Живот като зеленчук или борба докрай

Мир на праха му.

Животът продължава, казва философски Деси на водещия Хекимян. Това е известно, но е мило, че ни го припомни. Не проумявам само, как един човек решава дали смъртта е полезна за друг човек. Играта на Господ е опасна. Дано емоцията и скръбта са причината.

За Десислава Цонева участието по телевизията вероятно е начин да сподели чуствата си с повече хора. Също и повод да съобщи, че ще създаде фондация на името на баща си. Както и възможност да призове тези, които желаят, да внесат пари по съответна банкова сметка. Научихме още, че фондацията ще награждава млади журналисти. Критериите ще станат ясни по-нататък.

За някои това участие на дъщерята е нормална реакция: човешко е да споделиш вълненията си след такава загуба. За други е неуместно. За трети е нещо като шоу, а за четвърти – проява на лош вкус. Десислава Цонева има право да постъпва както прецени за правилно. Но не бива да очаква повече, отколкото реалността предлага. Освен това трябва да е готова за мнения, различни от нейното и които няма да й харесат. Такъв е животът...

Трети ден не слиза от новините и злощастната случка с еколозите Боян Петров и Андрей Ковачев. Тя стана повод да чуем отново за (не)човешкия подвиг на Петров, покорил няколко от Хималайските първенци. Наистина е феноменално човек със здравословни проблеми да покори такива върхове. Не са малко обаче и скептиците, които питат, защо го прави. В смисъл, че това е негово лично решение, което не всеки е длъжен да приветства. И който не приветства, не е обезателно лош човек. Просто има други виждания по въпроса.

Постигнатото от всеки човек трябва да се уважава. Но нека уважаваме и другите ледни точки. А тъкмо те липсват в родните медии. Често ни се насаждат мнения, постулати и дефиниции, които претендират да са истина от последна инстанция. Хората, които държат на своята позиция и вкус, са наясно с избора да си „черна овца”. Дано белите са щастливи...

Близките на Цонев знаели, че няма надежда и предпочитали смъртта пред борбата и перспективата да „живее като зеленчук, като пъпеш” (не търсете аналогия с прякора „Пъпеш” и наградата „Златния пъпеш”, съпътствали някога Цонев...). Освен това "оттатък" можело да е прекрасно място. Може, ама не знаем. Затова лекарите се борят докрай. Защото животът е един и безкрайно ценен. А надеждата да успеят винаги съществува. Тук е заровен ключът от бараката! Лежал съм в същото интензивно отделение на ВМА, в което е бил Цонев, а все още там е Боян Петров. Екипите се бориха докрай и сега пиша тези редове благодарение на това. И на Господ. Признавам, че има моменти, в които ти минават мисли от рода на „живот като зеленчук”, живот на легло, в инвалидна количка и т.н. Но лекари, сестри и санитари ми вдъхваха кураж. Велико нещо е! По-велико от всички други неща на света.

Затова продължава битката и за Цвети Стоянова в „Пирогов”. За поредните жертви на катастрофи. За повалените от страшни болести. Може да не се вижда, да не е атрактивна, но тази битка се води денонощно. А пострадали и медици се надяват. Ключът е в надеждата...

Медиците не са келнери. Това трябва да е ясно. Те са тези, дето се борят докрай за живота, макар нишката понякога да е много тънка. Битката им не е шоу и затова рядко става дума за нея в сутрешните блокове. Търсят ги, когато има протести или пияни пациенти и техни близки са набили техни колеги.

Поривът към скандалното отслаби почти фатално сетивата ни за простите неща от живота. А те са важни, защото рисуват пътя ни – кратък или по-дълъг. Ценностната ни система е ранена, а много понятия изгубиха смисъл. Всеки ден ни уведомяват какво се случва с Митьо Очите и Дарина Павлова, но не ни казват какво става с проф. Стефан Станчев, шеф на травматологията на „Св. Ана”, който преди няколко месеца беше зверски пребит от маскирани. Не знаем също дали МВР и прокуратурата са заловили биячите - ако бяха, щяха да дадат специална пресконференция, а не са.

Телевизиите ни заливат с емоции; понякога евтини и дори съмнителни. Имат аргументи – това иска народът, това му даваме. Кръв и сълзи, смърт и сперма, удушен със „свински опашки”, силиконки, четящи Коелю, перверзници и идиоти, самовлюбени политици и педофили. Шоу след шоу, защото такъв бил животът. Де да беше...

Огнян Стефанов