30 срещу 60 000! Или кой кой е в битката за Термопилите на българската демокрация

Феликс Едмундович

30 срещу 60 000. 30 фоторепортери и оператори срещу 60 000 центуриони от МВР! Нещо като 300-те спартанци срещу ордите на Ксеркс при Термопилите...
Очакваното се случи: арогантно и безпардонно един министър ни върна във времето на полицейщината. Казва се Румен Петков, от Плевен, женен, с двама сина, математик по професия, сатрап по душа и призвание.
Вчера той заяви: „Ако накажа полицаи, ще демобилизирам полицията”.
По-ценично изказване отдавна не бяхме чували. Петков не демобилизира полицаите, но го направи с обществото. Като слушахме наглите обяснения на полицая Иванов тази сутрин по телефона за Би Ти Ви, стана ясно, че униформените в МВР попаднаха на супер учител и закрилник.
За сведение на министър Петков, който е много ангажиран човек и едва ли има време да чете, му припомняме какво е записано в клетвата на българския полицай:
• Да служа достойно в името на реда и сигурността, като спазвам и прилагам Конституцията и законите на Република България;
• Да опазвам живота, здравето и законните интереси на гражданите без предубеденост и дискриминация;
• Да оправдая общественото доверие и да бъда непоколебим в призванието си да служа и помагам на хората;
• Да спазвам етичните правила и норми в професионалната си дейност и да работя за изграждането на положителен образ на службите за ред и сигурност;
• Да работя добросъвестно и да спазвам стриктно правилата, принципите и нормите на българския полицейски Етичен кодекс.
Е, питаме ние, коя от тези точки спазиха полицаите, когато изтриваха снимките на Емил Иванов, ритайки го, за да му покажат, кой командва парада?
Питаме още:
1. Какво стана с разследването на убийството на банкера и президентски съветник Емил Кюлев?
2. С с разследването на убийството на Иван Тодоров-Доктора? А на общинския шеф Димитър Янков? А на кмета на Елин Пелин? А на бизнесмена и близък приятел на БСП Александър Тасев?
3. Какво стана с разследването срещу бизнесмена и близък приятел на президента Людмил Стойков за източени 7,5 млн. евро по САПАРД? Щяха нашите служби да си мръднат задниците, ако не беше натиска отвън?
4. Какво стана с полицаите, нанесли „средна телесна повреда” на Ангел Димитров-Чората, от която той умря?
5. Да не би полицаите, били фоторепортера, да са същите които пребиха „при неизбежна самоотбрана” студент до Халите и бяха наградени за образцово изпълнение на служебните задължения? Защото и в двата случая става дума за седем човека. Вече в групи по седем ли се движат ченгетата, та да ни респектират демократично?
6. Къде се изпариха обвиненията срещу Христо Григоров, шеф на БЧК, който след „ювелирна” акция на НСБОП бе държан няколко месеца в ареста, а министъра се тупаше в гърдите колко доказателства имало срещу него. Сега и Григоров е на свобода, и министъра е на свобода. Да не бъркаме нещо...
7. Какво стана с брилянтните доказателства срещу братя Маргини, които уж щели да трепят знакови фигури в обществото? Кой пази тези застрашени хора, след като единия беше убит на метри от кортежа на турския премиер?
8. Къде са доказателствата срещу Вальо Топлото, който вече си почива в къщи и се готви за светски изяви след пълното си оневиняване?
9. Какво стана с извинението към репортерка от БНР, на която министъра поиска уволнението заради неудобни въпроси към него?
10. Какво предприе Петков спрямо свой заместник, който си купил сграда за 7млн. евро в столицата?
11. Засичан ли сте, г-н министър, от чужди служби в чужбина по време на нерегламентирани контакти?
12. Колко политици, бизнесмени и журналисти са били подслушване по заповед на министър през последните две години?
13. Какво стана с четирите дела срещу самия Петков?
14. Защо в Плевен, в навечерието на изборите за евродепутати, негови съпартийци му честитяли премиерския пост?
Още десетки въпроси към Румен Петков висят във въздуха, но вече никой не очаква отговор от него. Той е недостижим, неразбран от народа и високо ценен от партията си.
Преди време, докато беше в опозиция, загубилия всички изборни битки в Плевен функционер, се присмиваше и иронизираше тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Изливаше тонове злъч за медийните му изяви, за желанието му непрекъснато да е пред камерите.
Вече две години същото, но с по-голяма интензивност, върши самият Петков. Водопади от празни думи, мимики и жестикулации, които ни препращат директно в милиционерското минало.
Това обаче не е случайно. Съдейки по разкази на негови близки, той е постигнал една своя детска мечта. Още млад абсолвент, Петков написал молба да бъде приет на работа не просто в народната милиция, а в Държавна сигурност, и още по-точно – в Шесто управление. Молил момъка, но му отговорили, че не отговаря на някои изисквания, свързани с опазването на тайната, затова по-щяло да му приляга да е комсомолски работник. Може и да са злобливи слухове, но осведомени плевенчани твърдят, че офицерът М.Г., от Шесто, който приел молбата още е жив, здрав и пази спомена за младия напорист младеж Петков... Но да не се отплесваме.
Да сте чули и видяли скоро главният секретар на МВР Илия Илиев да казва нещо пред медиите? А шефът на Националната полиция главен комисар Валентин Петров? А директорът на ГДБОП Ваньо Танов? Няма и да ги чуете. Достачно е, че министърът говори. Бихме казали: предостатъчно. И все по-опасно.
Имаше навремето един филм на Джордж С. Скот - „Новите центуриони”. В него е показано бруталното насилие, чрез което полицията в Ню Йорк, се опитва да въведе ред и законност. Резултатът е десетки жертви и вълна от протести на мирни граждани. Има и друг филм, който сигурно Петков е гледал, става дума за „Серпико”, заснет по едноименната книга. В него полицай разкрива корупцията в системата, която е обхванала над 80 на сто от личния състав. За да я прикрият, униформените бият, пребиват и убиват всеки, който може да ги застраши. Накрая се стига дотам, че за да бъде спасено обществото от своите „пазители”, се налага подмяната на 80% от личния състав. Като изрязване на тумор. Така американците запазват демократичността на системата, като всъщност спасяват много повече – бъдещето си. Полицаят Серпико днес живее под чужда самоличност в Швейцария...
Ние вскички се сещаме за какво става дума.
А вие, г-н Петков?
А вие, г-н Станишев?
А вие, г-н президент Първанов?
Какъв ли е залогът, да не се отговаря на неудобните въпроси и да се толерира полицейското насилие? Това всъщност не е ли безсилие и страх? Днес полицаят Иванов благодари на началниците си в МВР, че той е другарите му не са наказани. Дава ли си сметка ченгето Иванов, какво ще стане, ако недай си Боже, той и аверите му попаднат на истински бандити и обществото реагира непукистки: „Да се оправят сами”?
Четният букет, изпратен от министъра, няма да ви стопли. Нито благотворителните клипове за децата на загинали полицаи.
До вас, скъпи полицаи, са всички българи и именно те заделят от мизерните си заплати, за вашето възнаграждение, облекло, въоръжение и оборудване. А не всеки политик, докопал се до министерския пост и обещаващ ви закрила. Толкова ли е трудно да вденете, че ви използват за нещо лошо и нечистоплътно?
Защото 30 срещу 60 000 е страшно, но все пак не е като 60 000 срещу 7 800 000!

 P.S. Статията получихме по електронна поща, подписана по този начин. Решихме да я пуснем поради нейното актуално звучене