7:5:4 – портокал с часовников механизъм

Петков дори обвинява Кръстев в „слугинаж”, сиреч, изпълнявал някаква поръчка за очерняне на Столетницата.

И двете интервюта – с Кръстев и Петков – бяха публикувани във в. „24 часа”. Те показват много ясно позициите на двете страни. Колкото и да се стреми към анализиране на обществените нагласи, очевидно политологията няма да се хареса на политиците, ако не съвпада с техните щения. Защото те, политиците, не са свикнали да приемат нещата такива каквито са, а такива, каквито искат да са. И няма да се спрат пред нищо, за да се докопат до желания резултат, каквото й да им струва. И Иван Кръстев, и Румен Петков са наясно с това.

В случая обаче има и още нещо и то е усещането за пълзящ страх. Страх от това, че някой може да ти издърпа килимчето, на което си се настанил удобно и вярваш, че ти се полага свише. Всеки аргумент, че това не е точно така, се възприема като нахалство, като обида и дори за величайша несправедливост. Ама, моля ви се, килимчето си е наше, как така някой... Хайде сега!

В цитаделата „Позитано” 20 не всичко е спокойно. Причината е известна на малцина. Преди дни тайно социологическо проучване като гръм от ясно небе пронизва лазурното настроение на мъдреците в БСП. До висшите „червени” уши достига закодираното съобщение 7:5:4. Шифровчиците трескаво разчитат посланието: ГЕРБ грабва 7 места в Европарламента, 5 отнася ДПС, а 4 остават за БСП. По едно вероятно щели да си разпределят АТАКА и Синята коалиция. Очевидци на драмата още си плюят в пазвата и шептят, озъртайки се: „О, ужас! Вместо ода – реквием...”

Ако социологическото проучване бе дело на някоя неприятелска агенция – О.К. Щеше да бъде възприето като опит да се удари левият боен дух. Вигенин, Меликов и Карадимов щяха да подминат със саркастичен мъжки смях „новината” и да продължат напред, към победата. Но случаят не бил такъв, защото данните идвали от източник, на който можело да се вярва.

7:5:4, 7:5:4...камък върху ламарина, 7:5:4 - китайска капка, 7:5:4 - парен чук. Песента на мъртвите полета.

Разбира се Румен Петков в интервюто си е направил на салата всички, които се опитват да обясняват „какво е искал да каже Маркс”. Чрез него говори партията, а тя иска първото място – на евроизборите, и на изборите за български парламент. Ни повече, ни по-малко. Обърнете внимание на думичката „иска” и ще разберете къде е заровено кучето. БСП иска...

За да се сбъдне това „иска” от Цитаделата обявяват тотална мобилизация. Всичко годно да носи оръжие е хвърлено в боя. На бял свят моментално се пръква топло-топло социологическо проучване на НЦИМ, което „скъсява” дистанцията между БСП и ГЕРБ. Социологическата агенция Медиана на Кольо Колев светкавично разкри, че всъщност БСП ще спечели тези избори. (Кольо, Кольо...) Министри и партийни ръководители трескаво размахват ножици и кирки за първа копка и откриване на нови национални обекти, сваля се цената на битовия ток (от което пропищяват индустриалците, които трябва да покрият разликата), обещават се чужди инвестиции, размразяват се еврофондове и отново към страната ни потича онази митична река от мед и масло, която по някакъв мистериозен начин винаги стига до обещаващите и никога до тези, на които е обещавана. Фокус, който не е по силите дори на Копърфийлд.

И все пак, и все пак... Страхът е кофти нещо, промъква се в съня ти, сякаш е Щирлиц, който иска да свие ценна папка от кабинета на Мюлер.

7:5:4, 7:5:4 - портокал с часовников механизъм. Цък, цък, цък...

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S. Някога по тези земи с пот и кръв извоювахме мира. После ядяхме, пиехме, пеехме и се обичахме (някои жънеха). Орфей пък се кипреше в Мюзик айдъл, знаете как е. Сега, така както си седя кротко в НИМ, наблюдавам нещо странно: правят се в Бояна хубави веселия, приеми и прочие любезности, изричат се едни кадифени думи, от които виждам, че някои тръпки ги побиват, а през това време вятърът донася миризмата на кръв и пот. Странно нещо е мирът по нашите земи. И страшно понякога...