6|
6552
|10.02.2012
БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ
Скъпите горива удрят първата спирачка на потребителския растеж!
Допълнителното посивяване на сектора реже бюджета от приходи
Правителството взе решение да се обърне към потребителския растеж, след като се разбра, че за миналата година българинът е скътал близо 4 млрд. лв. при спестявани 2-2,5 млрд. предишните години. Намаляването на ДДС-то, стимулиране на потребителското кредитиране, събиране на касовите бонове и частично осребряване на разходваните за покупки пари и подобни мерки изскочиха на първо четене от торбичката на вицепремиера Дянков. Въпросът е обаче, дали те ще заработят след като потреблението се „потиска” от ценовите скокове на базисни стоки като горива, ток, вода, парно и др. От края на януари досега продължават да ни заливат заглавия като „Бензинът поскъпва за трета поредна седмица”; „Бензинът с нов рекорд”; „Дизелът с нов пик - поне 2,66 лв. за литър” и пр.
Кои са задържащите потреблението елементи при повишаването на цените на горивата? На първо място, според експертни оценки всяко покачване на цените на горивата на вътрешния пазар с 10% води до намаляване на потреблението с 2%. Само от началото на годината досега цените на едро на бензин А-95 са се вдигнали с 5%, а на дизела - с 1.5 на сто. Но това е тенденцията и на котировките на готовите горива на международните пазари. За целия януари поскъпването е 7% за бензина и 2% за дизела, колкото е било приблизително и у нас. Според данни на НСИ за година литърът дизел е поскъпнал с 30 стотинки, а бензините - между 10 и 16 стотинки. Данните на търговците на горива показват, че през миналата година
потреблението е паднало с между 8 и 10% На второ място, повишените цени на горивата от една страна свиват дейността на транспортния сектор, а от друга – натискат към нарастване цените на транспортните услуги. Родните превозвачи са силно притеснени, че високата цена на дизела ги води към фалит. Според някои оценки в момента цената на горивата представлява 45-48% от себестойността на превозваческата услуга.
На трето място повишените цени на горивата ще доведат до нарастване цените и на другите потребителски стоки, което допълнително ще свие потребителското търсене. Според експертни оценки делът на транспортните разходи в цените на произвежданите у нас стоки са едни от най-високите в света и представляват 5-10% от крайната потребителска цена. Разбира се, ефектът от това върху бюджета ще е позитивен, защото по-високите ценови равнища на горивата, респ. на останалите стоки и услуги, ще провокират т.нар. инфлационен данък, т.е. повече пари в хазната. А при ниските данъчни ставки – 10% за ДОД и данък печалба, това е добре дошло и би могло да компенсира намаляването на ДДС-то. Т.е. с едната ръка даваш, но с другата вземаш. Кой ли ще е печелившият от това!
Кои са факторите за поскъпването на горивата и може ли правителството да им повлияе, за да не пострада потреблението? Правителството (разбирай транспортното министерство) обяви преди време, че не може пряко да се намеси при ценообразуването на горивата. В случая държавата най-много може да се опита да посредничи за регулиране цените по цялата верига на производство и дистрибуция, и то пожелателно. И все пак вратички има!
На първо място, дистрибуторите обясняват поскъпването на горивата освен с тенденциите на световните борси, също така и с високия акциз. Така например новият акциз върху метана, който беше наложен от правителството, доведе до увеличаване на цената му от 1,30 лв. на 1,60 лв. В същото време спрямо декември 2011 г. дизелът е скочил с 14 стотинки, като 8 стотинки от увеличението се дължат на по-високи акцизни ставки. Резултатът е, че според статистиката на портала energy.eu към края януари вече 7 европейски страни продават по-евтин дизел на дребно, макар и с малко. С по-ниски цени пред нас са Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния, Словения, Кипър. При бензина по-ниски цени имат Кипър и Полша. Ако обърнем поглед към структурата на цената на горивата в България, ще видим, че таксите, акцизите и печалбите на 1 л гориво са около 61-62% от цялата цена. Производствената цена в такъв случай е едва 38-39% от цялата заплащана от потребителите. Тоест
държавата е тази, която прибира лъвският пай от цената. Може ли българската държава да намали акциза?
