Вторник, 16 Октомври 2018, 20:46
Frognews
7| 5618 |27.09.2018

Проф. Дуранкев: Ако заплатите и пенсиите не растат с по-висок темп, ни очаква ценова буря

.
Правителството трябва да действа от позициите на по-добра координация на икономиката, защото не личи през последните месеци да има ясна координация. Това може да доведе до перфектна ценова буря.

При 3,5% годишна инфлация до месец август, ако се вдигне цената на газта, на водата, на хляба, изменението на една базисна цена води до повишение на всички останали – това означава, че правителството трябва да очаква не само перфектна ценова буря, но и социално недоволство, ако не намери начини да вдига с по-висок темп и заплати, и пенсии, и доходи на най-бедните хора от населението. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев.

 

„Годишната инфлация за август 2018 година спрямо август 2017 година е 3,5%, което означава, че преди да започне новото повишение на цените вече имаме една ненормална ситуация, тъй като в страните-членки на ЕС се допуска от икономистите, че ръстът не цените до 2% годишно е донякъде социално приемлив, докато в България се очаква това да бъде два пъти повече независимо от предстоящите поощрения за нарастване на други цени, т.е. тази година се оказва нещо като извънредна година в България. 3,5% средно означава за обикновения, малкия човек, хората с по-ниски доходи от екзистент минимума, който е фиксиран на 321 лева на човек, това означава, че инфлацията за малкия човек не е 3,5%, а може ни 6-7%. Обратно казано – цената на работната сила вероятно ще бъде проблемна“, обясни още икономистът пред БНР.

 

Проф. Дуранкев изрази мнение, че се увеличава разделението на населението на бедни и богати: „След като България има толкова висока динамика на цените на инфлацията, същевременно България остава с най-разделената нация, т.е. 1% богати и 50-60%, които оцеляват ден за ден и за които е притеснително 10 стотинки повишение на цената на хляба“.

 

Икономистът смята, че между търговците на хляб се е формирал „скрит картел“: „Цената на хляба не се формира само от себестойността, но и от печалбите и ако печалбата за обикновения производител на хляб е около 10%, то за търговците тя достига 40-45%. Оказва се, че имаме нещо като „скрит картел“ сред големите търговски вериги, които повишават цените на хляба и на някои други стоки. При това положение един разговор само с производителите на хляба или само с търговците не върши работа. Ако имаше държавни производители на хляб с 10% и да го реализира с 10% търговска надценка в собствени гастрономи, цената на хляба щеше да бъде около 60 стотинки, а не 1,10 лева. Един разговор няма да оправи нещата, но един предварителен разговор беше задължителен. Ако се допусне другият вариант – да се даде 5% ДДС на хляба, това също няма да зарадва крайният потребител , а преди всичко производители и търговци, защото те ще си увеличат печалбите. Те ще намалят с 2-3-5 стотинки цената на хляба, но ще увеличат собствените си печалби, т.е. това не върши работа“.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Димитър Иванов: Защо напираме за Еврозоната, която е в ремонт? 15| 12701 |29.06.2018 . Проф. Овчаров: Нечии интереси пренасочиха „Струма“ през разкопките 1| 5896 |09.05.2018 . Проф. Димитър Иванов: Евродоклад сочи, че сумата в събираемостта на ДДС за 2017 г. е 21% от истинската 9| 15684 |21.03.2018 . Проф. В. Димитров: КЕВР е беззъб регулатор заради проваления Закон за енергетиката 5| 5434 |02.03.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах