Гръмна ми трътката в тая Ньойска страна

Иван Ласкин

Когато се чудиш как да избереш тема и наистина искаш да се съобразиш. Когато наистина не знаеш „целта” на някакъв си ординерен опит. Когато чакам усмивка и знам, че тя е суха и напукана и ми казва „Иване, разбихме се от живот в лайна”, спри се… и аз дебилно продължавам!!! Когато някой те пита:„ Що не станеш лесничей?” Когато трепетът ми и фалшивата ми убеденост да ви спечеля, уважаеми читатели, ме ръководи?!? Ето, искам да споделя с вас, купилите си „Торнадо”, какво ми хрумна. Набързо. И започвам с истинско желание, защото вестниците се купуват. Защото, дори да сe избършат с това мое откровение, със сигурност то ще им люти на гъзлетата! Безразборно ми се лута дребният мозък и желанието да говоря в тази посрана държава. Цинизъм и всъдеходството шестват, а аз грача безпомощно и се ослушвам за внимание. И ви предлагам хаос от мисли… „Когато…. Когато…. Когато...” Чух отдавна тази песен на Васко Кръпката и усетих, че тя наистина е излята, че тя наистина е хубава. И веднага пред очите ми изплува - Слави. Кой знае защо се сетих за теб, приятелю Слави. Познавам те (малко) по-добре от Васко „Трътката” и често се смея на коментарите ти за него. Има много смях при твоите сценаристи. Те наистина са добри, но и той (Васко) вероятно се пита: защо ти пееш?

Възможно е според него с непреклонност да сътворяваш гласови амбиции, подобни на звука от стресирана гърмяща змия! Е за какво го ядеш? Ти форумец ли си? Нима не чуваш, че този Васко поне е написал и изпял някаква болка? Защо не го признаеш? Защо го лаеш? Ти си сложен човек Слави. Аз пресичах булеварди пиян (преди седемнайсет години) и ти се възхити от просташката ми смелост да минавам на косъм от летящите коли! Това е срам за мен, защото можех да направя убиец невинен човек! Срам ме е, та знае ли се! И си признавам, за да подчертая честност! Не заслужаваш, Слави, тази наша история да е яве. Надали ти ще реагираш на нея, но приятелството ми със Сири (с теб надали имаме косвено такова), (авторът говори за Иво Сиромахов, б.р.) ме кара в първия си смотан опит за вестникарстване да се опра (Уинфри) на твоята известност. И то с цел - личен дивидент. Прекланям се да ти кажа, длъгнест човеко, че единствено теб и твоето предаване гледам. И знаеш ли защо? Ми заради АКТЬОРИТЕ го гледам Актьорът може да служи както на Шекспир, така и на Веса Поетеса! Знам това. Виктор е по-верен и магичен в Деса Поетеса, отколкото 90% от Аскероикарните набедени нищовци в номинираните си дебилщини. Ама нали - награди да има. Виктор ги обезсмисля! Пишат се ужасни неща за „телевизионните” актьори. И ме е яд за това. Ама се лутам и аз какво да кажа. Как да сравня Калев с Гърбов? Единият се Калчоти, другият се Гърби. Ми това са в БГ талантливите карикатури. Всеки избира за пет преходни лева да е панаирджийска мечка и това не е лошо. Използвам началото на това писание, за да попитам - защо в тази държава всеки МРАЗИ? Форумите са капиталът на нереализираните ни души! Прокълнаха нероденото ми бебе във форум!!!! ЗАЩО????? Какво сме направили на анонимците??? Какво следва от това, че явно ще се затрием?? Имаш си трибуна - говори за това, Слави! Молим те! Ебати омразата в тая Ньойска страна За какво се занимаваме с Бойко, Първанов, Булдозер, Берия, БНТ, побратими и Молотов (коктейлът му е вкусен)… За какво се съпоставят Софи Маринова и Операта?!? В кв.„Иван Вазов“ казват - ташакларъ!

