Събота, 21 Октомври 2017, 18:58
Frognews
5| 9128 |06.12.2016

България се нуждае спешно от нова външна политика

.
Външно министерство
Водената години наред еднопосочна, сателитна и идеологизирана външна политика не отговаря на националните интереси на Република България. Необходима е съществена промяна. Необходимо е национално отговорно международно поведение.
За да има страната привлекателен и достоен международен образ. За да се развиваме, а не само да оцеляваме в лабиринта на международните отношения. За да бъде външната политика в полза, а не в ущърб на вътрешната политика.

В усложняващата и динамизираща се международна среда редица бивши социалистически страни се адаптираха в една или друга степен. Ние - почти не! Последното място в ЕС е обидно за многовековна европейска България. Тя няма право повече да бъде „Държавата Yes“, безгръбначната държава.

 

Историята за пореден път ни предоставя шанс - с нов президент и в скоро време с ново правителство, нов външен министър - Република България, а не някой друг да решава нашата съдба. Да не сме миманс, а забележим и авторитетен международен фактор.

Ефективната външна политика е многовекторната, многопосочната, която съчетава Запада и Изтока, Севера и Юга. Изкуствените дилеми „Запад или Изток“, „Север или Юг“ не отчитат единството и многообразието на света. Те предполагат конфликти, а не партньорство.

 

Ефективната външна политика е относително самостоятелна и относително независима. Относително, защото не сме сами. Политика обаче със свой периметър за решения и действия, с не малка свобода. Синтезираща националния и интернационалните подходи.

 

Българската външна политика следва да интегрира, а не да сблъсква своите естествени международни приоритети. Обективно стратегически за развитието на страната са:

 

·       Съюзническите отношения с ЕС и НАТО

Отмина немалко време и най-сетне трябва да правим български прочит на уроците по съюзническа политика. Следването на единна политика и спазването на съюзническа дисциплина съвсем не означава сляпо подчинение и безропотно съгласие.

 

Трансферирането на суверенитет не е безпределно. Необходимо е разумно и премерено отстояване на българския интерес. Затова България трябва да е субект в съюзническия консенсус, а не кукла на конци. Съюзническата материя е висш пилотаж в политиката и дипломацията.

 

В ЕС не трябва само да изпълняваме решения и да следваме общи политики, но също така реално да участваме в изработването на тези решения и политики. И когато забелязваме двоен стандарт, и когато констатираме, например, че санкциите вредят на българската икономика да надигаме глас. Без писък, но и без мълчание. Българският национален интерес не трябва нито да е заложник, нито да е ипотекиран в чужди столици. Нека добре да се осъзнае, че ЕС е необходимо, но същевременно е недостатъчно условие за просперитета на България. Още повече в навечерието на неговото наложително реформиране.

 

В НАТО поведението ни следва да е ресурсно съобразено, без авангардни комични роли и милитаристични напъни, които могат да компрометират отношенията ни с немалко държави и региони извън Алианса. С други думи- повече политика и по-малко дрънкане на оръжия. В натовските дейности и операции българското участие е целесъобразно да се свежда до обучение на чужди военни кадри, съвместни военни учения, международни полицейски сили, военно-полеви болници. В редки случаи- до изпращане на ограничени военни контингенти и то само в легитимни мироопазващи операции.

 

·       Добросъседските отношения

Югоизточна Европа (Балканите), Черноморието са нашия ареал. Той не трябва да се третира като архипелаг в Световния океан, подлежащ на окупация и експерименти. Балканите не могат да са геополитически приз в голямата шахматна игра за когото и да било. Това е нашият жизнен регион, нашата съдба и именно добросъседството тук е императив. А не дистрибуторството на какъвто и да е хегемонизъм.

 

Република България следва максимално да работи за двустранното и многостранното регионално сътрудничество. За европеизиране на Балканите, а не за балканизиране на Европа. Нито една балканска държава не бива да остава извън ЕС. Активност и далновидност изисква романтиката ни към Република Македония.

