Лейди Гала не е Лейди Гага. Код „жълто”

Галина Тенева, както я знаят съучениците й в Плевен (също и мой роден град), повежда „война” срещу „жълтите” медии. Те, видите ли, не спазвали никаква етика, пишели неверни неща, обиждали хората. Въобще някакви медийни хулигани, които плачат за някакъв репресивен, но справедлив орган. Е, да, има съд, но той мноооого се бави. Защо точно Гала повежда тази битка е тайна, известна единствено на ръководството на Нова тв. Гала обаче е самоотвержена и не се плаши от „жълтурковците”, защото зад нея била цялата телевизия. На нейно място не бих се обзаложил, че е точно така, но все пак жената е пълнолетна, може да взима самостоятелни решения. Или да обслужва чужди такива по своя воля.  

 

Вероятно някой в телевизията все пак се е усетил, че силите на Гала, колкото и да са големи няма да са достатъчни и да коментират темата в рамките на 17 минути в четвъртък сутринта бяха поканени Георги Лозанов, шеф на СЕМ, Иван Гарелов, журналист и Радомир Чолаков, изпълнителен директор на единия от съюзите на издатели в България (има и друг, който май е по-голям от чолаковия, но негов представител липсваше). И тримата имат какво да кажат и знаят как да го направят. За тези, които не знаят кой е Чолаков, ще поясня. Той е юрист, специалист по медийно право. Директор е на СИБ, доминиран от групировката, издаваща вестниците „Труд”, „24 часа”, „168 часа”, „България днес” и др. към която принадлежи самият Чолаков. Правя това уточнение, за да е ясно, чии интереси е логично да защитава юристът. Което и направи, давайки примери за неморалност в отсрещния лагер...

 

Георги Лозанов сподели, че е редно да има закон за медиите, както и че не трябва да бъдат делени по някакви признаци.

Подобна теза защити и Гарелов, с допълнението, че и сега е възможно да си търсиш правата срещу обидни публикации и да печелиш съдебни дела, но това става изключително бавно и демотивира потърпевшите.

Но да се върнем към Гала и нейните революционни напъни. По-голямата част от журналистическата гилдия я възприема като водеща на дневни и сълзливи („Имаш поща”) шоу предавания. Те разчитат на домакините, пенсионерките и жените в отпуск по майчинство. В това, разбира се няма нищо лошо, но е доста смело и екстравагантно тъкмо тя да се изживява като авангард в кампания срещу „жълтите” вестници, които междувпрочем отдавна са по-скоро масови.  Причините са много, но ще спомена само няколко. Гала не познава вестникарството, защото не е била вестникар. Дори не е учила журналистика. Това първо. И второ, много е пристрастна. Всеки има право на мнение, може да харесва или не определени медии, но да поучава и води война – не. Самото предаване на Гала също често пласира „жълти” новини и скандали.  За манипулациите около случващото се във „ВИП Брадър” да не говорим. И като стана дума за реалити шоуто идва ред на най-големия проблем на Гала – двойният аршин. Оказва се, че тя е само срещу част от „жълтите”. В същото време като Раймонда Диен брани Кристина Патрашкова и я нарича „голям журналист”, сякаш никога не е виждала в. „Галерия”, ръководен от същата дама, който покрива най-тъмните тоналности на жълтото... Гала не знае ли колко хора, между които журналисти, писатели, актьори, политици и пр. са окалвани по най-отвратителен начин във въпросния вестник?  

Гала
 

Доста смехотворно се разиграват и процесите около участието на самата Патрашкова във „ВИП Брадър”. Вече четирима от съквартирантите обвиняват „галеристката” в двуличност и лицемерие. Други двама се присъединиха към тях и така тя събра 6 номинации за изгонване. Изключително ясни и аргументирани бяха Орлин Павлов и Люси Дяковска. Те дори споменаха, че Патрашкова е опасна и много от съквартирантите се страхуват от нея. И то е ясно – страхуват се, че ако си навлекат гнева й, утре ще бъдат „разфасовани” във вестника й. Във вторник вечерта сред поканените коментатори в студиото при Ники Кънчев бе Мартин Карбовски. Той аргументира своето отрицателно мнение за Патрашкова с факсимилета от материали „Галерия”. Беше наистина убедителен. Веднага на следващата вечер бяха „мобилизирани” Гала и Любен Дилов-син да спасяват Патрашкова. Направиха го с патос. Манджата обаче се пресоли в момента, в който Дилов заяви, че Патрашкова провалила отбора си в поредното състезание в къщата, защото нямало как да си свали очилата и да скочи в басейна. Не виждала и на една крачка без тях. Това не е така. Лично съм виждал Патрашкова да плува преспокойно в морето сред стотици летовници без очила. От това не е произтекла никаква драма, поне за нея.

 

Да се нападат медии и журналисти е традиционна българска практика. Когато някъде нещо не върви – виновни са медиите. Имаше периоди, когато премиери и видни политици не просто презираха, но и не разговаряха с журналистите. Оказва се, че глупавият пример е доста заразителен.

Ден преди Гала да се възмути от „жълтурковците”, открито писмо срещу „поругаването на актьорското достойнство чрез медийни манипулации” написа шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Посланията в писмото са от името на целия съюз, който призовава „журналистите и медиаторите на общестевното мнение да уважават човешките и гражданските права”. Журналистите са наричани „дребни душици”, които „мразят, хулят и изопачават действителността”. Че има такива – има. Това в журналистическата гилдия се знае. Христо Мутафчиев не е Колумб. Боклуци населяват всяка гилдия. Въпросното гневно, но справедливо, както вероятно смята Мутафчиев, писмо е продиктувано от замесването на името на Стефан Данаилов покрай участието на Ирен Кривошиева и синът им Владимир в шоуто „ВИП Брадър”. Би било редно и наистина справедливо, ако Съюзът на артистите бе отправил своите послания и ядрени забележки към Нова телевизия и продуценитте на реалити формата. Те заковаха портрета на Данаилов в къщата и те провокираха скандалите около него. Такова им е предаването. Какво общо имат журналистите с това? Христо Мутафчиев и някои негови колеги вероатно не са имали време и възможност да прочетат какво пишат повечето медии по темата „Ламбо”. Ако го бяха направили, щяха да се натъкнат на десетки статии в негова защита. Десетки! Въпреки, че Стефан Данаилов едва ли се нуждае от някаква декларативна подкрепа. Актьорът има своите зрители, както пишещият – своите читатели. Те са тяхната крепост. Журналисти може и да са писали за някои забежки на актьори, има със сигурност неверни публикации и откровени глупости, но има и обратното. Става дума за преклонение пред таланта и то е много повече. Не си спомням някога актьор да е защитил журналист, когато последният е бил съден, сплашван, взривяван или направо репресиран заради възгледите и позициите си. Също рядко се чува гражданската позиция на хората от сцената и пред камерите. Те каточе ли предпочитат да говорят чрез своите герои. Красиво е наистина, но все пак да си хъш и да пееш бунтовни песни е само роля. Ролите не те правят бунтар. Нито крал...  

Разбира се, както можеше и да се очаква, Съюзът на българските журналисти не зае никаква позиция, да не говорим за защита на медиите. Такова е положението.  

Всъщност става въпрос за съвсем други неща. Моментните изблици, колкото и да са героично-патетични, не вършат никаква работа. Защото чоплят конкретна случка и име, а не действителното положение.  