Хареса ми предложението за авторство в „Торнадо“ (между другото сам помолих за него Люба Кулезич), защото си търся надомна работа, за да стоя до Александра, и тя се признава за стаж. Не Александра:)))). Имам КОЛОНКА в този вестник. Искам да ми дадете идея, уважаеми читатели, как да се казва моята рубрика! И нека форумците, които пишат отвратителни петна за Чочо, Андрей Баташов, и всички алкохолици, биячи, простаци, некадърници, грандомани, наглеци, открити и изправени артисти да ми изпратят омразата си на адрес drememinamаdurite@abv.bg. При получаване на и-мейл адресът ми се разклаща, а аз разбирам, че имам писмо от злобен анонимец форумец. А тези, които имат смелост, един път да напишат и добро за всички Творци, които ще ги има завинаги в Енциклопедията на България. Всички тези „грешници”, които се опитват да бъдат будители на тази клокоч в която живеем. И осъзнавайки цената на призванието си, благородно мълчат! Заядох се със Слави, защото е популярен (колкото Азис) и йерихонства в името на истината свята. Питам те, Слави, симпатико мой, що имаш МНЕНИЕ? Сядайки да пиша това, просто Слави ми се появи пред сурата, като липсата на винетка, хваната от КАТ на караулка. Йованке! Обидата, която осъзнавам, не е към теб. Бизнес, бате! Винаги съм искал да съм сценарист в твоето шоу, ама Сири ме прехаби. Той се яви на конкурс в университета и аз го закарах. Дължи ми 2 лева.
Слави, излях си цялата лутаност и непрокопсаност върху теб в този спорадичен послепис, защото вярвам в поколението.

Май ти отделих много внимание. Не си прекъсвай актьорите с „да” и „не”! Седи отстрани и ги слушай! Нека те летят. Сири
- ти си ми любим съученик. Дано пазиш гипса от счупения си крак, върху който писахме приятелите ти. Още съм готов да
те нося до вас…Това, уважаеми читатели, беше написано от стресиран колонкоплетец и Слави беше първото нещо, за което се сетих и някак си опиках. Таейки симпатия, между другото. Ама той ми трещеше от телевизора, докато сядах да пиша.
Дистанционното отказа да изключи телевиЗОРа и из екрана истерично засветкаха уродливци. Появи се човек с брадичка, подстригана във формата на въпрос, и каза: Нека предаванията започнат сега! Сбърках го с Димитрина Игнатова и Мария Рачкова - по баща Таханджян. Изнервен превключих и се появи Индрей и Айван. Симбиоза. Ако единият седне на раменете на другия, ще се образува висок метър и седемдесет статист, отпаднал от кастинг за Джурасик Парк. Огладнях и превключих пак. Веднага се наядох със Звездути, гарнирани с говорящ катър!

Оригнах се и в стаята се материализира говорителка от БНТ с вид на крематориум! Милен Цветков се усети и тихо изсъска. Всички видяха, че долната част на тялото му напомня на Лора Крумова. Появи се Гарелов с кеворкянски мустак…Мале, мале! Плюнах през рамо и се ощипах за ухото. Ухото ми падна. Аз го притулих с крак. Бенетираният Милен каза: Ми що за едни да има трансплантации? Онемях, дъвчейки катъра. Милене, има хиляди пожарникари и полицаи, но така се случва, че малко загиват и спасяват. И са герои. Какво да направим, че съдбата определя да няма равни? Какво се нажаби отново и гракна в ефир? Децата на загинал полицай трябва ли да имат предимство пред децата на жив? Пусни си мустак и мисли! Опрощавам му на Милен амбицията и нека той ми прости ексхибицията. Просто не говори, Милене, глупости за доказване на фалшива Правда. Наистина всички имат право, но това са Божи дела, не на БНТ. Всъщност да проповядваш през медия като мен и Милен е все едно да пръднеш трескаво в люцерна и да се разбягат уплашени зайци, които свили уши да скандират: Желю Желев е Далай Лама!!!. Апокалиптично. Трябва да се скача рязко от тема в друга зради лимита на колонката.

Оня ден ме пита една баба на улицата що не снимам в Стъклена любов! Ами защото репетирам в Забранен дом, погледнах гордо аз, това е съвместният проект на Кева Апостолова и Боян Папазов с работно заглавие „Гръмна ми трътката” - автобиографичен очерк за любовта между каракачанин и пигмей. Пиесата е моралите, а ремарките са от редакторката на културен вестник, която е кръстена на язовир. Оставете, форумци, хората, които обичат дребната ни култура и я проповядват! Не плюйте Московци, Морфовци, Спасовци, Митковци, Стоевци, Мариусци, Мутафчиевци, Сфумаргодобчевци и знайни и незнайни! Те са осъдени на театър и талант и безсилието да мърдат е тяхното призвание! Оставете ги! Не ги наранявайте, не ги съдете и не ги мразете! Обичайте ги! А вие, форумци - пукнете! Мама ви де…ба!