Теоретично - „да", но на практика – „трудно", защото от една страна имаме ангажименти към Брюксел, а от друга – това е един от основните приходоизточници за хазната. Нещо повече, според оценки на експерти на GTZ всяко допълнително повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкарва допълнително в българската хазна 386 млн. долара, респ. намаляването им ще свива тези приходи. Превозвачите получиха отказ за намаляване на акциза на дизела преди 4 години. Подобно е решението и по отношение на искането да се възстановява акцизът за дизела. Подобни искания са абсурдни от гледна точка на икономическата логика, защото тогава всички фирми в България ще станат превозвачи. Тоест, едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ данъците, прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива, представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления;
На второ място, повишаването на цените на дребно дойде, след като "ЛУКойл" два пъти ревизира цените на едро заради високите цени на петрола на световния пазар. Кауза пердута, дори и Чък Норис да си, едва ли българското правителство може да намали световните цени на петрола. Според анализатори „цените в момента се определят от момчетата с бели якички в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт и Токио". Още преди 5 години тогавашния министърът на енергетиката на САЩ официално заяви, че ОПЕК вече не контролират цената на суровината, тъй като картелът е изгубил надмощието си в битка с финансовите институции;
На трето място, зад увеличените цени на горивата се крие “извиване на ръцете на потребителя” от страна на монополиста. Косвено доказателство за това е манипулирането на цените на дизела и бензина. Дизелът установи нов ценови рекорд. Цената му по големите вериги бензиностанции е между 2,66 и 2,68 лв. Докато масовият А-95 се продава за около 2,52 лв. Разбира се, изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обяснимо от пазарна гледна точка. Подобна тенденция не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива “използват”, за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон /октомври-ноември/, който до известна степен съвпада с есенната сеитба, и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин.
Освен това има по-голямо търсене тази зима, според данните на НСИ. Те сочат, че с 40,5% е скочило потреблението на дизел през декември спрямо същия месец на 2010 г. Доставените на вътрешния пазар количества са 170 000 тона, което е с 34,9 на сто повече и спрямо месец ноември. Увеличеното потребление се е покривало основно от внос, тъй като производството у нас се е увеличило само с 6,9% на годишна база и с 6,2 на сто спрямо ноември. Не трябва да подминаваме и ролята на нарастващия брой дизелови автомобили в страната, като фактор за увеличеното търсене на дизелово гориво, което е в унисон със световните тенденции.
Експертите прогнозират нарастване на популярността на дизеловите двигатели и ако през 2007 г. общият дял на дизеловите автомобили в света е бил 25%, то през 2017 г. по прогноза на J.D.Power Asia Paific този дял вече ще е около 45%. И въпреки тези пазарни доводи въпросителните относно ценовото „превъзходство” на дизела спрямо бензина поставя въпроса с калкулирането на т.нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което не е така. Може би правителството чрез своите контролни механизми трябва да потърси отговор за подобно разминаване в калкулациите.
В крайна сметка по-високите цени на горивата, вкл. и поради повишените акцизи, могат да провокират допълнително посивяване на сектора Оценките сочат, че около 30% от пазара на течни горива у нас е в сивата част на бизнеса. По експертни оценки годишните загуби за бюджета от продажбата на нестандартни горива, на горива без документи и такива, внесени контрабандно, варират от 600 до 800 млн. лв. годишно. Именно тук трябва да е намесата на държавата, защото резултатите от избелването на сектора ще са видими поради огромните обороти, които се реализират в него. Да припомним - въведеното задължение бензиностанциите да вържат своите касови апарати с НАП доведе, от една страна, до увеличаване броя на бензиностанциите със 732 броя (това не са нови бензиностанции, а малки обекти, които до този момент са били скрити), а от друга – до увеличени приходи от горивата за 2011 г., които възлизат на 1 млрд. и 872 млн. лв. Естествено, че трябва да се пипа с „кадифени ръкавици”, защото според някои оценки средната пределна рентабилност на една бензиностанция е 15-20%. При спад на рентабилността под 15% обикновено започва повишаване на цените на дребно с темпове по-високи от тези на едро, а винаги по-високите цени водят до повече стимули за неплащането на държавните вземания /акцизи, ДДС и такси/, с други думи гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата. В крайна сметка, от по-високите цени на петрола /горивата/ губещи ще са винаги потребителите, а печеливша – държавата.
Петкан Илиев
Кои са задържащите потреблението елементи при повишаването на цените на горивата? На първо място, според експертни оценки всяко покачване на цените на горивата на вътрешния пазар с 10% води до намаляване на потреблението с 2%. Само от началото на годината досега цените на едро на бензин А-95 са се вдигнали с 5%, а на дизела - с 1.5 на сто. Но това е тенденцията и на котировките на готовите горива на международните пазари. За целия януари поскъпването е 7% за бензина и 2% за дизела, колкото е било приблизително и у нас. Според данни на НСИ за година литърът дизел е поскъпнал с 30 стотинки, а бензините - между 10 и 16 стотинки. Данните на търговците на горива показват, че през миналата година
потреблението е паднало с между 8 и 10% На второ място, повишените цени на горивата от една страна свиват дейността на транспортния сектор, а от друга – натискат към нарастване цените на транспортните услуги. Родните превозвачи са силно притеснени, че високата цена на дизела ги води към фалит. Според някои оценки в момента цената на горивата представлява 45-48% от себестойността на превозваческата услуга.
На трето място повишените цени на горивата ще доведат до нарастване цените и на другите потребителски стоки, което допълнително ще свие потребителското търсене. Според експертни оценки делът на транспортните разходи в цените на произвежданите у нас стоки са едни от най-високите в света и представляват 5-10% от крайната потребителска цена. Разбира се, ефектът от това върху бюджета ще е позитивен, защото по-високите ценови равнища на горивата, респ. на останалите стоки и услуги, ще провокират т.нар. инфлационен данък, т.е. повече пари в хазната. А при ниските данъчни ставки – 10% за ДОД и данък печалба, това е добре дошло и би могло да компенсира намаляването на ДДС-то. Т.е. с едната ръка даваш, но с другата вземаш. Кой ли ще е печелившият от това!
Кои са факторите за поскъпването на горивата и може ли правителството да им повлияе, за да не пострада потреблението? Правителството (разбирай транспортното министерство) обяви преди време, че не може пряко да се намеси при ценообразуването на горивата. В случая държавата най-много може да се опита да посредничи за регулиране цените по цялата верига на производство и дистрибуция, и то пожелателно. И все пак вратички има!
На първо място, дистрибуторите обясняват поскъпването на горивата освен с тенденциите на световните борси, също така и с високия акциз. Така например новият акциз върху метана, който беше наложен от правителството, доведе до увеличаване на цената му от 1,30 лв. на 1,60 лв. В същото време спрямо декември 2011 г. дизелът е скочил с 14 стотинки, като 8 стотинки от увеличението се дължат на по-високи акцизни ставки. Резултатът е, че според статистиката на портала energy.eu към края януари вече 7 европейски страни продават по-евтин дизел на дребно, макар и с малко. С по-ниски цени пред нас са Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния, Словения, Кипър. При бензина по-ниски цени имат Кипър и Полша. Ако обърнем поглед към структурата на цената на горивата в България, ще видим, че таксите, акцизите и печалбите на 1 л гориво са около 61-62% от цялата цена. Производствената цена в такъв случай е едва 38-39% от цялата заплащана от потребителите. Тоест
държавата е тази, която прибира лъвският пай от цената. Може ли българската държава да намали акциза?
Теоретично - „да", но на практика – „трудно", защото от една страна имаме ангажименти към Брюксел, а от друга – това е един от основните приходоизточници за хазната. Нещо повече, според оценки на експерти на GTZ всяко допълнително повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкарва допълнително в българската хазна 386 млн. долара, респ. намаляването им ще свива тези приходи. Превозвачите получиха отказ за намаляване на акциза на дизела преди 4 години. Подобно е решението и по отношение на искането да се възстановява акцизът за дизела. Подобни искания са абсурдни от гледна точка на икономическата логика, защото тогава всички фирми в България ще станат превозвачи. Тоест, едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ данъците, прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива, представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления;
На второ място, повишаването на цените на дребно дойде, след като "ЛУКойл" два пъти ревизира цените на едро заради високите цени на петрола на световния пазар. Кауза пердута, дори и Чък Норис да си, едва ли българското правителство може да намали световните цени на петрола. Според анализатори „цените в момента се определят от момчетата с бели якички в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт и Токио". Още преди 5 години тогавашния министърът на енергетиката на САЩ официално заяви, че ОПЕК вече не контролират цената на суровината, тъй като картелът е изгубил надмощието си в битка с финансовите институции;
На трето място, зад увеличените цени на горивата се крие “извиване на ръцете на потребителя” от страна на монополиста. Косвено доказателство за това е манипулирането на цените на дизела и бензина. Дизелът установи нов ценови рекорд. Цената му по големите вериги бензиностанции е между 2,66 и 2,68 лв. Докато масовият А-95 се продава за около 2,52 лв. Разбира се, изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обяснимо от пазарна гледна точка. Подобна тенденция не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива “използват”, за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон /октомври-ноември/, който до известна степен съвпада с есенната сеитба, и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин.
Освен това има по-голямо търсене тази зима, според данните на НСИ. Те сочат, че с 40,5% е скочило потреблението на дизел през декември спрямо същия месец на 2010 г. Доставените на вътрешния пазар количества са 170 000 тона, което е с 34,9 на сто повече и спрямо месец ноември. Увеличеното потребление се е покривало основно от внос, тъй като производството у нас се е увеличило само с 6,9% на годишна база и с 6,2 на сто спрямо ноември. Не трябва да подминаваме и ролята на нарастващия брой дизелови автомобили в страната, като фактор за увеличеното търсене на дизелово гориво, което е в унисон със световните тенденции.
Експертите прогнозират нарастване на популярността на дизеловите двигатели и ако през 2007 г. общият дял на дизеловите автомобили в света е бил 25%, то през 2017 г. по прогноза на J.D.Power Asia Paific този дял вече ще е около 45%. И въпреки тези пазарни доводи въпросителните относно ценовото „превъзходство” на дизела спрямо бензина поставя въпроса с калкулирането на т.нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което не е така. Може би правителството чрез своите контролни механизми трябва да потърси отговор за подобно разминаване в калкулациите.
В крайна сметка по-високите цени на горивата, вкл. и поради повишените акцизи, могат да провокират допълнително посивяване на сектора Оценките сочат, че около 30% от пазара на течни горива у нас е в сивата част на бизнеса. По експертни оценки годишните загуби за бюджета от продажбата на нестандартни горива, на горива без документи и такива, внесени контрабандно, варират от 600 до 800 млн. лв. годишно. Именно тук трябва да е намесата на държавата, защото резултатите от избелването на сектора ще са видими поради огромните обороти, които се реализират в него. Да припомним - въведеното задължение бензиностанциите да вържат своите касови апарати с НАП доведе, от една страна, до увеличаване броя на бензиностанциите със 732 броя (това не са нови бензиностанции, а малки обекти, които до този момент са били скрити), а от друга – до увеличени приходи от горивата за 2011 г., които възлизат на 1 млрд. и 872 млн. лв. Естествено, че трябва да се пипа с „кадифени ръкавици”, защото според някои оценки средната пределна рентабилност на една бензиностанция е 15-20%. При спад на рентабилността под 15% обикновено започва повишаване на цените на дребно с темпове по-високи от тези на едро, а винаги по-високите цени водят до повече стимули за неплащането на държавните вземания /акцизи, ДДС и такси/, с други думи гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата. В крайна сметка, от по-високите цени на петрола /горивата/ губещи ще са винаги потребителите, а печеливша – държавата.
Петкан Илиев
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
