Годишен отчет за 2099 г: Булбедуини в процъвтяваща грух-държава
Започва отчетът на 2099 година.
Министърът на икономиката: Грух*, грух, Ваше Величество! Пълен грух-грух-хаос цари в някогашния минен оазис Пер Ни Ко. И последният артезиански кладенец сдаде багажа. Но продължаваме да множим тези успехи. Благодарение на нашите грух-усилия и другите райони на процъвтяващата грух-грух-пустинна родина също вече пресъхват успешно.
След него се изправя министърът и вицепремиер понещомноговажно. Ваше грух-Величество, реформите се изпълняват, както заповядохте. Обезлюдяването на грух-страната е към своя грух-край. Грух-електронното правителство не заработи и тази година, което е голям успех. Грух-чиновниците остават и ще гасуват по грух-съвест за нас. Все пак няма да е лошо, ако в грух-електронното правителство се налее още някой милиард.
Вождът кимва: Да се налее!
Ключарят на грух-хазната: Ще налеем.
Всички стават и се покланят доземи…
Ред е на министъра на спокойствието и големия ред: Ваше Величество грух-грух-грух-грух…
Вождът: Това го чухме, дай грух-статистиката.
Министърът на спокойствието и големия ред: През този месец само три телефонни грух-измами! Гранде грух-измамите обаче продължават да растат, както и броя на жертвите по грух-пътищата и грух-магистралите.
Изказват се поред и други министри.
Накрая Вожда се изправя. Тишина като в гроб. Само министърът на справедливостта и наказанията не може да спре треперенето на ръцете си. Вълнува се. До него вицепремиерката поедикакво си се почесва нервно на едно място, където и снощи я сърбеше, но без резултат…
Вожда: Беше поредната трудна грух-година. Но отново спечелихме всички грух-избори. България от райска градина, вече е грух-пустиня. Това, което други народи въобще не искат, ние го постигнахме за няколко грух-петилетки. Израел превърна пустинята в оазис с пот, кръв и труд, а ние истински рай превърнахме в пустиня без много зор. За това се иска огромен талант. Грух-талант…
Отвън грух-журналистите очакваха грух-прес-съобщението за грух отминалата година.
Грух-задкулисието потри доволно ръце.
Грух-грух, драги булбедуини!
Д-р Димитър Попкутуев
-------------------------------------------
*грух – дума на десетилетието и душевно състояние на управленци и управлявани
Моля, подкрепете ни.