 

·       Традиционните отношения

Историческите корени в дружбата между народите и държавите, традицията в международите отношения е фундамент за всяка нормална външна политика. Отиващият си президент, отиващото си правителство не го разбраха и влошиха международното положение на страната. От възможна доходоносна енергийна транзитна и диспечерска роля България е в партер да изгуби какъвто и да е енергиен магнетизъм.

 

Нека не се забравя, че 38-то НС почти единодушно прие Декларация за развитие на равноправни и взаимоизгодни отношения с Руската Федерация. В нея са включени две принципни постановки относно приоритетния и стратегическия характер на двустранните ни отношения. Тези отношения чакат своето развитие.

 

Традиционни са отношенията на Република България и с бившите европейски социалистически страни, с редица държави от Азия- КНР, Виетнам, Индия, Иран. С немалко страни от Африка, Близкия Изток и Латинска Америка.

 

·       Отношенията с бързо развиващите се икономики

Всяка точка на земното кълбо, всяка държава, която се отличава с внушителен иновационен икономически растеж следва да се превърне в допълнителен стратегически фокус за външната ни политика.

 

Международната турболентност динамично пренарежда световната социално-икономическа класификация. България трябва да следи динамиката, да я отчита като увеличава перспективните си стратегически партньори.

 

Ефективната външна политика следва да се опира на:

-      Националните интереси и Националната доктрина. Европеизмът и евроатлантизмът да се пречупват през българската национална призма. Всеки български гражданин и всяка българска общност по света да имат защитата и съдействието на своята държава.

 

-      Реалиите на многополярния свят, на политическото равновесие между държавите и съюзите, а не на изключителността и доминацията. Само така международният поглед на България няма да страда от офталмологични проблеми: късогледство, далтонизъм, астигматизъм, катаракта.

 

-      Международното право и още по-добре на международната справедливост и морал, а не краткосрочната политическа целесъобразност. България трябва да зачита централната роля на ООН, целите и принципите на нейния Устав. Да е мирно солидарна.

 

Външната политика на Република България следва да е конституционно безупречна. Процесът на изработване на външнополитическите позиции и решения да е държавнически, а не партийно-политически. Да е прозрачен, икономически обоснован и да не носи рискове за сигурността и развитието на страната.

 

Българската външна политика трябва да е единна, консолидирана, непротиворечива. Това не изключва най-остри дебати при нейното сътворение. По основните международни проблеми следва да се търси и намира максимален консенсус в рамките КСНС при президента и в пленарната зала на НС. Държавният глава, правителството, парламентът, евродепутатите ни трябва да излъчват еднозначни международни сигнали, стабилизиращи международното положение на страната.

 

Работещата външна политика е невъзможна без професионална дипломация. МВнР на РБ отдавна се е превърнало в лустрационна лаборатория и в убежище за партийно-политически връзкарски назначения. Резултатът- минимален КПД и карикатурен образ на не малък брой български дипломати. Крайно време е професионализмът да не бъде повече на подсъдимата скамейка в специализираното ведомство. В противен случай мазохистичните световни гафове, свързани например с пренебрегването в последния момент на кандидатурата на проф. Александър Янков за член на Международния съд в Хага (1992г.) и кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН (2016г.), няма да спрат никога за сметка на „сталинките“ и „румяна желевите“.

 

И така, нова външна политика може да е само многовекторната, диверсифицираната, цялостната, разполагаща с квалифицирана професионална дипломация. Шансът за такава политика е значителен и е цивилизационно предизвикателство. Отношението към мира и войната, правото и силата, сътрудничеството и конфронтацията е червена демаркационна линия за глобалната оценка на една външна политика- дали тя е цивилизована или е нецивилизована, дали е ценностна или е втора употреба на други държави. Република България следва да отстовява цивилизационен и ценностен характер на своята външна политика.

 

Мариан Даскалов

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Малта и България – конфузни прилики и разлики, които трябва да знаем 5| 9962 |19.10.2017 . Писането от Цонев и Пеевски на закон е все едно Хитлер да пише закон в защита на евреите* 15| 7004 |18.10.2017 . Бай Иван-Френския, Цецо–Умния и Бойко-Честния... Бах ти живота! 13| 18269 |16.10.2017 . Йончева срещу Борисов – власт над пропастта 15| 11249 |13.10.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах