат уредени с отделен закон за небанкови институции. "А до тогава? Всеки ден хора са заплашени да останат на улицата", посочи Анастасов. Подкрепете предложението, то не е политическо, а човешко, повтори той и сигнализира, че хора в подобно положение, затънали до гушата заради подобни фирми с огромни лихви има както от ляво, така и от дясно.

Освен противник на поправка бе Румен Гечев, който напълно се съгласи с мотивите, но не и с инструмента за тяхното решаване. Комисията предлага решение, взаимствано от практиката в почти всички европейски страни, посочи Гечев. Не трябва да се допускат мутренски организации и това става с въвеждане на минимум капитал, доказване на неговия произход и преминаване към лицензиране на подобни фирми.

Тези фирми вече имат достатъчно натрупан капитал, да не говорим колко лесно би им било да се лицензират, контрира Евгени Стоев от ГЕРБ.

Още по-незадоволен от аргументите на Гечев бе колегата му от левицата Георги Анастасов. "Изобщо не ме убедихте, че не трябва да има таван", настоя той. Българинът, когато е на зор, не мисли и не знае как да защитава правата си - отива и тегли на минутата, за да може да плати за болен роднина, например, коментира Анастасов. Не давайте изкушения на онези, които се лицензират, да правят каквото си искат с лихвите, призова той. Вместо това депутатите трябвало да чуят "хората, чиито представители се водят".

Това предложение категорично няма да засегне банките, които евентуално работят с подобни фирми за бързо кредитиране, настоя от своя страна Георги Кадиев от трибуната. Кадиев обясни, че те се движат около лихва в размер на 20-30% и няма да бъдат засегнати от поправката, предлагана от Анастасов. Това засяга онези фирми, които налагат лихви по 120% на месец или над 1000% на година, посочи той.

В подкрепа на предложението се изказа и Снежана Дукова от ГЕРБ. "Не считам, че това предложение е популистко и вярвам, че може да реши проблемите на доста хора. Без да ангажирам ГЕРБ, аз лично ще го подкрепя и призовавам и колегите да направят същото", обяви Дукова.

В защита на текста по вносител отново се обяви Гечев, който предупреди депутатите да гласуват разумно, тъй като ако поставим таван на лихвите по кредитите ще бъдем първата страна в Европейския съюз, която го прави.

Гечев обаче отново срещна отпор в собствените си редици, този път в лицето на Страхил Ангелов. "Не виждам нищо фатално, че България ще е първата страна, която ще го направи - ние сме най-бедната страна в Европейския съюз, така че дори ми се струва напълно нормално", коментира Ангелов и добави, че не вижда и нищо лошо няколко банки да спечелят по-малко пари от хората.

В този дух се изказа и проф. Станислав Станилов от "Атака", който припомни, че в предишния парламент ГЕРБ са отхвърли подобно предложение на националистите. "Нека се конкурират под тавана - той ще бъде полезен за хората, за банките не чак толкова", коментира Станилов и посочи, че "това, че някой директор ще вземе малко по-малко от 280 хил. лева заплата няма да му навреди чак толкова".

В крайна сметка при първия опит предложението бе подкрепено от 68 народни представители, 11 гласуваха против, а 39 се въздържа, с което поправката не събра необходимия брой гласуве, за да мине. "Подкрепете хората в недоимък, подкрепе ги, за да не останат без имота си. За 1000 лв. им взимат апартаментите, правим ги бродяги! Колеги от БСП - подкрепете хората в нищета, какъв друг мотив ви трябва", скочи с искане за прегласуване Анастасов.

За прегласуването в залата влязоха и няколко депутати от ГЕРБ, а част от "въздържалите се" на първо гласуване "червени" депутати също този път подкрепиха текста. В крайна сметка със 75 гласа "за", сред които всички присъстващи в зала депутати от "Атака" и дори трима души от ДПС, предложението успя да мине.