Четвъртък, 18 Януари 2018, 10:11
Frognews
10| 12769 |14.12.2017

Айде, честито председателство, аферим, машалла и на добър час!

.
Водно хоро на Богоявление
Мислех си, че повече не може. Покрай нашето европредседателство и снимките на българщината, публикувани на официалния му сайт, се разбра, че у нас живеят предимно мъже по анцузи, които яздят коне и се къпят облечени, на групи, в студени реки, а жени с румени бузи и народни носии ходят по жарава.
Когато се огледах и не видях нито себе си, нито себеподобните си българи в този отбран европейски портрет на България, си рекох „карай, явно ще трогваме Европа с романтични фолклорни и ортодоксални образи“. И мислех да подмина с мълчание.

Оказа се обаче, че не съм била достатъчен оптимист – и повече можело. Че и по-лошо ставало.

 

Вчера българското европредседателство пусна туит, който явно е началото на образователна поредица, целяща да запознава европейците с българския манталитет. В него на английски кратко се обяснява как българите ходят на гости. Постът е подкрепен със „народна“ снимка – колело от селска каруца, превърнато в лампа. А според текста се казва, че когато българите са поканени на гости, не носят подаръци, но за сметка на това си оставят обувките пред вратата, с което правят домакина си по-щастлив. За по-представително и полезно, встрани – на подложка в синьо от същия туит – чужденците могат да научат и израза „dobredoshal“.

 

Опитах се да си представя какво ще се случи в главите на онези чуждоземци, които хал хабер си нямат за България и в чиито представи образът на тази европейска страна ще се изгради първоначално през ето такива малки информационни стрели от достоверни, държавни източници. И поне засега излиза, че ние – тези, дето населяваме от тринайсет века долната дясна част на най-стария континент – сме нещо като държава-резерват, нещо като амишите в Америка, само че в Европа. И тъкмо да се ядосам и да избълвам купища факти от сорта на образованите ни в странство възрожденци, старата ни градска архитектура, българския модернизъм, световните постижения на български учени и артисти, се плеснах по челото и ме осени друга мисъл. Че този екип от познавачи на българщината, зает да я показва атрактивно на Европа, всъщност е напипал златна жила. И вместо да се опитваме да опровергаваме народопсихологичните му наблюдения, е по-добре да се напънем да съберем още идеи за бъдещи постове и реални акции, които да затвърдят този така самобитен образ на съвременния българин и неговата родина.

 

Като специалист по международен етикет и протокол, при това с европейски дипломи, аз мога да дам ценни наставления как да шашнем евродепутатите на родна територия. Моля да се отбележи, че го правя напълно безкористно, с едното българско самосъзнание и гордост на рамо! Предлагам още идеи за постове. Трябва да обясним на чужденците например, че у нас, когато харесваш или хвалиш нещо пред другите, трябва ритуално да го наплюеш или да си плюеш в пазвата. Това действие се прави „protivuroki“ – ето ви още един важен израз, който западноевропейците могат да научат от нас. Необходимо е да им се изясни, че с плюене и почукване на дървени повърхности или на глава също така българите се пазим от лоши неща.

 

За да им докажем, че народните обичаи са се превърнали в институционализирана, държавна практика, можем да им приложим информацията за онзи кмет на Нова Загора, който ръсеше захар по пътищата, за да предотврати катастрофи. Всъщност това със захарта може да стане част от церемонията по откриването на председателството – не виждам нищо лошо например по пътя на всеки официален гостенин в страната ни от хотела до НДК отпред да върви по една пилотна кола или група от моми в носии, които да насипват захар.

 

Редно е, разбира се, да запознаем чужденците и с още някои особености на българския бит. Предлагам в отделен пост европейците да бъдат посъветвани да си носят по един официален анцуг и чифт подпетени обувки. Анцугът, както си знаем, е новата народна носия на българина, а народната носия е дреха, която според европейския етикет можеш да носиш на най-елегантни събития, на които хората се явяват с фракове и бели папийонки. Така че спортното ансамбълче покрива широк диапазон от събития, за които всеки еврогост е подходящ – от мач на поляната зад НДК-то до изявление на трибуната в зала 1. Подпетените обувки пък са нещото, с което бързо, лесно и по балкански неглиже може да се стигне от едно място на друго – например от стаята в изтънчения хотел „Маринела“ до рецепцията, лоби бара или басейна.

 

Да не говорим, че ако бързо се възприеме този български аутфит, ще можем да преминем и към следващата стъпка и да научим еврослужителите да се събуват и пред залата, преди да влизат на работа. Само си представете колко народно, топло и близко би изглеждало едно еврозаседание, ако се последват родните добри маниери: цялата европейска висша администрация по анцузи и бели чорапи, настанена в оранжевите столчета на НДК! За потапяне в атмосферата можем да пуснем и някоя протяжна чалга песен, че да видят как умеем да претворяваме народните си музика модерно.

 

Междувременно би било добре Бойко Борисов, Лиляна Павлова и пряко засегнатите от българското председателство да се появят пред европейците на коне, с развети конски опашки на пръчки. Ефектът ще се подсили и ако всичките двеста и четиридесет български депутата се строят около фонтаните, облечени в бяло и изкарат една паневритмия – да им се вземе евродемократичния акъл. Понеже на патриотите в парламента народната носия им стои до анцузите в гардеробите, можем да ги оставим да си носят калпаците, че да има какво да хвърлят в небето и да удрят в земята с възгласи „у бре, де бре“.

