Реклама / Ads

6| 5553 |10.02.2012

Скъпите горива удрят първата спирачка на потребителския растеж!

.
Допълнителното посивяване на сектора реже бюджета от приходи
Правителството взе решение да се обърне към потребителския растеж, след като се разбра, че за миналата година българинът е скътал близо 4 млрд. лв. при спестявани 2-2,5 млрд. предишните години. Намаляването на ДДС-то, стимулиране на потребителското кредитиране, събиране на касовите бонове и частично осребряване на разходваните за покупки пари и подобни мерки изскочиха на първо четене от торбичката на вицепремиера Дянков. Въпросът е обаче, дали те ще заработят след като потреблението се „потиска” от ценовите скокове на базисни стоки като горива, ток, вода, парно и др. От края на януари досега продължават да ни заливат заглавия като „Бензинът поскъпва за трета поредна седмица”; „Бензинът с нов рекорд”; „Дизелът с нов пик - поне 2,66 лв. за литър” и пр.

Кои са задържащите потреблението елементи при повишаването на цените на горивата? На първо място, според експертни оценки всяко покачване на цените на горивата на вътрешния пазар с 10% води до намаляване на потреблението с 2%. Само от началото на годината досега цените на едро на бензин А-95 са се вдигнали с 5%, а на дизела - с 1.5 на сто. Но това е тенденцията и на котировките на готовите горива на международните пазари. За целия януари поскъпването е 7% за бензина и 2% за дизела, колкото е било приблизително и у нас. Според данни на НСИ за година литърът дизел е поскъпнал с 30 стотинки, а бензините - между 10 и 16 стотинки. Данните на търговците на горива показват, че през миналата година
потреблението е паднало с между 8 и 10% На второ място, повишените цени на горивата от една страна свиват дейността на транспортния сектор, а от друга – натискат към нарастване цените на транспортните услуги. Родните превозвачи са силно притеснени, че високата цена на дизела ги води към фалит. Според някои оценки в момента цената на горивата представлява 45-48% от себестойността на превозваческата услуга.

На трето място повишените цени на горивата ще доведат до нарастване цените и на другите потребителски стоки, което допълнително ще свие потребителското търсене. Според експертни оценки делът на транспортните разходи в цените на произвежданите у нас стоки са едни от най-високите в света и представляват 5-10% от крайната потребителска цена. Разбира се, ефектът от това върху бюджета ще е позитивен, защото по-високите ценови равнища на горивата, респ. на останалите стоки и услуги, ще провокират т.нар. инфлационен данък, т.е. повече пари в хазната. А при ниските данъчни ставки – 10% за ДОД и данък печалба, това е добре дошло и би могло да компенсира намаляването на ДДС-то. Т.е. с едната ръка даваш, но с другата вземаш. Кой ли ще е печелившият от това!

Кои са факторите за поскъпването на горивата  и може ли правителството да им повлияе, за да не пострада потреблението? Правителството (разбирай транспортното министерство) обяви преди време, че не може пряко да се намеси при ценообразуването на горивата. В случая държавата най-много може да се опита да посредничи за регулиране цените по цялата верига на производство и дистрибуция, и то пожелателно. И все пак вратички има!

На първо място, дистрибуторите обясняват поскъпването на горивата освен с тенденциите на световните борси, също така и с високия акциз. Така например новият акциз върху метана, който беше наложен от правителството, доведе до увеличаване на цената му от 1,30 лв. на 1,60 лв. В същото време спрямо декември 2011 г. дизелът е скочил с 14 стотинки, като 8 стотинки от увеличението се дължат на по-високи акцизни ставки. Резултатът е, че според статистиката на портала energy.eu към края януари вече 7 европейски страни продават по-евтин дизел на дребно, макар и с малко. С по-ниски цени пред нас са Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния, Словения, Кипър. При бензина по-ниски цени имат Кипър и Полша. Ако обърнем поглед към структурата на цената на горивата в България, ще видим, че таксите, акцизите и печалбите на 1 л гориво са около 61-62% от цялата цена. Производствената цена в такъв случай е едва 38-39% от цялата заплащана от потребителите. Тоест
държавата е тази, която прибира лъвският пай от цената. Може ли българската държава да намали акциза?

Теоретично - „да", но на практика – „трудно", защото от една страна имаме ангажименти към Брюксел, а от друга – това е един от основните приходоизточници за хазната. Нещо повече, според оценки на експерти на GTZ всяко допълнително повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкарва допълнително в българската хазна 386 млн. долара, респ. намаляването им ще свива тези приходи. Превозвачите получиха отказ за намаляване на акциза на дизела преди 4 години. Подобно е решението и по отношение на искането да се възстановява акцизът за дизела. Подобни искания са абсурдни от гледна точка на икономическата логика, защото тогава всички фирми в България ще станат превозвачи. Тоест, едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ данъците, прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива, представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления;

На второ място, повишаването на цените на дребно дойде, след като "ЛУКойл" два пъти ревизира цените на едро заради високите цени на петрола на световния пазар. Кауза пердута, дори и Чък Норис да си, едва ли българското правителство може да намали световните цени на петрола. Според анализатори „цените в момента се определят от момчетата с бели якички в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт и Токио". Още преди 5 години тогавашния министърът на енергетиката на САЩ официално заяви, че ОПЕК вече не контролират цената на суровината, тъй като картелът е изгубил надмощието си в битка с финансовите институции;

На трето място, зад увеличените цени на горивата се крие “извиване на ръцете на потребителя” от страна на монополиста. Косвено доказателство за това е манипулирането на цените на дизела и бензина. Дизелът установи нов ценови рекорд. Цената му по големите вериги бензиностанции е между 2,66 и 2,68 лв. Докато масовият А-95 се продава за около 2,52 лв. Разбира се, изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обяснимо от пазарна гледна точка. Подобна тенденция не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива “използват”, за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон /октомври-ноември/, който до известна степен съвпада с есенната сеитба, и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин.    

Освен това има по-голямо търсене тази зима, според данните на НСИ. Те сочат, че с 40,5% е скочило потреблението на дизел през декември спрямо същия месец на 2010 г. Доставените на вътрешния пазар количества са 170 000 тона, което е с 34,9 на сто повече и спрямо месец ноември. Увеличеното потребление се е покривало основно от внос, тъй като производството у нас се е увеличило само с 6,9% на годишна база и с 6,2 на сто спрямо ноември. Не трябва да подминаваме и ролята на нарастващия брой дизелови автомобили в страната, като фактор за увеличеното търсене на дизелово гориво, което е в унисон със световните тенденции.

Експертите прогнозират нарастване на популярността на дизеловите двигатели и ако през 2007 г. общият дял на дизеловите автомобили в света е бил 25%, то през 2017 г. по прогноза на J.D.Power Asia Paific този дял вече ще е около 45%. И въпреки тези пазарни доводи въпросителните относно ценовото „превъзходство” на дизела спрямо бензина поставя въпроса с калкулирането на т.нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което не е така. Може би правителството чрез своите контролни механизми трябва да потърси отговор за подобно разминаване в калкулациите.

В крайна сметка по-високите цени на горивата, вкл. и поради повишените акцизи, могат да провокират допълнително посивяване на сектора Оценките сочат, че около 30% от пазара на течни горива у нас е в сивата част на бизнеса. По експертни оценки годишните загуби за бюджета от продажбата на нестандартни горива, на горива без документи и такива, внесени контрабандно, варират от 600 до 800 млн. лв. годишно. Именно тук трябва да е намесата на държавата, защото резултатите от избелването на сектора ще са видими поради огромните обороти, които се реализират в него. Да припомним - въведеното задължение бензиностанциите да вържат своите касови апарати с НАП  доведе, от една страна, до увеличаване броя на бензиностанциите със 732 броя (това не са нови бензиностанции, а малки обекти, които до този момент са били скрити), а от друга – до увеличени приходи от горивата за 2011 г., които възлизат на 1 млрд. и 872 млн. лв. Естествено, че трябва да се пипа с „кадифени ръкавици”, защото според някои оценки средната пределна рентабилност на една бензиностанция е 15-20%. При спад на рентабилността под 15% обикновено започва повишаване на цените на дребно с темпове по-високи от тези на едро, а винаги по-високите цени водят до повече стимули за неплащането на държавните вземания /акцизи, ДДС и такси/, с други думи гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата.  В крайна сметка, от по-високите цени на петрола /горивата/ губещи ще са винаги потребителите, а печеливша – държавата.

Петкан Илиев
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Не на безумните цени на горивата! 16| 4854 |26.11.2011 . До 10 дни падат цените на горивата, прогнозира Дянков 22| 5765 |23.07.2011 . Поскъпването на горивата си има логично обяснение 6| 5580 |20.07.2011 . Цената на горивата удари тавана 4| 6454 |18.07.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