Марк Твен и Дяволът му предупредиха какво ни чака, но кой да слуша...

Уилям Фокнър и Ърнест Хемингуей смятат, че Твен и написал велики творби, проправили път на американската литература по целия свят.

Истинското име на Марк Твен е Самюъл Лангхорн Клемънс. Писател, журналист, хуморист. Добър в писането, лош в бизнеса, както сам се иронизирал.

Автор на много крилати фрази, използвани и днес. „Слуховете за моята кончина са силно преувеличени“, е една от тях. „Ако човек е глупав като малък, такъв остава до края“, е друг негов израз.

Книгата му „Писма от земята“ и днес е сред най-продаваните и обичаните в много страни. В нея Твен обяснява много от нещата, на които търсим и днес отговори, лутайки се в дебрите на живота.

Прочетете избраните откъси и ще се убедите.

Писмо от сатаната

Това е много странно място, необичайно и крайно интересно. Всички хора са луди, всички останали животни са луди, Земята е луда, а и самата Природа е луда. Човекът е едно малко чудо. В най-добрия си вид той напомня никелиран ангел от най-ниска категория, а в най-лошия си вид е нещо неизразимо, невъобразимо; и винаги, и навсякъде, и във всичко той е пародия. Но въпреки това съвсем невъзмутимо и искрено той нарича себе си „най-благородното Божие творение“. Говоря ви самата истина! И да не мислите, че тази идея му е хрумнала напоследък — той я изповядва векове наред и вярва в нея. Вярва в нея и никой от Човешкия Род не е забелязал досега колко смешна е тя.

Освен това — гледайте да не припаднете! — човекът се смята за любимец на Твореца. Той вярва, че Твореца се гордее с него, той дори вярва, че Твореца го обича, че има слабост към него, че не спи нощем, за да му се възхищава, да, да, и че бди над него и го предпазва от беди. Човекът се моли на Бога и си мисли, че той го слуша. Колко мило, нали? При това молитвите му са пълни с най-груби, нахални, безсрамни ласкателства и той си въобразява, че Твореца мърка от удоволствие, като слуша тези славословия. Всеки ден човекът се моли за помощ, милост и закрила, моли се с надежда и упование, въпреки че всичките му молитви остават без отговор. Но този всекидневен афронт, този всекидневен провал не го обезсърчават и той продължава да се моли най-невъзмутимо. Има нещо почти хубаво в това упорство. Сега пак гледайте да не припаднете: той си мисли, че ще отиде на небето.

Има платени учители, които го убеждават в това. Те го учат също, че има ад, където гори вечен огън, и че той ще отиде там, ако не спазва Заповедите. А какво са Заповедите? Много смешна работа. Ще ви разкажа и за тях по-нататък.

***

Писмо седмо
(откъс)

Ной и семейството му се спасили — друг е въпросът дали са имали някаква полза от това. Правя тази уговорка, защото още не се е намерил разумен шестдесетгодишен човек, който да се съгласи да изживее отново живота си. Или живота на някой друг. Ной и семейството му се спасили наистина, но не се чувствали особено добре, защото били пълни с микроби. Пълни чак до веждите; набъкани с тях; набъбнали от тях; надули се като балони. Това било крайно неприятно, но какво да се прави — трябвало да се спасят достатъчно количество микроби, за да осигурят на бъдещото човечество смъртоносни болести, а на борда имало само осем души, които да служат за убежище на микробите. Микробите били най-ценният товар на Ковчега, Твореца най се тревожел за тях, те най му били на сърцето. Той бил наредил да им се осигури питателна храна и приятна обстановка. Микроби за тифус, микроби за холера, микроби за бяс, микроби за тетанус, микроби за туберкулоза, микроби за черна чума и още стотици подобни аристократи, най-любими създалия на Твореца, златни носители на неговата любов към човека, благословени дарове от нежния баща за неговите деца — всички те трябвало да бъдат обкръжени от разкош и да получават най-изискани ястия. И те били настанени в най-отбраните покои, каквито можело да се намерят във вътрешностите на Ной и семейството му: в белите дробове, в сърцето, в мозъка, в бъбреците, в кръвта, в червата. Особено в червата. Любим техен курорт станало дебелото черво. Там се събирали безчислени, милиарди микроби, работели, пирували, пълзели и пеели хвалебствени и благодарствени псалми; при тихи нощи се чувал лекият отглас от техните песнопения. Дебелото черво било всъщност техният рай. Те така се натъпкали в него, че то станало твърдо като газопровод. И микробите се гордеели с това. В своя главен псалм те с благодарност намекват за него:

О, запек, запек, радост,

ти за нас си рай блажен.

Черва, славете до безкрай

Твореца в тоя ден!

Марк Твен наистина е достатъчно ясен.

Година преди смъртта си, през 1909 г., Марк Твен казва: "Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно". (Писателят е роден две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята, а умира през 1910 г., когато е следващото й появяване.)

Много важно е да не се вземаме прекалено насериозно. Виждаме какво се случва, когато някои политици се засилят в тази посока…

И да не забравяме важните му съвети: „Танцувай така, все едно никой не те гледа; пей така, сякаш никой не те чува; обичай все едно никога не са те предавали; живей така, все едно земята е Рая“. И още: „Разликата между „почти правилната дума" и „правилната дума" е като разликата между светулката и светкавицата“.

Фрог нюз