Свиваме потребителската кошница, но изхвърляме 1/3 от храната, която купуваме

Според него, ако се научим да бъдем по-рационални, можем да спестяваме и между 10-20% от годишните си разходи за енергия.

„В ситуация на висока инфлация /към момента у нас тя надхвърля 17%/ най-важно е как ще бъдат компенсирани засегнатите потребители. В случая става дума за две групи – пенсионерите и тези, които разчитат на социални помощи. Държавата е най-тромава като механизъм, затова даваме сигнал от рано и чрез измерване на покупателната способност се вижда колко са засегнати хората. Те могат да бъде компенсирани с всички индексации, които в последно време предизвикаха политически дебати“, обясни той пред Bulgaria ON AIR.

„Всяко едно домакинство има резерви, с които да намали разходите си, без да изпитва лишения. Наблюдават се две основни сфери, за които българите имат сериозни резерви - енергийната ефективност и изхвърлянето на храна“, поясни Николов.

Експертът даде и няколко съвета как бихме могли да намалим потреблението на електричество у дома – смяна на старите крушки с енергоспестяващи, изключване от системата на уреди, които не използваме в момента.

„Може да си купим и да си сложим фолио зад радиаторите. Понякога праговете на вратите също имат големи разстояния - това лесно би могло да се коригира. Много малко хора си спират водата, докато си мият зъбите“, допълни председателят на „Активни потребители“.

„Най-значително е поскъпването при енергията, ще го усетим зимата. При стоките то се наблюдава при бързооборотните, които купуваме всеки ден“, изтъкна той.

Николов е на мнение, че българинът най-вероятно е склонен да се откаже от месо, а също и от някои по-скъпи и екзотични зеленчуци.

„Освен стоките, хората намаляват и услугите“, категоричен бе той, като даде пример, че ако през миналата година сме били на почивка за 10 дни, през тази ваканцията ни ще бъде 7-дневна.

Във връзка със съмненията за злоупотреби по бензиностанциите с прилагането на отстъпката от 25 стотинки за литър гориво, Николов отбеляза, че за пръв път държавата открива нередност, а не потребителите.