 

„Жълтите” медии отдавна не са това, което бяха. Ако някой ги чете като самуилов войник или както дявола Евангелието си е негова работа. Години наред т.нар. „сериозни” издания спазваха омертата за елита – политически, финансов, артистичен и пр., да не се пише нищо лошо. Разбирай – да не се наднича под чаршафите на силните на деня. Тези хора бяха представяни като някакви нечовеци: свръх талантливи, успешни, мъдри, морални, честни, лоялни, горди, силни, чувствителни, всестранно развити, упорити, храбри, добри, умни, упорити, справедливи, патриоти, разумни, великодушни. На хората им писна от тоя шарлан и шербет. На всички бе ясно, че зад лачената фасада се спотайват откровени пияници, курвари, крадци, мошеници, тарикати, лъжци, манипулатори, сребролюбци, предатели, шмекери, мързеливци, мафиоти, педофили, развратници, двуличници и страхливци. Ролята на „жълтата подводница” изиграха някои от въпросните медии. Малко непохватно, малко грубо, но все пак успешно. Този период е изживян. Все по-често в тези издания може да се види т.нар. елит такъв, какъвто е. Моми и каки дават мило и драго да са ката ден пред камерите и микрофоните, но пискат, когато им покажат къде са си забравили бикините си. Стенат и мачовци с боядисани алаброси, че описват ловните им подвизи и пиянските оргии. Време е да свикват.

 

Някои от „сериозните” вестници имаха по 400-500 хиляди тираж и той бе плод на усилията на техните екипи. Сега същите едва „връзват” 30 хиляди, че и надолу. Оправданието с интернет и телевизията е заблуда. Причината е в религията на лицемерието и слугинството, която изповядват. Гала, Бала, Пони, Мони, Фани и пр. се възмущават, че написали неверни неща за тях. О.К. Но мнозина се възмущават, че ги има самите фльорци. Че точно те коментират обществените проблеми, дават оценки на всичко, морализаторстват, изживяват се като последна инстанция. Те са окупирали първа линия, а интелектът на нацията е забутан в килера. Художник може да разчита на участие в тв предаване, ако нарисува вагина или пенис или пенис във вагина. Актьори влизат в студиото, ако са тичали дибидюс по сцената. Това освен обидно и отвратително, е вече и уморително. Телевизиите си имат готов отговор: това искат хората. Само че ако се дават по-често Москов и Морфов, хората ще свикнат и ще искат тях, а не вагини.

Освен това в т.нар. „жълти” медии отдавна има публицистика, каквато в телевизиите не може да се промуши дори през ключалката на вратата им.

Подмяната на ценностите започна от електронните медии, които сега искат да си отрежат опашката и да я хвърлят в двора на т.нар. „жълта” преса. Защото трябва да има виновни. Дори кампанията с Гала, в ролята на Райна Княгиня, е замислена като скандал, който да вдигне рейтинга на Нова тв. На Гала никой няма да и каже тази мръсна тайна. Нито другата: че такава акция няма да промени нищо, просто защото не е автентична.

 

„Да си го призная чистосър­дечно: боси сме си, боси и убоги. Нищи духом! Вън­шно лустро без съдържа­ние. Това съм си аз, това са и колегите. Много от тях и по-нищи духом от нас. Всички сме повърхностни. Познаваме се. Кой от нас е имал време и въз­можност да се задълбочи в да­ден въпрос, да го изучи? Кой е нашият журналист, който че­те, който работи над себе си. Ех, ще прехвърли от време на време страниците на някоя книга и толкова. Нашият уни­верситет - това е животът. Професията си е такава, че всеки ден ни сблъсква с най-различни въпроси и събития. И така придобиваме една повърх­ностна култура, която прави впечатление, защото е всес­транна, но плитка, плитка, по-плитка, братко, отколкото Перловската река през летни­те горещи месеци. А претен­циите ни са по-големи от тия на всеки друг. Ето това сме си, да си смъкнеме маската. Това е съвременният наш жур­налист, българският журна­лист. ....”.

 

Тези думи са на големия български журналист Стефан Танев, бил над 30 години главен редактор на най-тиражния вестник преди Девети септември 1944 г. „Утро”, осъден от Народния съд на доживотен затвор.

Приемам, че съм част от характеристиката, която дава Танев. Днес обаче положението е още по-зле.

Лейди Гала не е Лейди Гага.

Колкото и „жълто” въображение да имаш.

 

Огнян Стефанов

плакат Тони Ганчев