 

И тъй като посрещането ще се случи през януари, не виждам защо да не пуснем и мъжката част от правителството и парламента да се топне във фонтаните на НДК под звуците на гайда, на която може да свири например почетната докторка на Музикалната академия в Пловдив г-жа Менда Стоянова.

 

В церемонията по откриването предлагам още президентът и първата дама да се представят като нестинари. Ходенето по жарава и без това е част от задълженията на нашата президентска институция, така че етюдът ще е напълно на място. Могат също така да слязат заедно от изтребител, който президентът да приземи на „Витошка“.

В отделен туит-пост е редно да предупредим чужденците и че у нас например за здраве се тричат кучета и се правят курбани. Тричането също може да залегне като художествен елемент в спектакъла по откриването – предлагам с него да бъде ангажиран националният герой Динко. Това ще е въвеждащият елемент към по-сложната, но и по-близка до сърцето му актьорска задача да демонстрира своя оригинален „лов на бежанци“. За втория етюд могат да се наемат без пари двайсетина бежанеца, да се опъне една телена ограда покрай паркинга отстрани на Двореца на културата и оттам нататък да се даде пълна свобода за импровизация на динковата чета.

 

Непосредствено след като сме демонстрирали как опазваме националната си идентичност от потенциално терористично замърсяване, е нормално да зачетем един друг български обичай, на който наскоро ни обърна внимание бивш културен министър: втасването на киселото зеле. Виждам този екзотичен елемент, разигран от участниците в последните вип брадъри, които могат да се разгърнат в три редици право хоро, издигнали високо над главите си по един чеп за зеле. И кой друг да бъде на тъпана, освен същият този бивш министър Вежди Рашидов?!

 

Разбира се, поредицата от образователни онлайн постове трябва да продължи по време на цялото европредседателство. Само така ще можем да предложим на стария континент една съвременна, по-човечна и близка до хората редакция на остарелите му етикетни норми. Задължително трябва да им се обясни например, че по стар обичай българите обичат да се бият. Деца бият деца, мъже бият жени, пациенти бият лекари, акушерки бият новородени, шофьори пребиват други шофьори и изобщо кютекът е масов и за здраве още от времето на пехливанските борби. Българско е още производството и пиенето на домашен алкохол. Най-лесно това може да се обясни на европейците, като им се каже, че ако пластмасова бутилка от кока-кола има капачка от фанта, значи в нея има ракия.

 

Това, което свързва индиректно българите с някои затънтени американски щати например, е пляскането при кацане на самолет. Това задължително трябва да влезе като туит в образоването на командированите у нас европейци. Заедно с това трябва да ги научим още правилно да се прекръстват при излитане – горе, долу, дясно, ляво! Стига го бъркаха това дясно, ляво с ляво, дясно!

 

Знанието ще подкрепим и с по едно връзване на червено конче против лош късмет на китките на всеки влизащ с европропуск в зала 1. Този жест може елегантно да се допълни и с още една творческа акция – нека плеймейтките от последните години, заедно с последните мис и мисис България (без Анита Мейзер, която е в затвора за убийство) да плъзнат между редовете в залата, облечени в дълги бели ризи като самодиви и да предсказват бъдещето на всеки пожелал да го узнае. От сцената пък скандално известната най-нова мис България може да хвърли боб, за да демонстрира как научаваме какво ще се случи в световната политика.

 

Понеже имаме още много малко време до официалното откриване на европредседателството, трябва да се създаде стройна организация. Лично аз не виждам кой друг може да се заеме с координирането на целия този мегаспектакъл освен министърката на туризма Ангелкова. Тя има опит в посещението на бутафорни възстановки на българщина, освен това знае как се благодари на всички посетили страната ни туристи с поздравителни картички. А понеже един от основните български обичаи е гостите да се нахранят до пръсване, по време на шестмесечното ни председателство на Съвета на Европа, отстрани на НДК, някъде покрай пилоните със знамената на страните-членки на съюза или от другата страна, до паметника на жертвите на комунизма, можем да опънем постоянно, денонощно чеверме. Да го въртят ще се редуват родни интелектуалци, директори на културни институти и научни работници от БАН. Така поне за половин година последните ще имат какво да ядат – все по някоя мръвка от печените прасенца ще остава и за тях, нали…

 

Лично аз реших да прибера дълбоко в бабиния скрин европейските си сертификати по дипломатически и бизнес етикет, да омеся една питка, да грабна буркан домашна лютеница от мазето и да се явя лично да посрещна Европа пред Двореца на културата. Ще ме познаете по розовия анцуг и ваклото агне. Само погачата не пипайте – парчетата са ми по брой, шарената сол – също.

 

Айде, честито председателство, аферим, машалла и на добър час!

 

Мария Касимова

Площад Славейков

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Бойко по спешност в „Св. Наум“ на 4-и км, кап. Мърфи с диагноза 8| 6703 |17.01.2018 . Брюксел ни предаде, останаха ни метаболитния синдром и руската мафия 10| 10585 |15.01.2018 . Вълшебният стрелец Борисов; „разтворете бузите“ и зайчето Жан-Клод 8| 15381 |12.01.2018 . Цветанов, Петър Христов не е жертва на „Килърите“ и „Наглите“, вътрешна работа е 16| 27594 |10.01.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах