Понеделник, 26 Юни 2017, 11:50
Frognews
6| 36998 |25.08.2016

Живот като зеленчук или борба докрай

.
Шефът на ВМА чл.кор. ген. проф. Николай Петров в отделението, където ”борбата се води докрай”.
По-добре, че си отиде, отколкото живот като зеленчук, като пъпеш... Знаехме, че няма шанс, но лекарите продължиха да се борят докрай. Думи на Деси, дъщерята на журналиста Димитър Цонев, който почина от инсулт. Изрече ги по една телевизия.
Младата жена тъгува за своя баща. Семейството – също. Не се съмняваме в чувствата им.   

Мир на праха му.

Животът продължава, казва философски Деси на водещия Хекимян. Това е известно, но е мило, че ни го припомни. Не проумявам само, как един човек решава дали смъртта е полезна за друг човек. Играта на Господ е опасна. Дано емоцията и скръбта са причината.

За Десислава Цонева участието по телевизията вероятно е начин да сподели чуствата си с повече хора. Също и повод да съобщи, че ще създаде фондация на името на баща си. Както и възможност да призове тези, които желаят, да внесат пари по съответна банкова сметка. Научихме още, че фондацията ще награждава млади журналисти. Критериите ще станат ясни по-нататък.

За някои това участие на дъщерята е нормална реакция: човешко е да споделиш вълненията си след такава загуба. За други е неуместно. За трети е нещо като шоу, а за четвърти – проява на лош вкус. Десислава Цонева има право да постъпва както прецени за правилно. Но не бива да очаква повече, отколкото реалността предлага. Освен това трябва да е готова за мнения, различни от нейното и които няма да й харесат. Такъв е животът...

 

Трети ден не слиза от новините и злощастната случка с еколозите Боян Петров и Андрей Ковачев. Тя стана повод да чуем отново за (не)човешкия подвиг на Петров, покорил няколко от Хималайските първенци. Наистина е феноменално човек със здравословни проблеми да покори такива върхове. Не са малко обаче и скептиците, които питат, защо го прави. В смисъл, че това е негово лично решение, което не всеки е длъжен да приветства. И който не приветства, не е обезателно лош човек. Просто има други виждания по въпроса.

 

Постигнатото от всеки човек трябва да се уважава. Но нека уважаваме и другите ледни точки. А тъкмо те липсват в родните медии. Често ни се насаждат мнения, постулати и дефиниции, които претендират да са истина от последна инстанция. Хората, които държат на своята позиция и вкус, са наясно с избора да си „черна овца”. Дано белите са щастливи...

 

Близките на Цонев знаели, че няма надежда и предпочитали смъртта пред борбата и перспективата да „живее като зеленчук, като пъпеш” (не търсете аналогия с прякора „Пъпеш” и наградата „Златния пъпеш”, съпътствали някога Цонев...). Освен това "оттатък" можело да е прекрасно място. Може, ама не знаем. Затова лекарите се борят докрай. Защото животът е един и безкрайно ценен. А надеждата да успеят винаги съществува. Тук е заровен ключът от бараката! Лежал съм в същото интензивно отделение на ВМА, в което е бил Цонев, а все още там е Боян Петров. Екипите се бориха докрай и сега пиша тези редове благодарение на това. И на Господ. Признавам, че има моменти, в които ти минават мисли от рода на „живот като зеленчук”, живот на легло, в инвалидна количка и т.н. Но лекари, сестри и санитари ми вдъхваха кураж. Велико нещо е! По-велико от всички други неща на света.

Затова продължава битката и за Цвети Стоянова в „Пирогов”. За поредните жертви на катастрофи. За повалените от страшни болести. Може да не се вижда, да не е атрактивна, но тази битка се води денонощно. А пострадали и медици се надяват. Ключът е в надеждата...

 

Медиците не са келнери. Това трябва да е ясно. Те са тези, дето се борят докрай за живота, макар нишката понякога да е много тънка. Битката им не е шоу и затова рядко става дума за нея в сутрешните блокове. Търсят ги, когато има протести или пияни пациенти и техни близки са набили техни колеги.

 

Поривът към скандалното отслаби почти фатално сетивата ни за простите неща от живота. А те са важни, защото рисуват пътя ни – кратък или по-дълъг. Ценностната ни система е ранена, а много понятия изгубиха смисъл. Всеки ден ни уведомяват какво се случва с Митьо Очите и Дарина Павлова, но не ни казват какво става с проф. Стефан Станчев, шеф на травматологията на „Св. Ана”, който преди няколко месеца беше зверски пребит от маскирани. Не знаем също дали МВР и прокуратурата са заловили биячите - ако бяха, щяха да дадат специална пресконференция, а не са.

 

Телевизиите ни заливат с емоции; понякога евтини и дори съмнителни. Имат аргументи – това иска народът, това му даваме. Кръв и сълзи, смърт и сперма, удушен със „свински опашки”, силиконки, четящи Коелю, перверзници и идиоти, самовлюбени политици и педофили. Шоу след шоу, защото такъв бил животът. Де да беше...

 

Огнян Стефанов

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ГЕРБ срещу корупцията? И д-р Менгеле е срещу насилието... 6| 6894 |25.06.2017 . Бузлуджа върви с Белене. А Хаджи Димитър? 6| 9980 |23.06.2017 . Има нещо гнило в КОНПИ.... 22| 10992 |22.06.2017 . НСО се мести в Дубай 6| 19589 |20.06.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах